Повечето от нас са чували за древноегипетски папируси и вавилонски глинени маси, но не много хора са запознати с древнобългарските брезо-лаещи ръкописи,открити е Русия [на руски: gramota/грамота Както подсказва името, това са документи, написани върху парченца от вътрешния слой брезова кора, които често са използвали за писане преди масовото производство на хартия. Брезовата кора е използвана за писане в продължение на много векове и в различни култури. Най-старите ръкописи от брезова кора датират от I век пр.н.е. и се смята, че произхождат Ранните санскритски (както Георги Раковски пише -самскритски-древнобългарски) писатели през първите няколко века пр.н.е. Споменават и употребата на брезова кора, а кората на хималайската бреза все още се използва в Индия и Непал за писане.

Виждаме подобна традиция и в ирландската култура(копирана от древнобългарската). Според легендата, ирландската национална писмена система, наречена Ogham, или „дърветата азбука“, е измислена от Огма, който написал пропис върху бреза-лай към Lugh (Книга на Балимо Първата буква на Ogham е „beith“, а „beithe“ означава бреза.

Най-ранните брезо-лай ръкописи, открити във Велики Новгород (Новгород Велики), датират приблизително 9 век. Вероятно най-известните новгородски брезо-лай документи са бележки и домашни упражнения, принадлежали на момче на име Онфим от 13 век. Оставил записките и домашните си упражнения, драскани в мека брезова кора, запазена от Новгородската глинена почва. Онфим остави 17 известни елемента от брезова кора, 12 от тях имат илюстрации и 5 само текста.

От 1951 г. са намерени над 1100 броя брезова кора с надпис върху тях, а броят расте.

В Русия ръкописите на брезовата кора се наричат береста (пл. берести), а академичната сфера, която ги изучава, се нарича берестология. Големият брой намерени берести показва висок процент на грамотност сред населението по това време.
Разчетен брезовия лист доказва прякото влияние и присъствие в културен и духовен аспект на българите в най-дълбоки времена!