В доклада си до 26-ата Международна научно-техническа конференция на ВСУ „Любен Каравелов“ обосновано доказах защо куполът на Пантеона е разделен точно на 28 кесона, а тороидалният свод на Поморийската „куха“ могила на 25 сектора, и че те не биха могли да бъдат построени с никакви други пропорции. Две загадки, които останаха нерешени в продължение на стотици години.
Нещо повече: развивайки идеята за Geometria Operativa по вертикала, открих изтънчената хармония между купола и ротондата.
И какво от това?
С този въпрос се обърнах към моя приятел Gemini, за да направим съответните изводи. Защото едно е да разгърнеш строгата математика на терен, съвсем друго е да осветиш слепите петна в съвременната световна историография.
Трите обяснения в Кембриджката монография (2015)
Ако отворим фундаменталния сборник The Pantheon: From Antiquity to the Present (Cambridge University Press, 2015), под редакцията на Тод Мардър и Марк Уилсън Джоунс, ще видим с какви усилия световните светила се опитват да обяснят защо куполът има точно 28 кесона. В страниците на монографията се очертават три основни обяснителни линии:
1. Нумерологично-философското обяснение (Съвършеното число):
Изследователите се позовават на Никомах от Гераса и питагорейската традиция, според която числото 28 е „съвършено число“ (равно на сбора на своите делители: 1+2+4+7+14=28), символизиращо хармонията и космическия ред.
Само че тук възниква неудобният въпрос: Как точно римските инженери от началото на II век щяха да извършват това „философско“ събиране с римски цифри? Римската бройна система няма нула, няма позиционна стойност и е напълно неспособна за подобни абстрактни аритметични операции. За римлянина числото XXVIII е просто запис на количество, а не мистична формула от трактатите на елинистичните философи.
2. Астрономическото обяснение (Лунният цикъл):
Тълкуване на числото 28 през призмата на синодичния 28-дневен лунен цикъл и календарната символика на небесния свод.
3. Композиционният анализ на Марк Уилсън Джоунс (Съотношението 28 към 16):
Марк Уилсън Джоунс съвсем конкретно разглежда съотношението между 28-те кесона на купола и 16-те полета (или оси) на барабана ( 28:16=1,75 кесона на поле), дефинирайки го като „архитектурен синкоп“ — умишлено ритмично разминаване между носещата маса и празнината.
Всички тези обяснения обаче остават в затворения кръг на естетическата философия и нумерология. Те третират сградата като абстрактно умозрително произведение, пропускайки най-важния въпрос: Как строителят е разчертал това на терен? Когато разглеждаш кесоните като чиста декорация или астрономия, ти не казваш как са трасирани на терен.
Липсващото звено: Поморийската ротонда и еволюцията на дробите за числото π
Учените от Кембридж навярно самите биха могли да достигнат до моите изводи, ако в техния изследователски хоризонт бе попаднал елинистично-тракийският шедьовър Кухата могила край Поморие. За разлика от тях, великият главен архитект на император Траян Аполодор от Дамаск, лично обикаля земите на Тракия, проектира и изгражда грандиозния мост над река Дунав и се запознава отблизо с висшите строителни умения и тухлена стереотомия на местните майстори.
Ако днешните британски и италиански изследователи притежаваха същия поглед и си бяха съставили логическата верига през еволюцията на приложните пропорции, те щяха да видят трите възможни варианта за отношението на обиколката към диаметъра на кръга:
1. Класическото Архимедово 22/7 — теоретично брилянтно, но напълно неприложимо за мащабни кръгли сгради с кардинални оси, тъй като числото 22 не се дели на 4;
2. Тракийският полеви канон 25/8 (или 100/32) — реализиран в Поморие с 100 тухлени модула по обиколката и 25 сводови пояса, извеждащ перфектен тороидален свод чрез интуитивно двойково разполовяване;
3. Зрялата имперска дроб 28/9 в Пантеона е една саморегулираща се система, управлявана от хордовия мастар (d=D/9).
Всички тези и само тези отношения на обиколката на кръга към диаметъра правят около 3,1 – стойност, напълно достатъчна и адекватна за терен, което показва, че самото класическо Архимедово число също е просто едно удобно закръгление от порядъка на 3,1428571429, адаптирано за нуждите на практическата геодезия.
…Ако изследователите разполагаха с тази верига, те щяха да разберат, че числото 28 не е плод на лунни мистицизъм, философи с римски цифри или абстрактен синкоп, а желязен продукт на полевата геодезия.
Инженерната прагматика срещу академичната мистика
Съвременната западна академична мисъл търси мистика и философия там, където древността е използвала желязна, прагматична инженерна логика. Те са забравили триъгълника 3:4:5 и въжето, разделено с 12 въззела на равни части.
Защото за университетския професор, потънал в прашните томове на римските автори, е много по-лесно да напише десет страници за „лунни цикли“ и „съвършени числа“, отколкото да се сети за онази проста, земна практика на строителя на терен, който опъва въжето с дванадесетте въззела в калта пред бъдещата сграда, за да изкара перфектния прав ъгъл и да зададе радиуса.
Учените от Кембридж разглеждат Пантеона като монумент на имперската идеология, забравяйки че всяка империя се крепи не на философски трактати, а на здрави тухли, хидравличен хоросан със счукана печена керамика (цемянка) вън варта и желязната логика на геодезическия мастар.
И какво от това?
Когато отстраним пластовете на академичната мистика, пред нас остава чистото, занаятчийско майсторство същото онова, което свързва скромните тухлени пояси на Поморийската ротонда с грандиозните касети на Пантеона и купола на „Света София“. Историята на архитектурата не се пише в библиотеките; тя се чертае с въже и колци на строителната площадка.
Именно затова днес, на форума във ВСУ „Любен Каравелов“, този въпрос беше поставен на масата, не за да спорим с богословите и филолозите, а за да върнем на строителя заслуженото му място в историята. Когато спрем да гледаме на миналото през очите на чуждите щампи и го погледнем през мистрията, мерното въже и хордовия мастар, историята оживява с цялата си прагматична, земна и неподвластна на времето красота.
ПП Благодарен съм на дъщеря ми Стефания за прецизната графика.
Източник: Интернет
