Сподели сега
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

„…В Украйна Gladio се появи доста по-рано от преврата в Киев през 2014 г. Но именно от него започна кървавата гражданска война. Появиха се вдъхновените и организирани от Gladio нацистки военни групи, които извършиха кланета в Киев.

Под ръководството на САЩ/НАТО чрез ЦРУ и други тайни служби те щурмуваха правителствени сгради в Киев и след това бяха институционализирани като „национална гвардия“, финансирани, обучавани и въоръжени от Запада.

Именно те унищожиха партийните централи през 2014 г. по време на държавния преврат. Именно те, докато голяма част от пресата възхваляваше бунтовете в Киев като „революционни“, линчуваха ръководители, измъчваха и убиваха журналисти, изгаряха живи активисти, както в Профсъюзите в Одеса, и избиваха цивилни в Мариупол, бомбардираха с бял фосфор в Славянск, Луганск, Донецк.

Да не забравяме и клането на площад Майдан, където снайперисти, принадлежащи към екстремистките групи „Свобода“ и „Десен сектор“ и израелския Моссад, разположени в сградите на консерваторията и хотел „Украйна“, избиваха демонстранти в операция под фалшив флаг, целяща да обвини полицията…“

Политическите ционисти от над 20 години осъществяват свой „украински проект“, а именно да се построи на територията на Украйна национална еврейска държава – Израел-2, Хазария, и да се преселят евреите там, заради евентуалното изчезване на Израел в Близкия Изток.

Планът съвпадна и с плановете на американските евреи да преселят 30-35 млн. американци от САЩ в Украйна /заради вероятни геофизически катастрофи – Йелоустоун, Нов Мадрид, Сан Андреас, като за тази цел изкупят на безценица Украйна с напечатаните от Федералния резерв на САЩ трилиони кухи долари. Нещата не са много сложни, но трябва да се разбират.

Двата проекта се осъществяват паралелно и започват да се обединяват, като целта им е постигната – да се избиват взаимно украинци и руснаци, които са един народ.

За тази цел територията на Украйна трябва да се изчисти преди всичко от историческите държаво-образуващи руснаци като коренен народ на Русия.

Стратегическата русофобия на Киев, окупиран от хазарската мафия, а жидобандеровщината и украинските нацисти доведе до геноцида на руските хора в Донбас и Украйна.

Но почти не се говори, че всички провокации с обстрел и убийства на цивилни в Украйна през 2014 г. се извършваха от трета страна – израелски рускоезични наемници, Цахал, Бейтар, Моссад и др. Техните снайперисти убиваха цивилни и от двете страни, така че телевизионните репортери да противопоставят двете страни все повече и повече.

Когато украинският президент Виктор Янукович през ноември 2013 г. реши да отложи подписването на споразумение с Европейския съюз, протестиращите незабавно окупираха площада Майдан в Киев. Така започна държавният преврат. Действията на протестиращите бяха резултат от нацистката пропаганда, която ЦРУ подхранваше в Украйна още от 1954 г.

Подривната дейност на ЦРУ беше насочена към прекратяване на влиянието на Русия с цел смяна на властта. Крим беше желаната мечта и за ционистите. Това предполагаше, че ЦРУ беше под ционистко господство и действаше според логиката на Бжежински: „Няма значение дали си нацист или джихадист, стига да воюваш срещу Русия“.

Не е изненада, че и в Украйна се появи основното действащо лице на всички контрареволюции в Европа след 1944 г., а именно „Гладио“ – Gladio.

Да припомним накратко корените на операция „Гладио“ – Gladio /Stay Behind/, за да стигнем до нейната съвременна поява в Украйна…

Втората световна война беше току-що приключила окончателно през 1947 г., когато западните стратези започнаха подготовката на Третата световна война. За тази цел тайните служби на САЩ и Англия издирваха укритите нацисти, за да им помогнат да избягат от Германия и да ги използват. Доста от тях бяха и украински нацисти, помагачи на Хитлер.

Помагаше и Ватикана със своите „пътеки за плъхове“, които действаха със знанието на висшите американски и английски ръководители. По тези „пътеки“ минаха 30 000 нацисти, които намериха убежище в САЩ, Англия, Канада, Австралия, Нова Зеландия и Южна Америка.

По тях избяга и цялата елитна SS-Галицийска дивизия от 8000 души, прехвърлени в Англия със статут на „свободни заселници“. Сред тях беше и Степан Бандера.

Тези нацисти трябваше да оформят ядрото на суперсекретния контингент на САЩ, който се ръководеше пряко от първия директор на ЦРУ Алън Дълес.

Операцията, известна като „Стой отзад“ /Stay behind/, изгради в Европа широка тайна мрежа от партизани-антикомунисти, които трябваше да се бият зад линията на фронта в случай на съветско нападение.

Програмата по-късно мина под чадъра на Координиращия комитет на върховното главно командване на европейските обединени сили (SHAPE), което беше към военното крило на НАТО.

През 1957 г. започна операцията „Гладио“ (Gladio). Наименованието идваше от късия меч на римските легионери, използван преди 2000 г., който наподобяваше и емблемата на SHAPE, представляваща два допрени меча, като буквата „А“.

„Гладио“ от началото беше финансирана от ЦРУ. 622 души бяха вербувани и обучени от американски и английски специалисти в Сардиния. Общо бяха вербувани 15 000 души.

През 1972 г., когато опасността от съветска атака вече беше минимална, беше взето решение за „изнасяне на превантивна атака“ на Италианската комунистическа партия, която спечели 27 на сто от гласовете в изборите и ги увеличи на 35 на сто през следващите четири години. Започна серия от бомбени атентати, поставили началото на „стратегията на напрежението“ с цел да се измести италианската политическа сцена надясно. През април 1972 г. фашистка бомба уби трима карабинери. През ноември 1973 г. във въздуха избухна самолет „Арго 16“.

Ако „Гладио“ беше въоръжената сила, то тайната масонска ложа Пропаганда Две (Propaganda Due P-2) беше елитното сенчесто правителство, ръководещо „Гладио“.

P-2 се ръководеше от Личо Джели, наричан „кукловода“. През войната Джели беше член на „черните ризи“ на Мусолини, по-късно беше офицер за свръзка в SS-дивизията Херман Гьоринг. През 1972 г. ложата P-2 имаше над 1000 члена, представляващи Who is Who на италианската политическа, военна и икономическа върхушка. Сред тях бяха членове на кабинета, шефове на разузнаването, 160 висши офицери, 48 члена на парламента, шеф на генералния щаб, дипломати, банкери, издатели, бизнесмени.

През 1974 г. Джели се срещна тайно с Александър Хейг, предишният главнокомандващ на силите на НАТО, който тогава беше шеф на личния състав на Белия дом при президента Никсън. Тайната среща стана в американското посолство в Рим. Получил благословията на тогавашния съветник по националната сигурност на САЩ Хенри Кисинджър, Джели напусна срещата с обещанието за сериозна финансова помощ за „Гладо“ и за неговите планове за вътрешен саботаж на италианския политически живот. Джели поиска допълнителни средства за P-2 и „Гладио“.

Той се свърза с члена на P-2 Роберто Калви – директор на „Банко Амброзиано“, най-голямата частна банка в Италия. Калви започна нелегално да им прехвърля пари от своята банка, използвайки ватиканската банка Instituto per de Religione (IOR) за тяхното изпиране. Джели контролираше Калви.

Междувременно станаха събития, които шокираха не само Италия, но и целия свят. В началото на 1978 г. министър-председателят Алдо Моро беше отвлечен и убит от „червените бригади“, които се водеха като „революционна просъветска група“. Убийството на Моро беше организирано и ръководено от P-2. Двете „червени“ и „черни“ бригади бяха инфилтрирани от американското разузнаване.

Няколко месеца след убийството на Алдо Моро за папа беше избран Албино Лучиани, приемайки името Йоан Павел І. Считан за почтен, спокоен и задълбочен човек той предизвика паника в някои среди на Ватиканската Курия.

Всичко това беше достатъчно. 30 дни след избирането му, папата беше намерен мъртъв.

Той беше наследен от полския кардинал Карол Войтила, който взе името Йоан Павел ІІ.

Но и Йоан Павел ІІ се опита да контролира парите на мафията във Ватикана и му организираха атентата с турчина Али Агджа.

Междувременно в ЦРУ, мафията, P-2 и още няколко разузнавания разработваха версията за прехвърляне на вината за атентата срещу Йоан Павел ІІ на някой друг. Изборът падна на България…

Но мрежата на Gladio се изграждаше не само в Италия. Тя обхвана цяла Западна Европа.

Във Франция се нарича Glaive, което отново идва от гладиаторския меч.

В Австрия носи името Schwert, също сабя.

В Турция се нарича „червена овча кожа“, както и в Гърция.

В Швеция организацията носи името Sveaborg. В Швейцария се нарича просто P-26.

Мрежите в Холандия, Белгия, Испания, Португалия, Германия, Норвегия, Люксембург, Дания нямат имена.

В Англия тя е известна като „Стой отзад“ – Stay behind.

В Украйна Gladio се появи доста по-рано от преврата в Киев през 2014 г. Но именно от него започна кървавата гражданска война. Появиха се вдъхновените и организирани от Gladio нацистки военни групи, които извършиха кланета в Киев.

Под ръководството на САЩ/НАТО чрез ЦРУ и други тайни служби те щурмуваха правителствени сгради в Киев и след това бяха институционализирани като „национална гвардия“, финансирани, обучавани и въоръжени от Запада.

Именно те унищожиха партийните централи през 2014 г. по време на държавния преврат. Именно те, докато голяма част от пресата възхваляваше бунтовете в Киев като „революционни“, линчуваха ръководители, измъчваха и убиваха журналисти, изгаряха живи активисти, както в Профсъюзите в Одеса, и избиваха цивилни в Мариупол, бомбардираха с бял фосфор в Славянск, Луганск, Донецк.

Да не забравяме и клането на площад Майдан, където снайперисти, принадлежащи към екстремистките групи „Свобода“ и „Десен сектор“ и израелския Моссад, разположени в сградите на консерваторията и хотел „Украйна“, избиваха демонстранти в операция под фалшив флаг, целяща да обвини полицията.

Украинските неонацистки бойци от „Уна-Унсо“ са били обучавани още през 2006 г. в Естония от инструктори на НАТО на бойни техники, градска война и използване на експлозиви за саботаж и атаки. Това е същата стратегия, която Gladio използваше в Италия и другаде в Европа по време на Студената война.

Нацистите в Украйна организираха оперативната отбрана на територията, подобна на тази, която беше създадена на териториите на НАТО и в неутрални европейски територии като Швейцария, Австрия и Швеция, базирана на структурата на Gladio.

На 24 февруари 2022 г. руският президент Владимир Путин предприе „специалната военна операция… за демилитаризиране и денацифициране на Украйна“. Западните медии незабавно заклеймиха тези цели, като повтаряха, че твърденията за нацизъм в Украйна са руски „фалшиви новини“.

Оспорването на съществуването на нацисти и фашисти в Украйна служи на целта за изграждане на изкривен и опростен разказ: Путин е зла фигура, която възнамерява да атакува свободолюбивото украинско правителство и неговите невинни поддръжници. Целта на подобен разказ е да насърчи сляпата и безпрекословна подкрепа за правителството на Зеленски, НАТО и западните сили, като вероятно ще предизвика Трета световна война.

За да разберем настоящия конфликт е важно да си припомним, че руснаци и украинци живееха в относителна хармония в Съюза на съветските социалистически републики, основан на принципа на самоопределението на нациите. Това беше прекъснато през 1941 г., когато нацистите нахлуха в СССР, превземайки голяма част от Украйна.

Според Джон-Пол Химка една четвърт от всички жертви на Холокоста са живели в Украйна, а украинските ултранационалисти са сътрудничили на нацистите при извършването на техните ужасни дела. Организацията на украинските националисти (ОУН) и нейните въоръжени сили, Украинската въстаническа армия (Украинская повстанческая армия – УПА), участваха в този геноцид. Милициите на ОУН бяха ключови участници в антиеврейското насилие през лятото на 1941 г.

Всъщност след войната правителството на САЩ интегрира голям брой нацистки колаборационисти в истинска международна мрежа от фашисти. Към 1952 г. Джон Лофтъс изчислява, че е имало „стотици, ако не и хиляди важни колаборационисти на нацистите от Украйна, Балтийските държави и Балканите“, които са били доведени в Съединените щати (и много други са били активизирани по целия свят).

Контраразузнавателното ядро на САЩ проведе операция Anyface, за да защити фашисткия лидер на ОУН – известният нацистки колаборационист Степан Бандера – от изправяне пред правосъдието от Съветите. Началникът на Службата за национална сигурност (SB) на Бандера – Микола Лебед, беше „най-високопоставеният украински нацист, влизал някога в САЩ“. Ръководителят на тайните операции на ЦРУ Франк Уизнър призна през 1951 г., че има „най-малко двадесет бивши или активни членове на ОУН/Бандера в Съединените щати“.

НАТО беше дълбоко въвлечен в тази антикомунистическа война, т.е. в операцията „Гладио“. Под наблюдението на ЦРУ и Mi6, НАТО създаде голяма тайна армия от обучени бойци, много от които бяха утвърдени нацисти и фашисти. НАТО не се задоволи с това нацистите да свършат част от мръсната му работа, като ги наемат в своите тайни армии, за да провеждат отвратителни антикомунистически терористични кампании. Освен това ги интегрира директно в своето ръководство, като по този начин изпрати ясно послание към света относно политическата си ориентация.

През следващите години САЩ продължиха да работят с украинските фашисти в техните кампании за дестабилизация срещу СССР. Според специалиста от ЦРУ Дъглас Валънтайн, „ЦРУ развиваше фашистки активи в Украйна в продължение на 70 години“.

Превратът на Майдана в края на 2013-2014 г., който беше открито подкрепен от САЩ и Европа, разчиташе на крайно десни ударни структури, като фашистката организация „Десен сектор“ и ултранационалистическата партия „Свобода“, за да свалят законното правителство на Виктор Янукович.

Този период на улично насилие кулминира в това, което някои нарекоха най-лошото нацистко зверство от Втората световна война насам, когато около 42 души загинаха в ада, организиран от фашистите в сградата на профсъюзите в Одеса.

Тази подкрепена от САЩ операция за преврата в Киев е причината за избухването на гражданска война в района на Донбас в Източна Украйна. Когато проруските ЛНР и ДНР обявиха своята независимост от фашисткото украинско марионетно правителство, то не успя да ги задържи.

През 2015 г. ЦРУ, според петима бивши служители на разузнаването и националната сигурност, е създало секретна програма за интензивно обучение в САЩ за елитни украински спецназ и друг разузнавателен персонал. Същата година Конгресът на САЩ прие законопроект за разходите, който включваше стотици милиони долари икономическа и военна подкрепа за Украйна“.

Нацистки символи като свастика и регалии на СС са широко разпространени по униформите и телата на членовете на „Азов“. Униформите им носят неонацисткия символ Wolfsangel, който прилича на черна свастика на жълт фон.

В Украйна фашистките елементи присъстват в управляващата класа, паравоенните организации, украинската армия, парламента и определени сектори на обществото.

На парламентарните избори през 2019 г. партията „Слуга на народа“ на Володимир Зеленски, която се кандидатира на антикорупционна платформа спечели 124 места в националната партийна листа. Неговото стремително изкачване до президентския пост се дължеше на финансиране от шепа частни донори, включително на милиардера олигарх – ционист Игор Коломойски, който беше негов най-голям поддръжник.

Коломойски притежаваше дял от собствеността в 1+1 Media Group, чиято телевизия излъчваше „Слуга на народа“. Неговата медия осигури логистична подкрепа за политическата кампания на актьора, през което време той пътуваше 14 пъти до Женева и Тел Авив, където е базиран Коломойски. Документите Pandora разкриха паяжина от офшорни мрежи и финансови преплитания между Зеленски и Коломойски.

Освен това Коломойски е един от основните спонсори на ултранационалистическите милиции в Източна Украйна, включително фашистките батальони „Азов“ и „Айдар“. Освен това финансира „доброволческите батальони „Донбас“, „Днепър 1“, „Днепър 2“.

През 2015 г. беше изчислено, че има около 30 националистически милиции, които се бият срещу сепаратистите в Източна Украйна. Подкрепени финансово от богати олигарси като Коломойски и Сергей Тарута (милиардерът, губернатор на Донецка област, който също финансира батальона „Азов“), те функционират като мощна паравоенна сила, която допълва украинската армия.

През юли 2015 г. Русия издаде заповед за ареста на Коломойски за „организиране на убийството на цивилни“ поради финансовата му подкрепа на екстремистите в администрацията си и явни фашисти.

Появиха се и редица материали за войната на Хазарската мафия срещу Русия и кой стои зад „украинския проект“. Отговорът е – зад събитията в Украйна и така наречения „украински проект“ стои Хазарската мафия, ционизмът и съюзяването, не за пръв път, на ционизма и нацизма. Това съюзяване се появи още при Хитлер, чието тясно обкръжение беше съставено предимно от евреи.

Така е сега и в Украйна.

Ще цитираме в началото думите на кръстника на Хазарската мафия в Украйна – Игор Коломойски, който стои зад Зеленски и зад нацистките батальони „Азов“, „Днепър“, „Донбас“ и т.н.

Речта на Коломойски беше в израелския град Хайфа, където той се беше укрил след 2014 г., когато се скараха с другия челен укроционист Петро Порошенко: „Ние извършихме с украинците експеримент. Взехме само езиковите различия и натиснахме върху историята, като позиционирахме руснаците като главни врагове на „Независимата“. 20 години по-късно получихме идеалните бойци срещу руснаците. сега всеки украинец, убил руснак, ще бъде считан за герой. Надявам се, че им прекъснахме отношенията поне за 100 години. Сега ще бъде много лесно да бъдат унищожени и самите украинци, откъсвайки ги от Русия. Давайки им пари срещу лихви за войната, след това ще си вземем дълговете от всички тях.“

Едва ли има по-убедително изявление за замислите на онези, които са зад украинския проект. Това е ционизмът и така наречената Хазарска мафия.

Ще добавим и думите на Зеленски – марионетка на Коломойски, че иска да превърне Украйна в Голям Израел, т.е. в Нова Хазария.

Ще добавим и участието в преврата в Киев през 2014 г. на Ротшилд и Сорос, на „Сивите вълци“, на Gladio и дълбоката държава, ЦРУ, Моссад, Mi6, криминалистите, финансирани от Коломойски и т.н.

А ето и кратък списък на украинските ционисти – евреи, използвани за насъскване на славяните срещу славяните, т.е. на украинците срещу руснаците и белорусите. Списъкът е взет от украински източници, много от тях финансирани от Хазарската мафия.

Кой насъска славяните срещу славяните: президентът Петро Порошенко (Валцман) – евреин; президентът Турчинов (Коган) – евреин; министър-председателят Арсений Яценюк (Бакай) – евреин; министър на финансите Александър Шлапак – евреин; секретарят на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна Андрий Парубий – евреин; вицепремиерът Владимир Гройсман – евреин; вътрешен министър Арсен Аваков – арменски евреин; министър на културата Сергей Нишчук – евреин, масон; директорът на Националната банка Степан Кубив – евреин; ръководителят на президентската администрация Сергей Пашински – евреин; основни кандидати за президент – Юлия Тимошенко (Циля Капителман) – еврейка; Виталий Кличко (Етинзон) – баща евреин; Олег Тягнибок (Фротман) – евреин по майка; Дмитрий (Авдим) ?рош – евреин, хасид.

Всички олигарси на Украйна са евреи: И. Коломойски, Е. Хурвиц, Г. Боголюбов, П. Порошенко, Д. Фирташ, С. Левочкин, В. Гайдук, В. Немировский, К. Жеваго, В. Пинчук, Е. Прутник, Р. Ахметов, А. Мартинов, В. Костелман, Е. Сигал, Б. Колесников, А. Елдман, Ф. Шпиг, Н. Шуфрич, А. Роднянски, И. Дворецки, А. Абдинов, В. Ермолаев, М. Киперман, Е. Звягилски, Ф. Жебровская, С. Ронис, Г. Корбан, Г. Суркис, И. Суркис, В. Шамотий, А. Лещински, Ю. Родин, М. Бекер.

Всички медии са в ръцете на ционисти: П. Порошенко, И. Коломойски, Д. Фирташ, В. Пинчук, Р. Ахметов.

Предишни президенти на „Независимата“: Кравчук (Блум), евреин; Кучма (Кучман) – евреин.

Икони на нацизма в Западна Украйна: Бандера (Шимон Стефан) – полски евреин, Роман Шухевич – евреин, хомосексуалист.

От страна на САЩ молдовската еврейка Виктория Нуделман (Нуланд) през 2014 г. беше инициаторката на Майдана с нейните курабийки. Започна при Обама, продължава и при Байдън, чийто държавен секретар Антъни Блинкен е с украински еврейски произход.

Трансформирането на „Десния сектор“ след 2014 г. по подобие на нацистка Германия стана с парите на Коломойски.

Тук се прави грешка. „Азов“ не е батальон, а просто се нарича така. В действителност това е нацистка формация, наброяваща много хиляди, по-скоро подсилена бригада, която накрая беше съсредоточена в Азовския стоманодобивен комбинат, собственост на Ринат Ахматов, незаконен син на Кучма.

Именно съчетанието укронацизъм – ционизъм се има предвид с денацифицирането на Украйна, декомунизирането и деолигархизирането на Донбас /най-богатият район на СССР/, окупиран от хазарската мафия.

Украйна е просто пионка във войната на Gladio и Хазарската мафия срещу християнска Русия.

Имаше обаче и други сили, работещи за държавния преврат. Световната еврейска организация Хабад-Любавич имаше много силен център в Украйна в Днепропетровск.

През 2014 г. се появи статия под заглавие „Възстановете Хазария в Украйна“, т.е. че смисълът на преврата на Майдана не е само политически. Смяната на властта беше само първата стъпка.

В същото време беше обявен проектът „Еврейски Киев“. Олигархът Игор Коломойски, който също е израелски гражданин, потвърди крайната цел на Хабад: „да изгради нова държава в Украйна“.

Водачите на украинския преврат бяха ционисти. Скоро те започнаха открито да споделят в своята среда, че могат да забравят за Израел и вместо това да чакат Месията на украинска земя.

Дори започнаха да променят името „Украйна“ на „Хазар“.

Какво е Хазария? През Средновековието е съществувала около 300 години и е разрушена през 11 век.

Странността на това държавно образувание е, че населението му се състои от татари, турци, а също и индоевропейци. Някъде през 8-ми век обаче претърпява силна религиозна промяна към юдеизма.

Жителите на Хазария започват да се наричат евреи – ашкенази и през цялата история те населяват големи части от Източна Европа. Смята се, че 80-90% от евреите по света са хазари.

В резултат на това на 16 март 2014 г. в Times of Israel беше публикувана статия, в която се посочва, че по-голямата част от евреите имат своите корени не в Палестина, а в Хазария.

Една от основните причини милиардерът Коломойски, губернатор на Днепропетровска област, да харчи десетки милиони долари за набиране на десни украински националисти и неонацисти от цяла Европа, за да се бият срещу рускоезичното мнозинство в Донбас в Източна Украйна, е доказателство на планове за превръщане на Украйна във „втори Израел“.

Репортерите на Times of Israel също цитират анонимен сътрудник на Нетаняху, който обяснява защо израелското правителство залага на голямо израелско селище в Украйна:

„Както каза министър-председателят, никой не може да каже на евреите къде могат или не могат да живеят на историческата територия на тяхното съществуване. Израел е готов да направи болезнени жертви за мира, дори ако това означава да се откаже от част на нашата библейска родина в Юдея и Самария.

Но тогава трябва да упражним историческите си права някъде другаде. Решихме да е на брега на Черно море, където сме автохтонен народ повече от 2000 години.

Обърнете внимание – евреите са… автохтонен народ на брега на Черно море. Утре ще добавят, че това се отнася за брега на Черно море в България.

За Нетаняху и поддръжниците му се оказа много тъжно, че Путин успя да си върне Крим, преди Израел и САЩ да окупират полуострова.

Путин беше по-бърз, не остави шанс нито на хунтата на Коломойски, нито на техните шефове от Хабад.

След такъв провал на ционистите оставаше да обвинят Русия и Путин в агресия, да наложат санкции и да започнат да подготвят Украйна за война с Русия, тъй като плановете им за окупация на Крим не са се променили.

И така, основният въпрос за войната в Украйна е заради какво всъщност тя започна и как ще завърши.

Отговаряме веднага – започна от опита на така наречената „хазарска мафия“ с нейните основни разклонения /терминът „мафия“ е взет от поддържаната от Моссад помийна медийна яма Wikipedia/ да откраднат от Русия не само Крим и Донбас, но и цяла Украйна /както откраднаха Палестина от палестинците/.

Ще завърши с разгрома на „хазарската мафия“, т.е. на ционизма, който Кремъл постави под общ знаменател с нацизма, олицетворяван от киевските режими след 2014 г. и техните ментори във Вашингтон и Тел Авив. Путин определи Зеленски като „позор за евреите“.

Заради това Русия наистина освобождава своите територии и своето руско /и украинско/ население в Крим, Донбас и в цяла Украйна.

Вероятно това беше и причината заради която Владимир Путин заяви, че Крим има духовно и езотерично значение за руския мир, т.е. Крим завинаги се връща в границите на Русия, и че Украйна е окупирана от нацизма – ционизма.

Омразата на хазарите спрямо Русия е поне от 1000 години, когато русите са победили и ликвидирали тяхното царство и много от хазарите са потеглили към Европа.

Това беше и поводът историците да посегнат към най-тайните архиви на СССР /Русия/, и към ролята на Сталин, който попречи Крим да стане Кримска Калифорния, „Нов Израел“, „Нов Йерусалим“ и т.н.

Именно Сталин върна обратно в бутилката ционисткия зъл дух, който беше изпуснат в резултат на Октомврийската революция, в чиито начални периоди евреите представляваха 85 на сто от всички ръководни постове.

През 1926 г. в СССР идва ръководителят на еврейската организация JOINT – Американско-еврейски обединен разпределителен комитет, Джеймс Розенберг. Това е една от еврейските структури, лансиращи дългосрочните политически планове на ционизма. Смъртта на Ленин не прекъсва връзките с JOINT, които предлагат на Сталин помощ за „развитие на промишлеността, купуване на западните технологии и финансиране на комунистите в Европа“. Сключен е таен договор. JOINT дава 900 милиона долара заем, който трябва да бъде изплатен през 1945-1954 г. Но нито един еврейски лихвар няма да даде нещо без залог. JOINT предлага на Сталин срещу заема да заложи Крим и няколко милиона хектара плодородна земя, като при неизплащане на дълга там ще се появи „еврейска Кримска Калифорния“.

Разбира се, ционизмът, който вече е готвел Втора световна война е предполагал, че Сталин ще попадне в капана с Крим.

Сталин наистина се нуждаеше от валутата, но вместо еврейски Крим предлага създаване на еврейска автономна република в Далечния изток – Бирабиджан. Но на евреите не се харесва Сибир и настояват за Крим.

Към средата на 30-те години Сталин вече е изнервен от еврейските амбиции и постепенно кримският проект е забравен, а отделението на JOINT в СССР ликвидирано с постановление на Политбюро на ЦК на ВКП /6/ на 4 май 1938 г.

Но от американските евреи – хазари идеята за Нова Калифорния не е забравена.

На Ялтенската конференция Рузвелт и Чърчил /и двамата евреи/ настояват за образуване на еврейска държавност на територията на СССР покрай Черно море. Сталин, в условията на страшната война, обещава да „разгледа въпроса“.

Освен това Лондон обещава 10 милиарда долара кредит за възстановяване на СССР при условие, че Крим излезе от състава на СССР като нова Калифорния, като евреите искат заедно с Крим да им бъде отпусната част от Украйна и от Южна Русия.

Но Сталин няма никакво намерение да създава в Крим еврейско държавно образувание, още повече извън състава на СССР и да възстановява СССР с кредити в долари и лири срещу руското злато.

На Ялтенската конференция /1945 г./ Рузвелт направо заплашва Сталин, че ще има проблеми с доставките за СССР по лендлийза, ако не реанимира проекта за Кримска Калифорния. Сталин, давайки си сметка, че доставките зависят от американските еврейски корпорации заявява: „Войната ще свърши, ще видим“.

След Ялтенската конференция Чърчил отново настоява за еврейски Крим. Чърчил иска да се отърве от еврейския проблем в Палестина и да го прехвърли на Сталин в Крим.

Тогава Сталин успя да върне в бутилката ционисткия дух.

С разпадането на СССР обаче той отново излезе оттам и хвърли в страшна война сега и Украйна, където ционистко- новохазарската хунта в Киев иска да реализира идеята за Хазарския каганат. Това беше и една от целите, с които САЩ, Англия и Израел разпалиха войната в Украйна.

И отново, враг на Русия, както в миналото, е ционизмът с авангард Израел – символ на съвременната хибридна война, расизма и апартейда.

Войната в Украйна е част от реализацията на проекта „ционистка Хазария“ на САЩ, Англия и Израел.

Автор – Строго Секретно

 222 Посетена,  1 Общо четения

Иван Тренев

By Иван Тренев

Да живееш, значи да се бориш-робът за свободата, а свободният за съвършенството” ( Яне Сандански)