Сподели сега
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Бес е древното българско име на Божи Дух, когото древните българи просвещавали майстори наричали Баз. Баз означава Духът на Ба Велика Майка Божия Създател на света.
Баз/Бес често е изобразяван като лъв или с лъвски атрибути.
Древните българи вярвали, че Предмайка Богиня Ба/Ба Ра и Духът ѝ Баз/БаРаАз са родили своя Бог Син Човешката душа. Те почитаха човешката душа като Бог СебАзи, който получи и името БалАзи (Бог Слънце). Ето защо на следната статуетка на Бог Бес/Баз от Лувъра Богинята Майка е изобразена като знак М под формата на змия. Древните българи често са изобразявали Бог СебАзи със змии като символ на мъдростта на човешката душа.
Статуята Бес е навсякъде по света, тъй като древните българи се движат по земното кълбо и го населяват с първите хора на земята, отнесли със себе си своята божествена духовност и своя древен български език, от който са се появили днешните

Змията е един от най-старите символи на Божествената мъдрост на Земята. Нейното сатанизиране започва едва по-късно с възникването на Стария завет и неговото погрешно интерпретиране от юдеи и фарисеи.

Древните българи са имали дълбоко и проникновено разбиране за Бога – за разлика от нашите съвременници. Целият живот на предците ни е бил ориентиран спрямо почитането на Бога и търсенето на връзка и единение с неговото всепроникващо присъствие. Древните са имали ясно чувство на осъзнатост за божествения си произход и за Твореца си. Ето защо за тях човешката жизнена енергия е била връзката им с Бога, а змията е била символът на тази Божествено-човешка връзка. В духовността на Древните българи змията е символът на събудилата се жизнена енергия в тялото на човека, която днес наричат кундалини.
Тази жизнена или всъщност сексуалната енергия на човека е основната му енергия, която го довежда в живота, поддържа го жив, а също е и пътят му за свързване със Създателя му – Бог.
Тази енергия е дар от Бога, но освен това тя често е изобразявана и с формата на навита спяща змия, когато човекът все още не се е пробудил духовно. – kundalini_human_snake.gif

Когато се развива тази заложена в човека жизнена енергия, тя се издига нагоре в човешкото тяло като духовната енергия на осъзнатостта / просветлението. Именно развитата жизнена енергия на човека го извисява нагоре до връзката му с Бога, неговия създател. Постепенно змията, и то изправената змия с надигната глава, е станала символ на тази събуждаща се духовна енергия у човека, която се издига към върха на темето или така наречената 7-ма чакра Сахасрара (седма чакра е изобразявана в духовните школи като Хилядолистният лотус или като шишарка). Надигналата се човешка жизнена енергия Дедите ни са наричали Кундалини или просто кандило (запаленият в човека огън на Божественото познание, който разгаряйки се, издига своя пламък към Бога). Тук трябва да отбележим, че както змията като Древнобългарски символ на Духовното просветление, така и чакрите са откритие на нашите деди просветлените Древни българи, първите мъдреци, които са имали ясна осъзнатост за своето тяло като храм на Божествената човешка душа.
Чакра, чакрък (въртящо се колело) е дума, която и до днес съществува в Българския език, най-древния език на планетата ни, съдържащ по-голямата част от свещените думи на духовното развитие у човека.
Древните българи са обожествявали Човешката душа като искрата, запалена от Божествения огън и са я наричали Бог СаБАзи (Върховното Аз – Съ Ба-Аз, Със Богинята (Ба) Аз, Божественият Аз), Богът на СебеАза, на Душата. А Негов символ е станала змията, защото Бог СеБази е Богът на Човешката душа, осъзнала своята Божествена светлина и мощ, на надигналата се змия като символ на надигналата се човешка жизнена енергия.

Надигащата се змия освен, че е символ на Бог СебАзи, което ясно личи и при изображението му, намерено на Белънташ върху сребърна оброчна плочка от 4-то хилядолетие преди Христа, постепенно става символ и атрибут и на всеки Древнобългарски жрец.

Древнобългарските жреци на Бог СеБази са използвали змии при Духовните си ритуали Мистерии – защото те са били хора с Магична мощ и животните им се подчинявали.

Това потвърждават и скорошните находки на жречески символи на древнобългарското жреческо племе на Бесите. Край село Острец в Западните Родопи освен всички друго, е намерен и древен жезъл, завършващ с две змийски глави.

Змията, независимо че се свързва и с други божества, се приема за безспорен символ на Дионис, наричан още Сабазий. Той бил почитан и с нощни, и с дневни церемонии, при които поклонниците му, увенчани с копър и тополови клонки, размахвали във въздуха огромни червени змии. Намирането на жезъла е категорично доказателство, че светилището е на Дионис.” – археолог Гергова.

Змията е един от най-старите символи на Божествената мъдрост на Земята. Нейното сатанизиране започва едва по-късно с възникването на Стария завет и неговото погрешно интерпретиране от юдеи и фарисеи.

Древните българи са имали дълбоко и проникновено разбиране за Бога – за разлика от нашите съвременници. Целият живот на предците ни е бил ориентиран спрямо почитането на Бога и търсенето на връзка и единение с неговото всепроникващо присъствие. Древните са имали ясно чувство на осъзнатост за божествения си произход и за Твореца си. Ето защо за тях човешката жизнена енергия е била връзката им с Бога, а змията е била символът на тази Божествено-човешка връзка. В духовността на Древните българи змията е символът на събудилата се жизнена енергия в тялото на човека, която днес наричат кундалини.
Тази жизнена или всъщност сексуалната енергия на човека е основната му енергия, която го довежда в живота, поддържа го жив, а също е и пътят му за свързване със Създателя му – Бог.
Тази енергия е дар от Бога, но освен това тя често е изобразявана и с формата на навита спяща змия, когато човекът все още не се е пробудил духовно.

Когато се развива тази заложена в човека жизнена енергия, тя се издига нагоре в човешкото тяло като духовната енергия на осъзнатостта / просветлението. Именно развитата жизнена енергия на човека го извисява нагоре до връзката му с Бога, неговия създател. Постепенно змията, и то изправената змия с надигната глава, е станала символ на тази събуждаща се духовна енергия у човека, която се издига към върха на темето или така наречената 7-ма чакра Сахасрара (седма чакра е изобразявана в духовните школи като Хилядолистният лотус или като шишарка). Надигналата се човешка жизнена енергия Дедите ни са наричали Кундалини или просто кандило (запаленият в човека огън на Божественото познание, който разгаряйки се, издига своя пламък към Бога). Тук трябва да отбележим, че както змията като Древнобългарски символ на Духовното просветление, така и чакрите са откритие на нашите деди просветлените Древни българи, първите мъдреци, които са имали ясна осъзнатост за своето тяло като храм на Божествената човешка душа.

Чакра, чакрък (въртящо се колело) е дума, която и до днес съществува в Българския език, най-древния език на планетата ни, съдържащ по-голямата част от свещените думи на духовното развитие у човека.

Древните българи са обожествявали Човешката душа като искрата, запалена от Божествения огън и са я наричали Бог СаБАзи (Върховното Аз – Съ Ба-Аз, Със Богинята (Ба) Аз, Божественият Аз), Богът на СебеАза, на Душата. А Негов символ е станала змията, защото Бог СеБази е Богът на Човешката душа, осъзнала своята Божествена светлина и мощ, на надигналата се змия като символ на надигналата се човешка жизнена енергия.

Надигащата се змия освен, че е символ на Бог СебАзи, което ясно личи и при изображението му, намерено на Белънташ върху сребърна оброчна плочка от 4-то хилядолетие преди Христа, постепенно става символ и атрибут и на всеки Древнобългарски жрец.
Древнобългарските жреци на Бог СеБази са използвали змии при Духовните си ритуали Мистерии – защото те са били хора с Магична мощ и животните им се подчинявали.

Това потвърждават и скорошните находки на жречески символи на древнобългарското жреческо племе на Бесите. Край село Острец в Западните Родопи освен всички друго, е намерен и древен жезъл, завършващ с две змийски глави.

„Змията, независимо че се свързва и с други божества, се приема за безспорен символ на Дионис, наричан още Сабазий. Той бил почитан и с нощни, и с дневни церемонии, при които поклонниците му, увенчани с копър и тополови клонки, размахвали във въздуха огромни червени змии. Намирането на жезъла е категорично доказателство, че светилището е на Дионис.” – археолог Гергова

Археологът Диана Гергова: Траките не са безписмени

Бесите са били известни жреци на Бог СебАзи и неговото име са носили – Ба Ази означава Божественият (Ба) Аз. Древните Българи са смятали, че Богът на Човешката душа СебАзи е Богът Син, който се е зародил от Върховната Богиня Създателка на света Ба / Бабата / ПраМайката, която те са наричали Ра/ БаРаМа / Ба (Бабата, Прамайката на света), от която се е развило и Първичното Божествено съзнание ПраАзът или просто Ба Аз Божественият Аз. На него са се кръстили Хората на Бога Бесите / Базите и са разнесли своето духовно знание по земята – дори в Древен Египет Божеството на Бес е едно от преддинастичните основни божества. – На снимката: статуетка на Бог Бес, наричан в древността Бисъ (БаАзъ), който се е считал за защитник на раждането, майките и децата. Изобразяван е като Лъв с грива на главата и опашка. Свързването му с Ба Богинята Прамайка може да се прочете и върху тази статуетка – на гърдите му е изобразена буквата М (Ма, Богинята майка на Древните българи) под формата на змия, праобраз на Богинята Майка. Както змията, така и лъвът са били свещени символи за Древните българи и проявления на Богинята на земята.

Древните българи са считали, че Богът на ПраАза / БаАз / Бес, когото те са наричали също и Аздъл / Аздал, ДавАз (по-късно обеззвучено като Зевс в гръцката интерпретация на Древнобългарската митология) или Даващият Аз-а ( Даващият Душата на човека), е Богът Съзнание и Дух, Отец на Хората и за да запали във всеки един човек душа, този Бог се е разкъсал на хиляди парчета, които са се превърнали в отделни човешки души. Така е възникнала и духовната служба на Древнобългарските жреци, която днес поради своето неразбиране ние наричаме просто Мистерии. Самата дума Жреци идва от глагола „жаря“ – жреците са жарели на огън растения, семена и благовония и ритуално са хранели с тях Бога на ПраАза – БаАз , за да го възнаградят за неговата саможертва да се разкъса на хиляди парчета и да създаде хората с частица от своя дух във всяка човешка гръд. Наричали са този ритуал Яжна (от глагола „яж“), а останките му днес намираме в Зороастризма, където е запазил Древнобългарското си име.

За почитта към Змията като символ на Божественото присъствие в човека говорят многобройните древни находки по българските скали, които едва в последно време бяха огласени:

В българските народни приказки се говори често за Змея Горянин, който притежава необяснима магична мощ… Но този Змей Горянин и до днес съществува в нашите фолкорни традиции и обикаля хорските домове като Кукер, праобраз на Древнобългарския жрец на Бога на змиите СебАзи. Кукерите често са надявали змийски, птичи или животински кожи, маски, пера при изпълнение на духовните си ритуали, с които са измолвали дъжд, предпазвали са от гръмотевици и градушки, измолвали са берекет или добро здраве от Богинята Майка Мара и нейния син Бог СебАзи на Човешката душа. Дедите ни са одухотворявали цялата природа и затова жреците ни са се закичвали с пера, змийски и животински маски, за да придобият силата и мъдростта на животните, птиците, змиите. –

Древнобългарските Кукери са били хора магове, с духовна и просветителска мощ, които са напътствали и обучавали своите земляци. Ето защо до нас днес са достигнали много легенди за Горяните Змейове, Хората на Древното могъщество. Понякога те са живеели далеч от другите в планински пещери като истински Горяни и така са дали началото на днешните духовни отшелници и светии в скалните ниши и манастири.

Танцуващият в божествен захлас жрецс вдигнати нагоре ръце, които дори образуват венец над главата, е едно и от най-старите изображения на Древния българин Първия човек на земята. Такъв жрец има и върху стените на пещерата Магурата, където възрастта му е определена от специалисти на 43000 години. Намираме и на Чачин камък, Белоградчишко.

Древнобългарски жрец намираме и на Перперикон, като там отново би трябвало да говорим за няколко десетки хиляди години назад във времето.

Може би една от най-разпространените древни скални руни / пиктограми, осеяли цялата земя е именно тази на Древнобългарския жрец, вдигнал ръце нагоре и държащ в двете си ръце змии или други могъщи животни, като символ на своята магична мощ, дадена му от Бога над всички твари. На човека, познал своята Божествена душа, всички живи твари се подчиняват. Именно тази рисунка на Древнобългарския жрец, вдигнал двете си ръце към небето и заобиколен от изправени змии (като върху оброчната плочка на Бог СебАзи от Белънташ) според мен е дала началото и на древната

Змията е един от най-старите символи на Божествената мъдрост на Земята. Нейното сатанизиране започва едва по-късно с възникването на Стария завет и неговото погрешно интерпретиране от юдеи и фарисеи.

Древните българи са имали дълбоко и проникновено разбиране за Бога – за разлика от нашите съвременници. Целият живот на предците ни е бил ориентиран спрямо почитането на Бога и търсенето на връзка и единение с неговото всепроникващо присъствие. Древните са имали ясно чувство на осъзнатост за божествения си произход и за Твореца си. Ето защо за тях човешката жизнена енергия е била връзката им с Бога, а змията е била символът на тази Божествено-човешка връзка. В духовността на Древните българи змията е символът на събудилата се жизнена енергия в тялото на човека, която днес наричат кундалини.
Тази жизнена или всъщност сексуалната енергия на човека е основната му енергия, която го довежда в живота, поддържа го жив, а също е и пътят му за свързване със Създателя му – Бог.
Тази енергия е дар от Бога, но освен това тя често е изобразявана и с формата на навита спяща змия, когато човекът все още не се е пробудил духовно. – kundalini_human_snake.gif

Когато се развива тази заложена в човека жизнена енергия, тя се издига нагоре в човешкото тяло като духовната енергия на осъзнатостта / просветлението. Именно развитата жизнена енергия на човека го извисява нагоре до връзката му с Бога, неговия създател. Постепенно змията, и то изправената змия с надигната глава, е станала символ на тази събуждаща се духовна енергия у човека, която се издига към върха на темето или така наречената 7-ма чакра Сахасрара (седма чакра е изобразявана в духовните школи като Хилядолистният лотус или като шишарка). Надигналата се човешка жизнена енергия Дедите ни са наричали Кундалини или просто кандило (запаленият в човека огън на Божественото познание, който разгаряйки се, издига своя пламък към Бога). Тук трябва да отбележим, че както змията като Древнобългарски символ на Духовното просветление, така и чакрите са откритие на нашите деди просветлените Древни българи, първите мъдреци, които са имали ясна осъзнатост за своето тяло като храм на Божествената човешка душа.
– https://www.facebook.com/photo.php?fbid=1132773423508946&set=a.313566338762996.73416.100003288970327&type=3&theater
Чакра, чакрък (въртящо се колело) е дума, която и до днес съществува в Българския език, най-древния език на планетата ни, съдържащ по-голямата част от свещените думи на духовното развитие у човека. – http://aliya.blog.bg/history/2013/11/26/bylgarskiiat-ezik-ezikyt-na-pyrvite-hora.1211243

Древните българи са обожествявали Човешката душа като искрата, запалена от Божествения огън и са я наричали Бог СаБАзи (Върховното Аз – Съ Ба-Аз, Със Богинята (Ба) Аз, Божественият Аз), Богът на СебеАза, на Душата. А Негов символ е станала змията, защото Бог СеБази е Богът на Човешката душа, осъзнала своята Божествена светлина и мощ, на надигналата се змия като символ на надигналата се човешка жизнена енергия.

Надигащата се змия освен, че е символ на Бог СебАзи, което ясно личи и при изображението му, намерено на Белънташ върху сребърна оброчна плочка от 4-то хилядолетие преди Христа, постепенно става символ и атрибут и на всеки Древнобългарски жрец. – SebAzi,%20Belintash.png
Древнобългарските жреци на Бог СеБази са използвали змии при Духовните си ритуали Мистерии – защото те са били хора с Магична мощ и животните им се подчинявали.

Това потвърждават и скорошните находки на жречески символи на древнобългарското жреческо племе на Бесите. Край село Острец в Западните Родопи освен всички друго, е намерен и древен жезъл, завършващ с две змийски глави. – Ostrets,%20zhezal.jpg

„Змията, независимо че се свързва и с други божества, се приема за безспорен символ на Дионис, наричан още Сабазий. Той бил почитан и с нощни, и с дневни церемонии, при които поклонниците му, увенчани с копър и тополови клонки, размахвали във въздуха огромни червени змии. Намирането на жезъла е категорично доказателство, че светилището е на Дионис.” – археолог Гергова

Археологът Диана Гергова: Траките не са безписмени

Бесите са били известни жреци на Бог СебАзи и неговото име са носили – Ба Ази означава Божественият (Ба) Аз. Древните Българи са смятали, че Богът на Човешката душа СебАзи е Богът Син, който се е зародил от Върховната Богиня Създателка на света Ба / Бабата / ПраМайката, която те са наричали Ра/ БаРаМа / Ба (Бабата, Прамайката на света), от която се е развило и Първичното Божествено съзнание ПраАзът или просто Ба Аз Божественият Аз. На него са се кръстили Хората на Бога Бесите / Базите и са разнесли своето духовно знание по земята – дори в Древен Египет Божеството на Бес е едно от преддинастичните основни божества. Bes,%20Egypte_louvre.jpg – На снимката: статуетка на Бог Бес, наричан в древността Бисъ (БаАзъ), който се е считал за защитник на раждането, майките и децата. Изобразяван е като Лъв с грива на главата и опашка. Свързването му с Ба Богинята Прамайка може да се прочете и върху тази статуетка – на гърдите му е изобразена буквата М (Ма, Богинята майка на Древните българи) под формата на змия, праобраз на Богинята Майка. Както змията, така и лъвът са били свещени символи за Древните българи и проявления на Богинята на земята.

Древните българи са считали, че Богът на ПраАза / БаАз / Бес, когото те са наричали също и Аздъл / Аздал, ДавАз (по-късно обеззвучено като Зевс в гръцката интерпретация на Древнобългарската митология) или Даващият Аз-а ( Даващият Душата на човека), е Богът Съзнание и Дух, Отец на Хората и за да запали във всеки един човек душа, този Бог се е разкъсал на хиляди парчета, които са се превърнали в отделни човешки души. Така е възникнала и духовната служба на Древнобългарските жреци, която днес поради своето неразбиране ние наричаме просто Мистерии. Самата дума Жреци идва от глагола „жаря“ – жреците са жарели на огън растения, семена и благовония и ритуално са хранели с тях Бога на ПраАза – БаАз , за да го възнаградят за неговата саможертва да се разкъса на хиляди парчета и да създаде хората с частица от своя дух във всяка човешка гръд. Наричали са този ритуал Яжна (от глагола „яж“), а останките му днес намираме в Зороастризма, където е запазил Древнобългарското си име.- https://www.facebook.com/photo.php?fbid=743026802483612&set=a.313566338762996.73416.100003288970327&type=3&theater

За почитта към Змията като символ на Божественото присъствие в човека говорят многобройните древни находки по българските скали, които едва в последно време бяха огласени:

– снимка на древна каменна змия от Белоградчишко – Beogradchik%20stone%20snake.jpg (фотокредит Румен Попов)

– снимка на древен кладенец Скалното стадо от Сливенския Балкан, където присъства и змията – http://aliya.blog.bg/history/2015/10/13/koi-krie-drevnobylgarskata-ni-istoriia.1399121 – Sliven-Rock-Herd-Site-2.jpg

– снимка на Змийско светилище край Сърница – Snake%20sanctuary.jpg

В българските народни приказки се говори често за Змея Горянин, който притежава необяснима магична мощ… Но този Змей Горянин и до днес съществува в нашите фолкорни традиции и обикаля хорските домове като Кукер, праобраз на Древнобългарския жрец на Бога на змиите СебАзи. Кукерите често са надявали змийски, птичи или животински кожи, маски, пера при изпълнение на духовните си ритуали, с които са измолвали дъжд, предпазвали са от гръмотевици и градушки, измолвали са берекет или добро здраве от Богинята Майка Мара и нейния син Бог СебАзи на Човешката душа. Дедите ни са одухотворявали цялата природа и затова жреците ни са се закичвали с пера, змийски и животински маски, за да придобият силата и мъдростта на животните, птиците, змиите. – kukeri%203.jpg

Древнобългарските Кукери са били хора магове, с духовна и просветителска мощ, които са напътствали и обучавали своите земляци. Ето защо до нас днес са достигнали много легенди за Горяните Змейове, Хората на Древното могъщество. Понякога те са живеели далеч от другите в планински пещери като истински Горяни и така са дали началото на днешните духовни отшелници и светии в скалните ниши и манастири.

Танцуващият в божествен захлас жрецс вдигнати нагоре ръце, които дори образуват венец над главата, е едно и от най-старите изображения на Древния българин Първия човек на земята. Такъв жрец има и върху стените на пещерата Магурата, където възрастта му е определена от специалисти на 43000 години. Намираме и на Чачин камък, Белоградчишко – Chachin%20kamyk%204.jpg- Фото кредит: Кирил Кирилов

Древнобългарски жрец намираме и на Перперикон, като там отново би трябвало да говорим за няколко десетки хиляди години назад във времето. – Perperek,%20zhrets.jpg

Може би една от най-разпространените древни скални руни / пиктограми, осеяли цялата земя е именно тази на Древнобългарския жрец, вдигнал ръце нагоре и държащ в двете си ръце змии или други могъщи животни, като символ на своята магична мощ, дадена му от Бога над всички твари. На човека, познал своята Божествена душа, всички живи твари се подчиняват. Именно тази рисунка на Древнобългарския жрец, вдигнал двете си ръце към небето и заобиколен от изправени змии (като върху оброчната плочка на Бог СебАзи от Белънташ) според мен е дала началото и на древната българска руна IYI. –

Ето защо кукерските танци се танцуват и от индианците, и от африканските и сибирските шамани, и от индонезийските племенни водачи, всички те надянали кукерските пера и животински маски, змийски кожи, рога и така нат.!

А заедно с тях символът на змията като проявление на Божествената мъдрост се среща по цялото земно кълбо:

– Така например в Древен Египет, където Древнобългарските жреци са били самите те обожествявани като богове или полубогове и на тях се полагала и върховната фараонска власт, тази власт винаги се е символизирала и със символа на надигналата глава змия. Наричали са този символ Ураус / УРаАз със значение Азът на Ра Върховната Богиня на Сътворението на Древните българи. –

 118 Посетена,  1 Общо четения

Иван Тренев

By Иван Тренев

Да живееш, значи да се бориш-робът за свободата, а свободният за съвършенството” ( Яне Сандански)