СЛАВЕЙКОВАТА БИБЛИЯ Е ФЕНОМЕН В НОВАТА НИ ИСТОРИЯ. ЗА ПЪРВИ ПЪТ ЧРЕЗ НЕЯ ИМАМЕ ЦЯЛОСТЕН ПРЕВОД НА НОВОБЪЛГАРСКИ ЕЗИК НА БИБЛИЯТА!
ЗА ПОРЪЧКИ: www.artniton.com
Юбилейно издание, посветено на 150-годишнината от отпечатването на първия цялостен превод на Библията – Новия и Стария завет, на български език. Комплектът съдържа фототипно отпечатано издание на Библията от 1871 г. и книга на д-р Петър Граматиков „Славейковата Библия – век и половина“ в луксозна кутия. Книжното тяло на Библията е отпечатано фототипно без изменения. Корицата е украсена с оригиналните орнаменти на изданието от 1871 г., пресъздадени със съвременни технологии на обработка и отпечатване.Жаждата за духовно просвещение сред българите е водеща сила на движението за самостоятелна българска църква в средата на XIX век. Но говоримият език е отишъл много далеч от църковнославянския, а гръцкият е масово неразбираем за българите. Цариградската Библия е своеобразен завършек на Възраждането и има ценен принос за формирането на българската нация. Този акт, като средство за самоопределяне на българския народ, е заявка и за църковна и политическа независимост. Цариградската Библия, известна още като Славейковата Библия (пълно оригинално название Библія сирѣчъ Священно-то писаніе на Ветхый и Новый Завѣтъ), е първият цялостен превод на Библията – новия и стария завет, на български език. Отпечатана е в Цариград през 1871 г. В основата на изданието стои българският поет Петко Славейков, чийто Цариградски период започва през 1864 г. със задачата да преведе и редактира Библията на народния си език – дело, изключително важно и отговорно, както от религиозна, така и от езикова гледна точка. Делото на библейския превод на говорим български език трябва да разглеждаме в контекста на инициативите на султаните-реформатори.
Целта на приложеното към юбилейното фототипно издание на „Славейковата Библия” пособие-притурка, съставено от д-р П. Граматиков, е да направи своеобразен свод на важни акценти от историческия моментум на извършване епохалното дело с библейския превод на Славейков и цялата плеяда бележити българи през Възраждането, посредством цитирани откъси от църковно-историческата изследователска работа в множество авторитетни публикации, понеже темата предизвиква устойчив интерес в научните среди.
През 1857 г. д-р Албърт Лонг започва работа с Методистката мисия в България. През 1862 г. Лонг и Ригс посещават бележития български писател Петко Рачов Славейков в Трявна, който се съгласява да помогне с превода на Библията. Той започва работа незабавно върху ревизирания Неофитов Нов завет. Същата година вторият том на Стария завет е издаден на български. Лонг се присъединява към екипа за ревизиране на Новия завет според източния диалект през 1863 г. и паралелно продължава да помага в превода на Стария завет. През цялата 1863 г. Славейков работи върху новозаветния превод на Неофит. По време на работата си той е подпомаган от друг известен български общественик – Стоян Михайловски (брат на Иларион Макриополски), който става петият член на редакторски екип, воден от Ригс. Тук трябва да се изтъкне, че действителният превод на българската Библия е направен от българи, като американски и английски мисионери само спомагат за ревизирането и отпечатването му. В резултат на съвместната работа на 10 октомври 1863 г. предварителната ревизия на Стария завет е завършена. Ригс, Костович и Лонг започват ревизирането на Славейковия превод. В началото на 1864 г. Славейков се премества от Трявна в Цариград, където екипът завършва своето дело.
След повече от 12 години упорит труд през юни 1871 г. 36 000 екземпляра от превода на пълната Библия на български са издадени в Цариград в книгопечатницата на А. Х. Бояджиян, като книжното тяло е с твърди корици, в 1055 страници и с тегло 1750 грама.
Първото копие на българската Библия е получено от печатницата през юни 1871 г. и изложено в сградата на Мисията за Европейска Турция в Стара Загора. Поради големия интерес цялата Библия е повторно отпечатана в 1871 г. с няколко последователни издания.
Преводът и първото издание на Библията на народен български език е станал факт с подкрепата – международна, финансова, академическа и във всяко едно отношение, благодарение на американските мисионери в Отоманската империя и в частност сред българите. Изготвена е обширна библиография и уеблиография, които представляват възможност за последващо детайлно запознаване с разглежданите епоха и проблематика. Освен българските автори, систематизирано са посочени и заглавия от съвременната чуждестранна историография, свързани с епохата на реформиращата се през XIX век Отоманска империя, протестантското мисионерство и влиянието му за Българското Възраждане и впоследствие за създаването на български национални институции.
Единична цена: 250.00 лева.
Издаване на фактура на физически или юридически лица, след предоставяне на необходимите реквизити и превод по банков път, или поръчка за доставка с куриерска услуга и наложен платеж:
Издателство „Нитон“ – Пловдив
Николай Тончев – 0888 575722; artniton@abv.bg
