183 години от сбъдната българска надежда за достоен живот!

Сподели сега

183 години от рождението на Апостола на свободата!

183 години от най-ценния небесен дар за България!

183 години от сбъдната българска надежда за достоен живот!

И: от 147 години с надежда за достоен живат за България!

Едва ли ще се намери дори и турчин, който да си представи Левски като човек без ръка, с едно око или трикрак. Всеки, знаещ името му, знае, че е бил нормален човек, комплектован анатомично 100 процента по Божия повеля. Защо казвам всичко това? За да успокоя двуногото множество, че то не се лъже! Левски визуално е с форма и движение като множеството!
ТОЧНО ПО ТАЗИ ПРИЧИНА МНОЖЕСТВОТО НЕ Е ЗАБЕЛЯЗАЛО РАЗЛИКАТА! Опитът, преднамерен или не, да се унифицира явлението Левски с множеството в някогашната османотурска империя от 19 век и с Бойковата империалия в 21 век, е все едно замъгляване на ренесансов шедьовър с акварелни бои! Тези опити да се втъкават словесни шарки в образа на Левски са само плънка в гоблена.

ЛЕВСКИ Е КАНАВАТА, НЕВИДИМА ЗА
ПОСРЕДСТВЕНОТО И ПОДЛИЧКОТО ОКО!
ЛЕВСКИ Е СЛЪНЧЕВИЯТ АКЦЕНТ НА КОСИТЕ МУ!
ЛЕВСКИ Е РАЗСТРЕЛВАЩАТА ДЪЛБОЧИНА НА ОЧИТЕ МУ!
ЛЕВСКИ Е МИКЕЛАНЖЕЛОВИЯТ КОНТУР НА ЛИЦЕТО МУ!
ЛЕВСКИ Е КАТЕГОРИЧНИЯТ МУ ИЗКАЗ НА СТОЙКАТА МУ!
ЛЕВСКИ Е АПАСТОЛНАТА МУ СВЕТЛИНА ОТ БОГА ЗА БЪЛГАРИТЕ!

Левски ни даде Божието послание: че времето ни “обръща” като плуг , който чисти от бурени изсъхналата българска нива, като дъжд, който утолява жаждата ня душата, като гръм, който гони съня. Времето ни “обръща” но и влече, ако не се съпротивляваме да “обърнем” и ние него! За да поникнем с Апостолната сила за независим от други живот! 183 години са минали от рождението на Апостола, но трябва да помним и 147 години от неговото убийство, оплетено в повесмо от завист, страх, злонамереност, простотия, ятаган!

ЗАХЛЕБВАНЕТО В БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ С НЕДОНОСЕНИ ОТКРИТИЯ И ОТКРОВЕНИЯ Е С ЕДНАТА ЦЕЛ ДА СЕ ЗАПИШЕ НЕЧИЕ ИМЕ! Явлението е познато още от Освобождението! Захлебването днес е модерно, демократично разрешено инакомислие, в което липсва доблест и чест!

ЛЕВСКИ БЕШЕ ПРОКАРАН ПРЕЗ ИГРЕНО УХО,ЧЕ Е УБИЕЦ НА МОМЧЕ. КОЛКО,ОБАЧЕ, СА ПРОЧЕЛИ ШИФРОВАНАТА ТЕЛЕГРАМА( със специална подобрен за целта шифър)ОТ ВОЙНИКА АЛИ САИБ ПАША ДО МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ В ЦАРИГРАД,ОТ 14 януари 1873 г!
СПЕЦИАЛНАТА МИСИЯ,С КОЯТО Е НАТОВАРЕН,БЕЗ ПРАВО ДА ОСЪЖДА, Е ДЕЙСТВИТЕЛНОТО ОСЪЖДАНЕ НА АПАСТОЛА! АЛИ ПАША Е ЗАДЪЛЖЕН ДА ДАДЕ РЕШЕНИЕТО, А СУЛТАНЪТ ЩЕ ГО УЗАКОНИ. Какво се казва в телеграмата накратко: категорично се започва, че Левски е подстрекател и подбудител на поданици за бунтове и бунтове, категорично се добавя, че е разпространител на опасни книжа, водещи до опасни акции, които се наказват със смърт- подчертава Али Саиб Паша! И допълва спомагателно, че убил …… ЗА ДА ПОПРЕЧИ ДА БЪДЕ ХВАНАТ!

ЗАХЛЕБВАНЕТО С “ФАТАЛНИЯ” ПОРТРЕТ Е СМЕХОТВОРНО! ПРОВАЛЪТ С ФАЛШИВОТО ТЕСКЕРЕ И ЗАЛАВЯНЕТО НА ЗЕТЯ НА САВА КЪРШОВСКИ ОТ ЕЛЕНА , ПРАВИ ЛЕВСКИ ОПИСАТЕЛНА ЦЕЛ. НЕ ЧРЕЗ ПОРТРЕТ. ТОВА СЕ СЛУЧВА В КРАЯ НА 1871 година! В НАЧЯЛОТО НА 1871 г, обаче, на Левски е натрапен и внедрен Димитър Общи за помощник От руските и сръбски имперски агенти Любен Каравелов и Панайот Хитов! Целта : да имат директно наблюдение върху революционната работа на Апостола! Левски в този период дава своя снимка на Общи и е намерена след залавянето на Общи и направения обиск на вещите му. Това е документирано на 1 декември 1872 г от Високата порта до Русенския валия – Дунавски вилает – с писмо, в което се пише: ”полагате големи усилия, с положителност очаквате залавянето на… Васил Левски…. КАТО СТЕ ИЗПРАТИЛИ ЗАЛОВЕНАТА ФОТОГРАФИЯ….. до всички паспортни чиновници.”

СНИМКАТА С “КИЛНАТА ПАПИОНКА, КОЯТО ОПИСВА ЛЕВСКИ НА КОЛКО ГОИДИ Е И ОТ КЪДЕ Е РОДОМ, И БЕ НАМЕРЕНА ОТ ТУРСКИ ИСТОРИК В ИСТАНБУЛ ПРЕДИ 5 Г, ОПИСАНА В КНИГА, ПРЕДАДЕНА НА БЪЛГАРСКИТЕ ИСТОРИЦИ, Е ОТНОВО СМЕХОТВАРНО ЗАХЛЕБВАНЕ С БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ!
СНИМКАТА,ЗАЛОВЕНА ВЪВ МЕЩИТЕ НЯ ОБЩИ Е НАЙ-ХУБАВИЯТ ПОРТРЕТ НА АПОСТОЛА И Е НАПРАВЕНА 1870!

Автор: Иван Тренев

Loading

By Иван Тренев

Да живееш, значи да се бориш-робът за свободата, а свободният за съвършенството” ( Яне Сандански)