АНТИЧНО БЪЛГАРСКИ ВОЙН, ПЕХОТИНЕЦ – ПЕЛТАСТ с лятна екипировка. Ще можете да видите пелтаст и със зимно облекло, когато носи панталони, шапка и зейра (ямурлук).

Пелтаст е лековъоръжен и бързо подвижен български пехотинец. Бързината е било основно негово предимство пред вражеските войски.

Според Херодот пелтастите са въоръжени с лек щит „пелта“ (откъдето вероятно идва и името Пелтаст), който по време на поход носят на гръб. Две леки копия за хвърляне са друго тяхно характерно въоръжение, което присъства на много рисувани керамични съдове. При различните антично български племенни общности се наблюдават различни мечове или ножове.
Енхейридион ( акинак) – двуостър кинжал, кама.
Крив нож – скалме, сика, махайра. Три названия на едно и също тип острие на дълъг нож.
На изображението войнът носи меч копис. Кописът не е махайра, както често се бърка.
В “Български Етимологически Речник” намираме нашите думи кóпнувам-бодвам, КОПАИЛО-изкривен нож за дълбаене в говор Веригово, Карловско. Точно тази дума е производната на копис.

Сродна на копис е и нашата дума копие. Нейното древно значение е предмет, с който се удря, боде, порязва. Всички изброени действия са възможни с този вид оръжие. Интересна подробност е това, че в румънския се е запазила една ценна, също сродна на копие българска дума, а именно copie-кама. Заедно с копаило-изкривен нож, тя ярко свидетелства, че названието копис принадлежи на предците ни.

Друг характерен белег на антични български войни са ботушите. За разлика от елини и по-късно римляни, които ходят с открити сандали, тракийските войни носят ботуши от еленова кожа.

Голяма част от войските на Александър Велики са наемни пелтасти/антични българи от агрианите