За ужасните престъпления по време на Априлското въстание Високата порта наградила главните извършители – паши, бейове, управители, военачалници и други с медали и държавни отличия, а пред Европа и пред света се опитвала да омаловажава извършения Геноцид.
Масоните и евреите сатанисти, както и главните агенти на Синедриона – лорд Биконсфилд Дизраели, Хенри Елиът, лорд Дерби и др. предприемали всякакви ходове и машинации, за да прикрият турските престъпления.
Най-големият враг на България е масонът лорд Биконсфилд Дизраели (Бенджамин или Бениамин Д’Израели, 1804-1881 г.), министър – председател на Англия, отявлен българофоб и мизантроп. Същият бил лидер и идеолог на Консервативната партия и министър-председател на Англия. Той е един от главните виновници за не осъществяването по-късно на „Санстефанска България“ (т.е. България в почти пълните си исторически и етнически граници на Балканите).
Биконсфилд Дизраели (Биконсфелд Бениамин Дизраели) изпитвал патологична омраза към България, което е лесно обяснимо от гледна точка на философията на талмудистите. На него принадлежат думите: „На Балканите, ако ще да загинат сто хиляди българи, но да не се накърнят нашите интереси!“ В този дух му пригласят Хенри Елиът – английски посланик в Цариград, и лорд Дерби в английския парламент, поддържани от реакционни кръгове и задкулисни играчи – агенти на Синедриона.
Любен Каравелов изтъква връзките между Дизраели и банкерите Ротшилд в Англия, които очевидно имали свои планове за Османската империя и в частност за България.
Истинските цели на Дизраели и хората, стоящи зад него, проличават от друго негово изказване, направено през октомври 1876 г.:
„… Англия не се бои от война – заявил Дизраели на един банкет – и тя има възможност да се бие двадесет години, ако се наложи. Британският флот ще бъде изпратен в Дарданелите“.
Естествено, както казва Хенри Форд: „Войната е еврейската жътва“, защото от нея тези паразити и спекуланти извличат огромни печалби – колкото повече убийства и разруха, толкова повече печалби за лихвари, банкери, предприемачи – далавераджии и производители на оръжие.
Дъглас Рид в своята великолепна книга „Спорът за Цион“ посочва драстични факти, които уличават Дизраели за връзки със Синедриона и тайните еврейски ложи, както и с масоните, плетящи зловещите си мрежи на международни заговори срещу човечеството. Дори чрез критиките си на еврейството, Дизраели прави целенасочена реклама на могъщите сили, стоящи зад него. По същия начин през целия си живот на политик той намеква непрекъснато за задкулисната роля на „тайните общества“, чийто продукт очевидно е и самият той. С какво точно се е занимавал в този период Дизраели, можем да се досетим и от неговите собствени писания:
„…Заминах за Петербург във връзка с един заем. С пристигането си срещнах министъра на финансите граф Канкрин. Той беше син на латвийски евреин. Заемът беше свързан с Испания, за където заминах, и там се срещнах с министъра – синьор Мендизебел, в чието лице видях човек като син на noevo christiano (покръстен евреин). От Мадрид заминах за Париж, за да се консултирам с френския министър-председател. Това беше синът на френския евреин маршал Султ, първият помощник на Наполеон, който умишлено загуби битката при Ватерлоу по нареждане на Натан Ротшилд. Срещнах се и с други маршали като прочутия Масена, чието истинско име беше Манасех – също евреин. Заминах за Прусия, където прекарах с друг министър – граф Арним, пруски евреин…“.
Цяла Европа се възмущава от извършвания срещу българите Геноцид, определяйки го като „престъпления срещу човечеството“. Много интелектуалци и обикновени хора в Англия са възмутени от политиката на Дизраели. В Букурещ Иван Вазов написва месеци след събитията от Априлското въстание своето стихотворение „Дизраели“, което завършва с думите: „О, Английо, защо ли днес бездушен жид (чифут) те управлява?“… Иван Вазов и Любен Каравелов, както и други български интелектуалци от това време са смятали евреина Дизраели, с водената от него английска политика спрямо Балканите, за най-голям враг на българската нация!
Зверствата на турците в България предизвикват и Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г.
През тази война турците, особено при своето оттегляне, извършват още кланета над мирното българско население, при това вече с преобладаващо участие на редовните войски. Последният факт показва, че Геноцидът над българите е извършен по нареждане на централната власт (повлияна и от външни сили!) и е предварително планиран, както е планиран и по-късния Геноцид в Тракия през 1913 г.
Очевидно е, че генезисът и на двата вида Геноцид и етническо прочистване, проведени като типичен Холокост (юдейско жертвоприношение), е плод на един и същ план за унищожение на християните!
Във връзка с това важна подробност е фактът, че небезизвестният идеолог на комунизма и „световната революция“ Карл Маркс (Мордохай Леви) и неговият интимен приятел Фридрих Енгелс по в
