ТИТЛАТА НА СТАРИТЕ БЪЛГАРИ КАН?

Сподели сега
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

РАЗЯСНЕНИЕ ПО ВЪПРОСА ЗА ВЪРХОВНАТА ТИТЛА НА СТАРИТЕ БЪЛГАРИ
Вече доста години тече един доста разгорещен спор, относно каква е била, и какво ще да е означавала най-важната владетелска титла у старите българи. Понеже много хора се вълнуват от тази тема, и същевременно много хора като че ли не са наясно в кое да вярват и в кое не, аз като езиковед любител с обширни наблюдения по темата, ще се опитам да дам едно кратко и сбито разбяснение на нещата по прост и най-основен начин, така че хора без особено познание да придобият една базисна представа по въпроса.
💡КАКВА Е ТЯ СПОРЕД СОБСТВЕНИТЕ НИ ИСТОРИЧЕСКИТЕ ИЗВОРИ?
На каменните плочи от Първото Българско Царство, владетелите ни са отбелязвани с титлата „ΚΑΝΑΣΥΒΗΓΗ“, „ΚΑΝΑΣΥΒΙΓΙ“, „ΚΑΝΕΣΥΒΥΓΗ“, с още няколко сходни правописа. Произношението й се определя от два фактора:
1. Звуковата стойност на гръцките букви през онази епоха, и
2. Предаването на звуци от друг език посредством гръцката азбука.
По отношение на първия, не е трудно да се намери някаква осредняваща стойност, знае се че буквите «Υ, Η, Ι» са гласели приблизително като „и“, но и че „Υ“ е можело и да се чете като „ю“.
Следвайки това право, според гръцките правила, би трябвало да четем „канасюбиги“.
По-интересен е втория въпрос, но за него отговора ще зависи от езика на старите българи, от който произлиза титлата. Но това е твърде политизиран въпрос, и затова ще го засегна малко по-надолу.
💡КАКВО ТВЪРДИ ОФИЦИАЛНАТА НАУКА?
Още от времето на Константин Иречек (де факто първия министър на народното просвещение на България), в историографията ни е установено едно категорично и непоклатимото твърдение, а именно че титлата на старите българи била „ХАН“ (от тюрк. „qaγan“ (𐰴𐰍𐰣) – върховната владетелска титла). Всъщност в последно време тази категоричност взе да се размеква, и взеха да се появяват твърдения че правилната й форма била „КАН“ (вероятно поради съвпадение между първите букви между историческата, и историографската форма), това обаче не променя съществено нещата.
Основния проблем със свързването между „ΚΑΝΑΣΥΒΙΓΙ“ с „КАН“ (или „ХАН“), противно на предположимото, не е голямата звукова разлика между двете, проблема е че тюркската езикова система е с ясен и точен ненарушим словоред, според който титлите винаги се поставят след имената, които се явяват техен определител (Чингиз хан например), в епиграфските ни паметници, винаги е поставена преди (Канасюбиги Омуртаг). Проблема е още по-сериозен, когато главния компонент в която и да е именна група, в рамките на засвидетелствания ни тюркски езиков строй, задължително трябва да стои накрая. Това се потвърждава и от известните ни орхонтски старотюркски надписи, в които това правило е следвано без изключения: така там са споменати владетелите „Yamї qaɣan“ («𐰖𐰢𐰃:𐰴𐰍𐰣» – чете се отдясно наляво), „Elteriš qaɣan“ («𐰃𐰠𐱅𐰼𐰾:𐰴𐰍𐰣»), „Bilgä qaɣan“ («𐰋𐰃𐰠𐰏𐰀:𐰴𐰍𐰣»), и други, съвременници на Аспарух и Тервел. В тези съчетания, главния елемент е титлата, а личното име играе ролята на едно определение. Изключително малко вероятно е този закон да е бил нарушен (за да си представи човек колко сериозен пропуск е това, ще го сравня с това вместо „чашата върху масата“ да кажеш „чашата масата върху“). Така всички досега предложени тюркски етимологии на „Канасюбиги“ зрелищно пропадат. Истината е че вече век и половина се повтаря една гръмогласна нелепица, вредна както за нашата, така и за историята на тюркските народи, защото общо взето се установява една лъжа, която разрушава висшия смислов ред в човешката реч, а защо е била приета, може само да му мислим какви са били истинските цели.
💡КАК СЛЕДВА ДА СЕ ТЪЛКУВА ТИТЛАТА „КАНАСЮБИГИ“?
Въпрос, не лесен за отговаряне. Всеки си търси някакво собствено тълкуване… Ако се придържаме към последователността, би трябвало да се съобразим със собствените ни епиграфски надписи, а именно, там където би могло да се поясни нейното значение. И ние действително намираме следните сведения:
«[ά]ρχον ??ΒΗΝΝΟ» (вероятно „архон сюбиги“, с бъркане на някои букви поради близкото им изписване, и поради повредите) – Хамбарлийски надпис.
«ΚΑΝΑΣΥΒΙΓΙ ΩΜΟΥΡΤΑΓ ΙΣ ΤΙΝ ΓΙΝ, ΟΠΟΥ ΕΓΕΝΙΘΙΝ, ΕΚ ΘΕΟΥ ΑΡΧΟΝ ΕΣΤΙΝ» (канасюбиги Омуртаг, в земята в която се роди, е от бога владетел) – Чаталарски надпис.
«ΚΑΝΑΣΥΒΗΓΗ ΜΑΛΑΜΗΡ, Ο ΕΚ ΘΕΟΥ ΑΡΧΟΝ» (канасюбиги Маламир, от бога владетел) – надпис на Маламир.
От тези примери, става ясно че „канасюбиги“ трябва да значи „от бога (εκ θεου) владетел (αρχον)“.
В това отношение правилни са насоките на Павел Серафимов и други независими изследователи, да я изталкуват буквално в това значение, но не бива да се приемат преките предложения „канас у биги“, като „княз у бога“, и т.н., защото нарушават редица граматични и фонетични закони. Със сигурност обаче то ще да е нещо производно, и най-вероятен според мен е формтът «титла + определително прилагателно», в някаква сбита, или съкратена форма, титлата ще да е „кънѧзь“ (княз), или в по-старата форма, рядко засвидетелствана „конѧзь“; определението „съ-богый“ (букв. „отбожен“, напълно възможно славянско словообразувание), с изпадане на някоя междинна сричка, и фонетична асимилация. Така хипотетично би било „*конѧ(ѕь)събогы(й)“.
Досега връзката между компонента „КАНАС-“ и „кънѧзь“ се отхвърляше категорично и поради друга причина, „княз“ се приема за германска заемка. Това обаче е още един въпрос, който следва да бъде дискутиран. На практика, връзката на „кънѧѕь“ с „конъ“ („за-конъ“, начало) е много вероятна, а и напълно семантически оправдана, така както гръцката титла „архон“ (ἄρχων) е от един корен с „ἀρχή“ – начало; грузинските „мтавари“ (მთავარი) и „тавади“ (თავადი), херцог, крият в себе си думата „тави“ (თავი=глава, основа, начало), а латинската „rex“, „regem“ (цар), заедно с „regula“ (закон), „rego“ (управлявам), „rectus“ (прав; срв. управител) са от общ корен с много сходно значение. Напълно вероятно титлата „кънѧѕь“ да се е образувала по същия семантически развой! Проблема обаче е в официалната закрепостена лингвистика, която изглежда вече няма никаква посока на развитие, освен да обслужва интересите на една или друга геополитическа доктрина.
Във всеки случай обаче този въпрос следва да се доуточнява. Добре е да се търси отговора на въпроса за значението на титлата, но не бива да се пренебрегва историческия развой на българския, нито да се заобикалят известните старобългарски правила за времето.
💡КАК СЛЕДВА НИЕ ДА НАРИЧАМЕ ТЕЗИ ВЛАДЕТЕЛИ?
Тук спор обаче няма, първите ни владетели трябва да бъдат назовавани с неутралното „княз“. Още повече, ние имаме прекрасното свидетелство върху кирилически надгробен паметник на владетеля Пресиян, върху който е изписано „сьде лежитъ кънѧзь Персіанъ“. А във владетелския именник от 15-ти век, въпреки и късен, имаме свидетелствата «сii ҃е кнѧз. дръжаше кнѧженïе об ону страну Дунаѧ», «Есперих кнѧз», «Сïи же княз (Кормисошь) измѣни рѡд Дулов». Така следва и за останалите да се възприеме тази неутрална и щадяща титла. Така дори и да текат все още спорове, за точния прочит на „“КАНАСYBHГН“, и точното й значение, ние ще сме приели едно становище, напълно съобразено с фактологията, и необвързващо с неясни теории. Всичко останало означава обслужване на тъмни доктрини, и откровено изкривяване на историческите факти!

 65 Посетена,  1 Общо четения

Иван Тренев

By Иван Тренев

Да живееш, значи да се бориш-робът за свободата, а свободният за съвършенството” ( Яне Сандански)