На 15 юни 1913 година, ден преди началото на Междусъюзническата война, българите в Тиквешко се вдигат на въоръжен бунт срещу сръбския окупационен режим във Вардарска Македония. Причина за въстанието са насилията, извършвани от сръбските административни и военни власти в тиквешкия край. Още в началото на декември 1912 година сръбският комендант на Кавадарци събира видните българи и ги уведомява, че българското общинско управление се разпуска и той лично ще управлява града, като им заявява:
„Вие сте стари сърби. Българите ви асимилираха. Сега, когато ние сме тук, ще си бъдете отново сърби. Ако не се съобразявате с това, което ви казвам, ще ви избия всички.“
Изгонени са всички български свещеници и учители от Тиквешко и на тяхно място са доведени сръбски свещеници. Тези, които искали да останат, трябвало да отидат на курс в Белград да изучат сръбски език.
Срещу въстаниците е изпратена 30-хилядна сръбска войска начело с войводите Василие Търбич и ренегата Йован Бабунски, заедно със събраните от околността турци, сломяват съпротивата с рядко срещана жестокост. Град Неготино потъва в пепелища, десетки жени са обезчестени, а стотици мъже намират смъртта си от уж братската православна сръбска ръка. Организират се публични екзекуции, в които са разстреляни за назидание 363 души от Кавадарци, 230 от Неготино, а село Ваташа дава 40 души убити.
След края на въстанието повече от 2700 души са арестувани, инквизирани и съдени, а няколко хиляди предпочитат да емигрират в България, вместо да бъдат третирани като роби.
„Тиквешкото въстание в юли 1913 година“, Благой Видов от Кавадарци, Спомени
„Архивите за Тиквешкото въстание проговарят“, Румен Жерев