Библиотеката на Осман Пазвантоглу във Видин. Пазвантоглу създава една от най-големите обществени библиотеки на Балканите в края на XVIII и началото на XIX в. В набирането на изключително богатия за времето си книжен фонд от религиозни и светски книги се включват около 70 дарители. Най-много издания са предоставени от бащата на Осман Пазвантоглу – Йомер ага Пасбан заде.
По онова време в цялата Османска империя се създавали библиотеки. Те били няколко вида – частни, притежание на високопоставени лица, обществени към мюсюлманските училища (медресета) или като тази на Пазвантоглу, която била самостоятелна вакъфска (обществена) библиотека.През 1802-1803 г. Осман Пазвантоглу построява сградата на библиотеката в непосредствена близост до джамията си. Отлично запазеното и до днес каменнo-тухлено квадратно здание е покрито с купол, върху който е поставено същото сърце, каквото увенчава и върха на минарето вместо традиционния полумесец.
Тази замяна се приема като един от знаците му за разграничаване от султанската власт. От 1793 г. до смъртта си през 1807 г. се разпорежда като независим владетел на Видинския край, след като успява да откъсне територията от централната власт, а султан Селим III го признава за васален паша.
Самият Пазвантоглу е бил образован, имал интерес към светските науки, историята и военното дело. За богатството на сбирката му говори фактът, че през 1888 г., когато тя е предадена на националната ни библиотека, съдържа 24 сандъка с 2664 тома.
От тях в София остават 650, а останалите 2014 са предадени на турското правителство. Не е известно обаче какви книги и ръкописи са предадени на Турция. Според открит каталог на библиотеката на фамилията Пазвантоглу от 1837 г. тя е съдържала 2405 тома, между които 73 са старопечатни, а останалите – ръкописни. Книгите са представени в 22 тематични рубрики, като е спазена класификацията на науките, възприети в мюсюлманския свят.
“Описанията съдържат заглавие и автор на книгата, вид на писмото, брой томове, брой страници и брой редове на страница. Отбелязано е и името на човека, дарил съответната книга – елемент, който не се среща в изследваните от нас каталози на други библиотеки от османския период, поради което представлява новост”, казва проф. Кендерова.По тази информация е установен кръгът от около 70 души, които са притежавали книги и впоследствие са ги дарили за библиотеката на Осман Пазвантоглу. Най-много са от семейството му – 1498 тома, които носят печата на баща му. Заслугата на сина е, че почти удвоява броя им чрез дарения от други частни колекции.Според каталога от 1837 г. в библиотеката са преобладавали трудове по мюсюлманско право, съчинения по граматика, исторически книги, поетични творби на персийски език, книги по медицина.Именно от библиотеката на Пазвантоглу в националната библиотека постъпва едно от най-ранните европейски издания на арабски – “Законът в медицината” на Авицена, отпечатано през 1593 г.Според проф. Кендерова историческата, географската и военната тематика са предпочитани от основателя на първата печатница в Османската империя Ибрахим Мютеферрика. Това определя в голяма степен светските книги в библиотеката на Пазвантоглу.Томовете, излезли от първата печатница, са били в малък тираж и още тогава са били библиографска рядкост. Във видинската библиотека обаче е имало екземпляр от първата издадена книга – “Речникът на Ванкулу”.Анализът на проф. Кендерова показва, че от книгите най-много се интересували представителите на ислямската религия. В средите на административните служители книгите не са били на особена почит, а още по-малко от тях са се вълнували занаятчиите.
В средата на XVIII в. е създадена и шуменската вакъфска библиотека, чийто книжен фонд съдържа около 2300 ръкописи и старопечатни книги. Най-ценен в нейния каталог е пълният препис на “Книга за развлечение на копнеещия да преброди страните”, който е един от четирите в света.През 1842-1843 г. е създадена богатата вакъфска библиотека в Самоков. Десет години по-късно възниква и другата голяма вакъфска библиотека в българските земи – тази в Кюстендил.
