Тартария
Трябва да се отбележи, че това кралство на татарите е било едно от най-прекрасните и най-големите княжества в света, тъй като, освен частта, която се намира в Европа, то обхваща повече от една трета от Азия. В него са включени три известни и основни провинции: Азиатска Сарматия, двете Скитии и регионите на Серика, сега наричани Катая.
Най-свирепите и варварски народи винаги са обитавали тази страна, като първи са били Амазонките – воинствен народ от жени, които, като изоставили свойствата на своя пол, притеснявали целия свят, завладели Азия и построили Ефес. След окончателното им изчезване се появили Скитите, не по-малко страховити от предишните. После ги последвали Готите или Гетите, наричани от съседите си Полонци, което означава „грабливи“ или „крадливи“.
Тези народи били покорени от татарите, които основали своя монархия около 1187 година от нашия Господ или, според други, през 1162 година, като избрали за свой крал човек на име Чингис – мъж с нисък произход и професия. По онова време неговите последователи живеели без обноски, закони или религия, в равнините на Каракорам, грижели се за добитъка си и отдавали дължимото на крал Унчам, известен също като Презвитер Йоан, който без съмнение тогава държал своя двор в Тендуч, в кралството Аргон.
Но този крал Чингис първо подчинил кралството на Унчам, а след това наложил своето иго…
…за подчинението на съседните провинции. И без съмнение, онази известна комета, видяна през месец май 1211 г., която продължила осемнадесет дни и светела над готите, Танаис и Русия, със своята опашка, насочена на запад, предсказала следващото нашествие на тези татари. През следващата година този народ, чието име дотогава почти не било известно в Европа, напълно подчинил Азиатска Сарматия или Скития, нахлул в Русия, Унгария и Полша и накрая създал други известни монархии в Китай, Меин и Бенгал.
Днес тя е разделена на пет основни провинции: Малка Тартария, разположена в Европа, между Танаис и Борисфен. Пустинна Тартария (наричана в миналото Азиатска Сарматия), която включва повечето орди, но не всички: Загатай, Катая. И накрая, онзи голям полуостров, който се простира в най-североизточната част на Тартария, и може да бъде наречен Древна Тартария, като майчиното място на истинската татарска нация, напълно непозната на Птолемей.
Прекопенсите живеят на открито поле, около Черно море, езерото Меотида и Таврическия Херсонес, които граничат с Борисфен и Танаис в Европа. В този тесен полуостров се намира Теодосия, сега Кафа, която някога била колония на генуезците, сега Санджак на турците. Техните територии са много плодородни за зърно и добитък, а хората са по-цивилизовани и учтиви от много други, но все още запазват следи от древната си варварщина. Те са заклети врагове на християните, ежегодно нахлувайки в Русия, Литва, Влашко, Полша и много пъти в Москва, подчинявайки се на турците като плащат данък – ежегодно 300 християнски души. На един от тези принцове Селим дал дъщеря си за съпруга.
В древността това място било наричано Азиатска Сарматия и било населено преди идването на татарите. Намира се между Танаис, Каспийско море и езерото Китай. Това е равнинна страна, по природа плодородна, ако бъде обработвана от тези татари, които не се занимават със земеделие, а водят скитнически и разбойнически живот, подобно на арабите. Основното им развлечение е в ловуването и войната. Те хвърлят зърното си (мил и панике) безгрижно в земята, която въпреки това ражда…
…значително увеличение. Запасите им от коне и добитък са толкова изобилни, че могат да ги споделят със своите съседи. Повечето от тях живеят върху каруци, покрити с кожи и вълнени платове. Имат и няколко укрепени града, към които бягат в моменти на нужда.
Астракан е разположен на Каспийско море; той е богат, осигурява отлична сол и е много посещаван от търговци от Москва, Турция, Армения и Персия.
През 1494 година той е превзет от Джон Басилидес, велик княз на Московия, и от него с титлата му е присъединен към Московската империя.
Загатайските татари са така наречени по името на своя принц, брат на великия Хан, който веднъж царувал сред тях. Сега те се наричат Селоби, тоест „Зелени глави“, заради цвета на техните тюрбани. Те обитават древните земи на Бактрия, Согдиана и Маргиана, които в миналото били местообитание на Масагетите, прочути със своите военни умения. Това са най-почетните хора сред татарите, сравнително цивилизовани, склонни към изкуства и управници на много красиви каменни градове, като Самарканд – някога град с велика слава, известен с това, че е родното място на великия Тамерлан, но сега западнал.
Великият хан на Катая
Нашите предци били невежи относно регионите, разположени на източната страна на Каспийско море, които си представяли като част от океана. И до днес почти нищо не се знае за тези региони или за народите, които обитават земите отвъд това море и планините, наричани обикновено Далангуер и Исфонт. М. Павел Венетус е първият, който разкрива тези земи в своите описания, и от него научихме това, което знаем за татарите. Голямото разстояние между страните, трудността на пътуването и недостъпното разположение на местностите възпрепятствали откриването на тези провинции. А великият княз на Московия (в чиито владения може най-лесно да се пътува до там) не допуска чужденци да преминават през неговото царство. Каспийско море – преминаване, което е също толкова подходящо…
…пътят не е често посещаван, а по пътя на Персия безкрайни планини и огромни пустини, които разделят двете провинции, се противопоставят на нас. И за допълнително възпрепятстване на това откритие нито великият Хан, нито кралят на Китай, нито херцогът на Московия позволяват на своите поданици да пътуват извън техните владения, нито пък на чужденци да влизат, освен ако не дойдат като посланици; и дори в този случай не им е позволено да общуват свободно или да се движат по свое усмотрение.
Те живеят под управлението на различни князе, основните от които са тези, които носят зелено на своите тюрбани. Тези (както беше споменато) обитават Самарканд и са в постоянна вражда с персите. Следват тези от Бочан, мохамедани; после тези от Могор, за които ще чуете по-късно; и накрая тези от Катая, за които сега разказваме.
Никога не е имало народ на лицето на земята, който да е управлявал по-голяма империя от тях или да е предприел по-смели експлойти; и бих искал да има такива, които биха могли да препоръчат техните дела на света чрез писания.
М. Павел Венетус пише, че този народ някога е обитавал Цирга и Барге, провинции, разположени на Скитския океан, без град, замък или дом, скитайки се като арабите от място на място според сезона на годината. Те (както беше споменато) признавали Унчам (който някои тълкуват като Презвитер Йоан) за свой суверенен владетел, на когото давали десетата част от добитъка си. С течение на времето те се размножили в такива количества, че Унчам, който се почувствал застрашен от тяхното съседство, започнал да намалява техния брой и сили, като ги изпращал тук и там на дълги и отчаяни пътешествия, когато имало повод. Когато те разбрали това, се обединили и решили да напуснат родната си земя и да се отдалечат толкова далеч от ръцете на Унчам, че той никога повече да не има причина да ги подозира. Това те и извършили. След няколко години те избрали сред тях цар, наречен Чингис, на когото, заради величието на неговата слава и победи, добавили прозвището Велики. Този Чингис, напускайки собствените си територии…
…през 1162 година от нашия Господ, с много страховита армия, той покорил частично със сила и частично със страха от своето име девет провинции. Накрая, след като му било отказано да се ожени за дъщерята на Унчам, той започнал война срещу него и, побеждавайки го в битка, го изгонил от неговото царство. След смъртта на Чингис, неговите наследници покорили Европа. През 1212 година те прогонили Полесачите от бреговете на Черно море. През 1228 година опустошили Русия. През 1241 година унищожили Киев, главния град на Рутените, а Бату, техният капитан, опустошил Полша, Силезия, Моравия и Унгария. Инокентий IV, поразен от бурята на тези нашествия, през 1242 година изпратил определени монаси от ордените на Доминиканците и Францисканците в двора на този велик Хан, за да изпроси мир за християнството.
Периферията на тази империя, за която говорихме, се простирала от най-далечните граници на Азия до Армения и от Бенгала до Волга, като техните нашествия стигали чак до Нил и Дунав. Македонската и Римската империи никога не били толкова големи. Но тъй като те били по-скоро скитници, отколкото воини, липсвали им политическо управление и военна дисциплина, понякога управлявали една провинция, друг път друга. Те по-скоро причинявали грабежи и ужас на покорените народи, отколкото страх от робство или подчинение, и накрая се установили отвъд планината Кавказ. След това империята се разделила на много княжества, но титлата и величието на империята винаги оставали за великия Хан, който (както вече споменахме) получил това име от великия Чингис. Днес тази империя се простира от пустинята Лоп от едната страна и езерото Китасия от другата, чак до прочутата стена на Китай, разположена между 43 и 45 градуса (която минава от планина на планина, докато стигне океана и разделя Татарите от Китайците), и от Скитския океан до границите на Типура и съседните региони.
В споменатата област се съдържат много и могъщи царства и много силни провинции, като Тангуър, в която се намират градовете Суккур и Кампиан, построени по начина на Италия, Ергимул, Карахан, Тибет и Канду, главните градове…
…на провинциите. В средата на империята се намира Тендук, който по времето на Паул Венетус бил под юрисдикцията на Презвитер Йоан, но сега е подчинен от Великия Хан. Повечето от хората били християни (но несториани), а останалите – махометани. Тук е градът Камбалу, имперската столица, която обхваща в обиколка двадесет и осем мили, а близо до него е Тадук, разположен на езеро, с обиколка от двадесет и четири мили. След това идва Ксаиндус, дворецът на великия Хан, който е четириъгълен и удивителен за разказване. Целият регион е предимно много населен, пълен с градове, богат и цивилизован, което лесно може да се повярва; първо, защото татарите, избирайки това за своя родина, го украсили с плячката от Азия, Китай и онази част на Европа, която те опустошили и никога повече не била завладяна до ден днешен; второ, защото провинциите са много удобно разположени за търговия и преговори, отчасти заради прекрасните си равнини и огромните езера, сред които са Казаия (чиито води са солени), Гуиан, Дангу, Ксаанду и Катакора; отчасти заради големите им реки, които с дълъг път текат през провинциите Кратро, Полисанго, Зайтон и Мекон. Паул Венетус го нарича Куион. Голям принос за това имат също разнообразието от плодове и изобилието от зърно, ориз, вълна, коприна, коноп, ревен, мускус и отлични фини платове. Паулус пише, че там се намират джинджифил, канела и карамфил, което едва ли мога да повярвам. В много реки се откриват златни зърна. Монетите им не са с еднаква стойност. В Катай има монета, изработена от черната кора на определено дърво, което расте между тялото и кората: тази кора, изгладена, закръглена и обработена с лепкаво вещество, е щампована с изображение на великия Хан. В кралствата Кайакан и Каразън определени черупки от морски риби служат за валута, които някои хора наричат порцелан. Този вид пари е често срещан в много места в Индия и Етиопия. По този начин принцовете събират за себе си цялото злато и сребро от провинциите, които те стопяват и съхраняват на най-безопасните места, без никога да вземат нищо от тях отново. По същия начин Презвитер Йоан е смятан за владетел на несметни богатства…
…със зърна от сол и пипер, които се използват като разменна монета сред неговите поданици. Те приготвят отлична напитка от ориз и подправки, която по-бързо води до опиянение, отколкото виното. Подобно на арабите, те обичат кисело мляко или Косимун – вид разбито кисело мляко от кобилешко мляко, което е много силно и може да „изгори мозъка“.
Силата му се състои първо (както ви казахме) в разположение, в просторна територия, в красиви градове, в изобилие от припаси и богати доходи: защото, наред с други неща, той събира десятък от вълна, коприна, коноп, зърно, добитък и е абсолютен господар на всичко. Но основната сила на неговата държава се състои в въоръжените му войски. Те винаги живеят на полето, на четири или пет мили отдалечени от градовете. Освен заплатата си, им е позволено да печелят от своя добитък, мляко и вълна. Когато тръгва на война, според обичая на римляните, той събира част от тази войска, която е разпръсната из провинциите.
По-голямата част от народите на татарите (с изключение на Варчените), които не са подчинени на Великия Хан, се бият на кон. Техните оръжия са лък и стрели, с които се сражават много отчаяно. Те са много бързи, а техните шатри са направени от плетена вълна, под които се пазят при лошо време. Основната им храна е мляко, изсушено на слънце, след като маслото е изцедено; дори кръвта на техните коне, ако гладът ги принуди.
Те не се бият пряко срещу враговете си, а понякога отпред, понякога отстрани, по начина на партите, и ги заливат сякаш с дъжд от стрели. Всеки, който се покаже храбър, е сигурен, че ще получи награда и е удостоен с чест, привилегии и подаръци. Дванадесет хиляди конници са назначени за охрана на този владетел, и се казва, че с този вид сила той е способен да събере по-голяма армия от всеки друг владетел.
Както и да е, две неща в неговото царство заслужават внимание: едното е числеността, която може да се предположи от обширността на неговите владения; другото е тяхната дисциплина, защото той ги поддържа с постоянно заплащане. Защото, както дисциплината, а не необузданата смелост, е желана в един войник; така и в армията, малко добре обучени и опитни войници са…
…сред много силни и необработени тела. Те могат да бъдат сравнени с орли, лъвове и тигри, които получават надмощие сред другите зверове, не защото превъзхождат по размер (в противен случай те биха били плячка за слонове, коне и биволи), а защото ги превъзхождат както в ловкост на тялото, така и в смелост.
Освен тези неща, които Марк Поло пише, някои англичани, плаващи край московското море и съседните региони, стигнали дори до Катай и отбелязали много запомнящи се неща за този принц, когото московците наричат Цезар на Катай, а турците – Вучам, тоест великият принц. И не без причина, защото в разкош на двора, обширност на владения, изобилие на съкровища и брой войници той далеч надминава всички царе и владетели на Азия и царува в такава величественост, че поданиците му глупаво го наричат Сянката на духовете и синът на безсмъртния Бог. Неговата дума е закон, в която се съдържат животът и смъртта. Той поддържа правосъдието с изключителна строгост, освен за първото провинение, за което нарушителят е тежко бит; за всяко друго провинение е разкъсван на две: тук, изглежда, те имитират мнението на щъркелите относно равенството на престъпленията. Крадецът също е убиван, ако не може да възстанови деветократно откраднатото, било то за една монета или за лира.
Първородният син е наследник на короната и е въвеждан в длъжност с тези церемонии. Началниците на техните седем племена, облечени в бяло (което е техният траурен цвят), карат принца да седне върху черна вълнена покривка, разстлана на земята, като го насърчават да гледа слънцето и да се страхува от безсмъртния Бог. Ако изпълни това, ще намери по-изобилна награда на небето, отколкото на земята; ако не, тази черна покривка едва ли ще му остане, за да почине умореното му тяло на полето, освен хиляда други мъки, които ще го преследват непрекъснато. Тогава те поставят короната на главата му, а великите лордове целуват краката му, полагат клетва за вярност и го почитат с богати подаръци. След това името му е изписано със златни букви и съхранено в храмовете на столичния град. Той има два съвета – единият за война, в който са…
…другият съвет е за граждански дела и също се състои от съветници. Те управляват всички въпроси, свързани с управлението, възнаграждават добрите и наказват злите, като полагат специални грижи да предпочитат онези, които са извършили най-добра служба – било във война, или в мир, за своята страна или император. Други пък строго наказват, ако се отнасят небрежно и страхливо към възложените им задачи. В тези две точки (а именно в награждаването и наказанието) се състои толкова висока политика на добро управление, че може да се каже, че по-голямата част от тези варварски князе чрез тези две добродетели са отпечатали такава величествена почит в сърцата на своите варварски поданици.
Какво друго лице на добро управление виждате в турците, персите, моголите или татарите? Кого възнаграждават те, ако не капитаните и войниците? Къде проявяват щедрост, ако не на бойното поле сред оръжията? Разбира се, те изграждат основата на своите държави не върху други основи, нито очакват мир и спокойствие, а чрез победа и силна ръка. Да, те не търпят хора със слаби умове и страхливци, но почитат хора с високи духове и смели войници. Никога не е имало общност или кралство, което повече да се стреми да почита и обогатява войника, отколкото тези варвари, а турците – повече от всички останали. Татарите, арабите и персите почитат благородството в известна степен; но турчинът унищожава всички благороднически семейства и не зачита никого, освен ако не е войник, поверявайки съдбата на цялата империя в ръцете на роби и низко родени мъже, но с особено внимание към техните добри качества и способност.
Нека се върнем към татарите и формата на тяхното управление. Астролозите са високо ценени в тези провинции; защото М. Поло пише, че в град Камбалу има петдесет хиляди, а когато Кублай-Хан разбрал от тях, че този град ще се разбунтува срещу него, наредил да бъде построен друг в близост до него, наречен Таинду, с дължина от 24 мили, включително предградията. В двореца на краля в Ксаинду също има много гадатели и некроманти. Както и в Китай, те са високо ценени. Исмаил, царят на Персия, предприел малко…
…въпроси без техния съвет, и не е чудно, че той е с такава репутация на тези места; защото между Халдейците и Асирийците той взел първоначалното си начало в тези земи. Турците не могат да го понасят. Римските императори повече от веднъж са го забранявали, а също и онези, които го изповядват, като са ги изгонвали от своите управления. Бих искал Бог да направи същото сред нас, християните, защото това не е нищо друго освен клон на езичеството.
Да завършим с природата на този народ: външният им вид е различен от всички останали; те са по-широки между очите, имат хлътнали бузи в сравнение с мъжете от другите народи; те са със среден ръст, с плоски и малки носове, малки очи, широки лица и прави и изправени клепачи; мургави на цвят, с издръжлива конструкция, търпеливи на крайности, отлични конници и много добри стрелци. И както част от арабите обитават градове и се наричат маври, друга част живее по полетата и планините и се нарича бедуини: така някои от тези хора живеят в градове, като катаите, бочарите и тези от Шамарканд: други обикалят равнините и са разделени на пет орди, както беше споменато по-рано.
Онези татари, които са далеч от останалите, и обитават далечния Скитски нос, който Плиний нарича Табин, разположен при прохода на Ариан, също са разпръснати в различни орди, скитащи из страната и в известен смисъл всички подчинени на великия Хан на Катай.
Някои писатели твърдят, че тези орди произлизат от десетте племена на Израел, които били изпратени в плен от Салманасар, краля на Асирия, отвъд Каспийските планини. В памет на това до ден днешен те запазват имената на своите племена, титлата евреи и обрязването. По всички останали обреди те следват обичаите на татарите.
Някои хора също твърдят, че крал Табор произхожда от тези земи, за да се обърне към юдаизма. Франциск, кралят на Франция, Карл V и други християнски принцове, за усилията си през 1540 година, по заповед на същия Карл, бил изгорен на пепел в Мантуа.
(от книгата „Описание на най-известните кралства и държави по света. Разказ за тяхното местоположение, обичаи, нрави, сили и политики.“ на Джовани Ботеро, Лондон, 1611г.)
Линк към книгата в коментарите!