Фрескова група в църквата „Мария ин Органо“, гр. Верона.
В средата под короната каган(император, цар) Борис I – Булгарус Булгарон Rex.
Заедно със Св. Лутвин, бивш херцог Лотарингски и княз Ландулф, монах в Монте Касино.
……..
Свидетелство и от католиците, които първи имат отношения с България след покръстването, че Борис никога не е бил княз. Както и кой да е друг български държавен глава до княз Батемберг през 19 век. Преди това в 871 г. византийският император Василий Македонец в писмо до краля на Източно-Франкското кралство Людовик Немски разтълкувал различните варианти на титулуване, в това число титлата „каган“, като изредил четири каганата в Европа:
Аварския, Българския, Хазарския, и Норманския.
*************************
Кой е каган Борис-Михаил?
Името Борис е много разпространено в България – според етимологията си то води началото си от старобългарското (тюркско) bjori – вълк, или от алтайското барс – тигър.
За разлика от Русия, където името се свързва предимно с имената на светците Борис и Глеб, южно от Дунава то се свързва с българския каган („княз”) Борис Първи Михаил.
Българската църква го приема като ранноапостолен светец, тъй като именно той е приел християнството и е допринесъл за утвърждаването на новото славянобългарско писмо.
Каган (канас у гърците и княз у славяните) Борис управлява България от 852 до 889 г. Това време може да се нарече наистина повратна точка. Още в началото на управлението си той изпитва трудности и необходимост от още по-голяма консолидация на българските поданици и централизация на властта.
Силната автономия на племенната аристокрация от времето на Аспарух вече е започнала да изживява времето си.
Културният и политически разцвет на Втория Рим и разпространението на християнството в Европа обещават мрачни перспективи за българския каганат.
Много хора от народа започнали да приемат християнството. Сестрата на Борис също станала християнка. В ситуация, в която сродните племена на север от Черно море – хазарите и волжките българи – намират надежда в юдаизма и исляма, българският владетел решава да приеме християнството.
Първоначално Борис започва да търси сближаване с Римокатолическата църква. Списък със 105 въпроса бил изпратен до папа Николай Първи, предназначен да осветли въпросите на вярата. Въпросът е почти решен, когато новият папа Адриан II, замествайки починалия през 867 г. Николай, неочаквано отказва на Борис назначаването на кардинал Формоза от Портоена за глава на българската църква.
Възникналите противоречия довеждат до свикването на извънредно заседание по време на Осмия вселенски събор (869-870 г.), на което се решава българската църква да бъде организирана по византийски образец.
В крайна сметка Борис предпочел именно това.
Той покръстил тайно семейството си през 865 г. от гърците и взел ново християнско име Михаил – така имал възможност да влияе върху решенията на патриарха. Т.е.852 предпочел източната религиозна доктрина а не западната на царопапизма.
След като потушава бунта срещу себе си и новата религия на недоволните боляри, започва масово покръстване в страната.
През 879 г. Константинопол обявява българската църква за автокефална, което още повече укрепва позициите на кана.
Краят на 9 век е белязан от друго важно събитие. Борис Първи приема изгонените от Великоморавия ученици – Наум, Ангеларий и Климент – и осигурява отлични условия за развитие на делото им. Създаването на две книжовни школи – в Охрид (днешна Македония) и в българската столица Плиска – поставя началото на нов културен разцвет в България.
Далеч преди Реформацията в Европа църковните служби на Балканите започват да се водят на разбираемия за всички народи от балканите – старобългарския език.
.
