Етруските са антични българи, които създават римската империя и ползват древнобългарската писменост!

Сподели сега
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

АКАДЕМИК ВЛАДИМИР ГЕОРГИЕВ НАКАРА ЕТРУСКИТЕ НАДПИСИ ДА ГОВОРЯТ

В началото на октомври 2012г италианските информационни агенции съобщиха,че в района на град Орвието, Умбрия са открити 2 подземни пирамиди на етруските (антични българи). На това място се е помещавала винарска изба в скала от вулканични туфи. Клаудио Бидзари, археолог от града заедно с колегата си Дейвид Джордж от САЩ, са разкрили стълби надолу, които през подземен тунел са ги отвели към етруските пирамиди – предполага се, че те са общо пет и ще представляват най-голямото археологическо откритие за етруските. В съобщенията на различни европейски агенции нектомпетентно се твърди,че етруският език не е разчетен и той не води своя призход от древните индоевропейски езици. Приносът на големия български езиковед академик Владимир Георгиев от години вече се пренебрегва!
Онзи юнски ден на 1971г. телефонът в кабинета на академик Владимир Георгиев не преставаше да звъни. Търсеха го кореспонденти на чужди телеграфни агенции и вестници. Той се беше върнал от една серия лекции в редица университети: в италианските центрове по етрускология в Рим, Флоренция и Триест, в германските в Бохум, Регенсбург и Бон, в Москва и Ленинград, във Френската академия на науките и в Белгийската кралска академия , където представи пред специалистите своя метод за разчитане на етруската писменост и беше предизвикал голям интерес.
Някои чужди журналисти бяха направили грешки като съобщаваха, че е разчел етруската писменост чрез гетски и дори готски език и тази некомпетентност и объркване с езика на хетите, който той беше използвал, го бяха накарали по-скоро да се усмихва, отколкото да се ядосва.
Винаги щеше да си спомня първата среща с прекрасните етруски скулптури и вази във вила Джулия в Рим – най-богатия музей на етруското изкуство. Дълго беше наблюдавал загадъчната усмивка на Съпрузите, най-известния скулптурен етруски образ, върху саркофага от Черветери,VIвек пр Хр., полегнали въху ложето-трапеза в естествена големина.
Тогава правеше първите стъпки към една загадка, която щеше да изпълни не само мисълта, но и цялото му въображение. Защото, който казва, че науката върви само по пътеката на твърдата логика се заблуждава, в научните открития има моменти на прозрения. Иначе нито Хайнрих Шлиман щеше да открие Троя, още по-малко сър Артър Евънс – двореца в Кносос.
Още в годините на специализацията във Виена 1933-34 г. при един от световните специалисти по история на древните езици проф. Паул Кречмер, митът за Еней, героя от Троянската война, завладява мислите му и той написава няколко научни статии в търсене на истината за това преселение от Мала Азия на Апенинския полуостров.
През април 1938 г. Владимир Георгиев публикува в списание „Прометей“ / под редакцията на проф. Гаврил Кацаров и Ал. Балабанов/ статията „ Легендата за Еней и произхода на етруските“.
В част 4 : „ Етруските са потомци на троянците“ ученият извежда чрез езиковедски анализ названието „етруски“ от името на Троя.
За него това е едно от важните доказателства за произхода на етруските.
Точно е навършил 30 години, възраст малко ранна за големи научни открития особено в областта на езикознанието, но то се превръща в неговата стихия.
Проучванията му са върху широкото поле на древните индоевропейски езици, занимава се с критско-микенската писменост, с езика на лидийците, хетите, фригийците, лувийците. Те всички са част от групата на древните българи и са българи.
Търси един общ, неизвестен на науката индоевропейски език, от който са произлезли древногръцкият и почти всички известни древни езици в региона на Мала Азия и Егейско море.
Промените при гласни и съгласни в сродни езици както и вариациите при топонимите в близки региони се основават на твърди правила, които показват пътя към разчитане на непознати езици.
Без цялата редица научни изследвания в областта на сравнително-историческата граматика, понякога посветени на отделна дума , звук или падежно окончание , които Владимир Георгиев проследява из десетки сродни езици ,той нямаше да стигне до голямото откритие. В тази поредица от научни публикации особено място заемат поместените в Годишника на Софийския университет на немски език в две части: „Носителите на критско-микенската култура, техният произход и език / 1936 – 1938 /.
Втората част е озаглавена : „Италийци и ирлирийци: езикът на етруските“. Тук ученият проследява етруски думи в латински език и прави паралел между цифровата система в двата езика. В тази публикация е неговото първо разчитане на етруски надпис – този от гробницата Сан Мано, III век пр. Хр. край Перуджа, където на арката над входа има етруски надпис с дължина 5 метра на три реда. Ученият заключава: „ Етруските са наследници на илирийските троянци и са говорили на един илирийски диалект.“
След много предположения, винаги основани на точни исторически документи и пространни езиковедски анализи, достъпни естествено само за тесните специалисти, Владимир Георгиев се насочва към хетски език, за щастие разчетен още през 1915 година от чеха Бедржих Хрозни.
Следва един опит за паралел „ Хетски и етруски“ / 1962/ и оттук-нататък пътят на учения към разчитането на етруския език е вече окрит.
Дотогава съществуват повече от 10 000 надписа на този странен език, с букви, които напомнят хетското клинописно писмо..
През 1848 година Михайло Барич, висш австро-унгарски чиновник ознаменува пенсионирането си с пътешествие до Египет.
Там купува като сувенир една мумия и я занася във Виена. Тя е гордостта на неговия дом, чак след смъртта му през 1859 г. брат му открива, че на 8-те ленти от ленено платно, които я обвиват, има много надписи и я предоставя на музея в Загреб, където днес се съхранява, впоследствие е наречена „Ленената книга“, надписите представяват ритуален текст.
Проф. Масимо Палотино, един от водещите изследователи на етруските и тяхната писменост в Италия има рядкото щастие през 1964 да открие при разкопки в района на древния град Пирджи три прекрасни златни пластинки, на две от тях текстът е на етруски, а на третата на пунически / диалект на финикийски/ – днес показани във Вила Джулия, Рим. Тезата на проф М. Палотино е че етруските са автохтонно население, връзникнало в регионите на днешна северна Италия. Той разчита отделни думи, но не стига до предаване на смисъла на цялостния текст.
Владимир Георгиев прави качествено нова крачка: етруският език, както и самите етруски са брънка от многообразието на древните индоевропейски народни и техните езици. Доказателствата, както исторически така и езиковедски, сочат тясна връзка с народите населявали Мала Азия в края на II-то и началото на I-то хилядолетие пр. ХР.
Тръгнали от северозапада на Мала Азия, преминали през Тракия и Егейско море етруските се поселват в районите на северозападната и средна част на Апенинския полуостров и създават през VII век пр. Хр. съюз от 12 градове-държави с високо развита материална култура, която се разчита по археологическите находки, с които изобилстват италианските провинции Тоскана, Емилия-Романя,Умбрия, Лацио. Името Рим на италиански /Рома/ е идентифицирано като етруско. Автори от времето на древния Рим не споменават нищо за етруските, има доказателства за една книга на император Клавдий /41-54 г/ посветена на етруските – „ Тиреника“ и латинско-етруски речник, но досега не са открити.
И така, убеден в правотата на своите проучвания в продължение 30 години и 40 книги и статии академик Владимир Георгиев , публикува на немски език под заглавие „ Етруско езикознаие“в две части 1970 г. – първа: „ Древноетруски надписи“ и втора – 1971 г „ Късноетруски надписи“ категоричната си теза за произхода на етруския език и своите преводи на най-значимите етруски надписи.
След серията лекции из големите университети през пролетта на 1971 г. Владимир Георгиев получава покани за интервюта от много агенции и печатни издания.
Във вестник „ Ленинградска правда“ ученият изявява пространно позицията си.
Той заявява: „ Досега в етрускологията се използваха главно два метода за изследване на езика – етимологически и комбинаторен. Тези методи не доведоха до разрешаване на етруската загадка. Аз приложих един нов метод – метода на морфологическия модел или на морфологическата статистика. Морфологията е най-характерната или най-устойчивата страна на езиковата структура. Всеки език в това отношение има своите типични особености и само съвсем близко сродни езици могат да имат еднаква морфологическа структура. Изследвайки края на думите, особено на древно етруските текстове, аз установих морфологическия модел на етруския език, който съвпада с този на хетския.
Смятате ли, че Вашият метод позволява да се четат еднозначно етруски текстове ?
Досега етруските текстове можеха само да се интерпретират, т.е да се правят догадки за съдържанието на някои надписи, но те не можеха да се превеждат. Аз мога да давам точни преводи на етруските текстове.
Проверихте ли Вашия метод с големи етруски текстове ?
В книгата ми са преведени надписите върху златните плочки от Пирджи, текстовете върху амфората от Формело, върху вазите от Черветери и Нарче, върху оловната плочка от Монте Пити, върху колоната от Черветери и други.
От Ройтерс го попитаха:
-Проф. Палотино иразява съмнение в ефикасността на Вашия метод за сравнение на езика на етруските с езика на хетите, позовавайки се на факта, че от хетски език са познати само няколко редки фрагмента.
Той им разясни: „ Тук има забъркване между хетски и гетски. Хетският език е доста добре познат. Сам Палотино отрече ефикасността на двата главни метода, с които досега се работеше в етрускологията. Аз въведох нов метод – метода на морфологическия модел….
На 23 юни 1971 година не го изненада че Асошиейтед прес разпространи едно изявление на проф. М. Палотино срещу неговата теза и той написа отговор , който агенцията оповести с дата 30 юни.
„Твърдението, че „хетски няма нищо общо с етруски“ е неверно. Отдавна е известно, че етруски е тясно сроден с лидийски. От друга страна в най-ново време италианският хетолог О. Каруба установи, че лидийският език е тясно свързан с хетския .Следователно и етруски е тясно сроден с хетския.
Твърдението, че етруско-пуническата семибилингва /сходни надписи на два езика – бел авт./ върху трите златни плочки от Пирджи/ „ се е оказала безполезна“ е също невярно.Действително пуническият текст предава по-накратно и доста свободно съдържанието на етруския надпис, но все пак той служи много добре като проверка /контрола/ за правилността на превода, който може да се даде на етруския текст.
Тези документи потвърждават правилността на моето дешифриране и затова те не се харесват на г. Палотино. „
И сега щеше да напише една кратка брошура „Дешифрирането на етруския език“ на български за по-широката публика и да включи там цялата тази полемика.
Дали Шамполеон, след като разчита египетските йероглифи върху камъка от Розета с помощта на паралелния текст на старогръцки, е трябвало да се защитава така ?
Не, все пак Шамполеон е бил французин – помисли си го, но не му стана по-светло. Докога ние българите трябва да воюваме за доказаната правота на свои научни открития и тези ?
След смъртта на големия български езиковед академик Владимир Георгиев / 1986 /в нито едно западноевропейско научно съчинение за етруските не се споменава неговото име. Все пак всичките му научни трудове, издадени на немски, са в библиотеките на европейските университети. Тях няма как да заличат.

 88 Посетена,  2 Общо четения

Иван Тренев

By Иван Тренев

Да живееш, значи да се бориш-робът за свободата, а свободният за съвършенството” ( Яне Сандански)