Граф Игнатиев рапортува пред Русия: Османците последваха нашите съвети за обесването на Левски

Сподели сега
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Поради пряката връзка и взаимодопълване с предходните три постинга ви предоставям този материал, който е поместен от Георги Георгиев в istinata.bg и faktor.bg, като в края си позволявам кратко допълнение и коментар по темата.
Все повече българи са разбрали за коварната и двулична АНТИБЪЛГАРСКА политика на имперската руска дипломация и най-вече на руския консул в Цариград граф Игнатиев, както в организирането на схизмата против Българската църква, така и в организирането състава на комисията, обесила Васил Левски. В опита си да предотврати единение на българския народ, той е поредният руски консул в Цариград, който изисква от османските власти заточение на българските владици и организира обявяването на схизмата против Българската църква от руската и Вселенската патриаршии. Тук ще видите оригинала на писмото, с което граф Игнатиев докладва самодоволно на княз Горчаков (държавен канцлер и министър на външните работи на Руската империя), че относно „процеса” (срещу Левски, б.р.) османските власти са „последвали нашите съвети”, а „Софийското съзаклятие е получило задоволително решение“. В опита си да предотврати единение на нацията ни, граф Игнатиев следва политиката на Русия и своя предшественик – руският консул в Цариград княз Горчаков, който за първи път изисква заточение на нашите владици още през 1861 г., когато вече е набрало сила народно-църковното ни движение и желае от Високата порта официално да признае независимата Българска екзархия. Въпреки опитите на руската дипломация да предотврати това, обявяването се случва с най-високия по ранг документ в Османската империя – султански ферман от 1870 г. Според чл. 10 от фермана територията на Българската екзархия надхвърля 200 000 кв. км. Според чл. 10 към нея могат да се присъединят и други епархии, които не са включени, но при гласуване и то с 2/3 мнозинство. Съобразно този параграф се извършва гласуване в Македония под контрола на османските власти и Вселенската гръцка патриаршия. Резултатът от този референдум е катастрофален за имперската руска политика и гръцките фанариоти. Практически цяла Македония се присъединява към Българската екзархия – Скопска, Охридска и Битолска епархии. Прилагам оригинала на фермана, както и карта на Българската екзархия, населена с преобладаващо българско население:

Това е моментът, в който османските власти осъзнават, че е по-добре да гледат на възродената българска нация като предпазен буфер пред имперските амбиции на другата паразитна империя в опита й да завземе нови територии. За съжаление, до голяма степен непоследователната им политика и вариране между Русия и Великите сили изиграват фатална роля за империята, а и за българската национална кауза. След заточението на българските владици на 21 януари 1872 г. в Измир, протестно шествие от над 3000 българи, живеещи в Цариград, предвождани от П. Р. Славейков и Икономов се отправя към Високата порта с молба да бъдат върнати. Посреща ги Великият везир Махмуд Недим, който се запознава с исканията им и се разпорежда веднага българските владици да бъдат върнати от заточение. След спешна среща със Султана граф Игнатиев успява да издейства отстраняване на везира от поста му. Както и самият историк Симеон Радев пише: „Махмуд Недим паша веднага даде ултиматум на Патриаршията да признае българската църква и вследствие нейния отказ изпрати заповед до привременния български съвет в Ортакьой да избере екзарх на основание на фермана. Не се мина месец, и Махмуд Недим паша падна, свален лично от граф Игнатиева. Отмъщението дойде късно: българската църква съществуваше и да се върне назад историята бе невъзможно. За това граф Игнатиев и не помисли.” Книгата на Симеон Радев „Строители на съвременна България”, където подробно са описани горните събития може да намерите тук: www.slovo.bg Длъжен съм да уточня, че Симеон Радев е един от малкото истински пробългарски историци, отразяващ вярно и подробно събитията в тази епоха, за разлика от нароилите се през последните десетилетия псевдоисторици, назначени на хранилка от Кремъл и покорните му слуги тук, за да обслужват идеологемите на руския империализъм и да преиначават, укриват и изкривяват истинската ни история с цел убийство на националния ни дух и принизяване на народните ни борби и въжделения. Та, да си дойдем на думата… Както вече споменах, от мои източници във Военно разузнаване разбрах, че там се пазят факсимилетата от кореспонденцията на граф Игнатиев с османските власти относно организирането на „процеса” (всъщност комисия, а не съд), която се произнася за съдбата на Апостола. Лично по настояване на граф Игнатиев в състава на комисията са включени четирима българи: – хаджи Иванчо Хадживеличков Пенчович, член на държавния съвет към империята – Мито Панов Каймакчийски – член на ръководството на българската църковно-училищна община – Хаджи Мануил (Мано) Стоянов – член на Софийския меджлис – Петър (Пешо) Тодоров – Желявеца, член на Софийския меджлис. В Османската империя граф Игнатиев се радва на огромно влияние. Неслучайно там той е наричан „вицеимператор”, с който често се съобразява и самият султан. Отстраняването на великия везир Махмуд Недим паша е само поредното доказателство за неговото огромно влияние. По тази причина османските власти приемат и неговите препоръки за състава на комисията. Целта е ясна – обезглавяване на българското революционно движение и опит то да бъде подчинено на имперските цели. Още повече, че освен вижданията си за извоюване на национална независимост със собствени сили и средства, освен антируските си възгледи, Васил Левски изповядва и идеите за „чиста и свята република”. Образуване на голяма, сплотена и независима България ще бъде радикална пречка за завоевателните амбиции на руския империализъм на Балканите и по тази причина имперската дипломация всячески се стреми да не допусне това. Само след няколко години – на 8 юли 1876 г., веднага след Априлското въстание, Русия ще подпише с другата властваща в Централна и Източна Европа империя – Австро-Унгарската секретно споразумение, с което ще заложи основите на Берлинския договор и разпокъсването на българските земи. Тук прилагам доклада на Граф Игнатиев до княз Горчаков, собственоръчно подписан от него, в който доволно докладва за добре свършената работа. В интернет отдавна се цитира писмото от архива на Патриарх Кирил, но с посочени грешни сигнатури. Успях да го издиря във фонда в ЦДА, заснех го с резолюция 15 мегапиксела и впоследствие ще предоставя на архива и целия заснет микрофилм, както си му е редът. Цитираният по-долу превод е изключително точен:

Оригиналът на писмото – le 25. Janvier 1873. 30. Pйra, le 18/30 Janvier 1873 Monsieur le Chancelier, Ainsi que le signale notre Consul Gйnйral а Roustchouk l’affaire de la prйtendue conspiration de Sophia a reзu une solution satisfaisante. La Commission d’enquкte envoyйe de Constantinople n’a rйussi а dйcouvrir que quelques malfaiteurs. Elle a terminй ses travaux et doit revenir ici prochainement. La situation intйrieure des provinces bulgares reste nйanmoins prйcaire. Un mйcontentement profond, provoquй par la mauvaise administration du pays, rиgne parmi les populations. Cet йtat des esprits contient en germe les йlйments de plus d’un complot. Il est incontestable que l’heureuse issue de l’affaire de Sophia est due а la modйration du Grand Vizir qui cette fois parait avoir suivi nos conseils. Au lieu de favoriser le jeu de Midhat Pacha, en donnant aux circonstances une importance exagйrйe, il a recommandй а la Commission de ne pas dйpasser le but en poussant ses investigations au delа du strict nйcessaire. J’ai l’honneur d’кtre avec le plus profond respect, Monsieur le Chancelier de Votre Altesse, le trиs humble et trиs obйissant serviteur Ignatiew

Преводът

– 25 януари 1873. № 30. Пера, 18/30 януари 1873. Господин Канцлер, Както известява нашият Генерален консул в Русе, въпросът за предполагаемото Софийско съзаклятие е получил задоволително решение. Изпратената от Цариград Следствена комисия е успяла да открие само неколцина злосторници. Тя е приключила своята работа и трябва скоро да се върне тук. Вътрешното положение в българските области, обаче, остава несигурно. Сред населението се шири дълбоко недоволство, предизвикано от лошото управление. Това състояние на духовете съдържа в зародиш елементите на не един заговор. Безспорно е, че щастливият изход от Софийската афера се дължи на умереността на Великия везир, който този път изглежда е последвал нашите съвети. Вместо да подпомага играта на Мидхат паша, придавайки на обстоятелствата преувеличено значение, той е препоръчал на Комисията да не надхвърля целта, като тласне разследванията отвъд строго необходимото. Имам чест да съм с най-дълбоко уважение Господин Канцлер, на Ваше Височество, най-смирен и най-покорен слуга Н. Игнатиев.

Микрофилмът със сигнатурата от фонда на Патриарх Кирил в Централен държавен архив

Прилагам и заповедта на княз Александър Дондуков – Корсаков, с която като оглавяващ руското управление на България през 1879 г. назначава вярното им мекере, един от убийците на Левски – хаджи Иванчо Хаджипенчович за член на Висшия съдебен състав в България на 8 май, 1879 г.

Днес никой българин няма право да си прави илюзии относно целите, методите и средствата на руския империализъм, бил той имперски, съветски или съвременен олигархичен. Те не се променят. Променят се само носителите им.

КРАЙ
–- –- –- –- –-

(Кратко допълнение и коментар по темата от Encho1)
Последиците от престъпната руска интрига против България

Васил Левски е обесен под натиск и наставления от Русия! Фатална се оказва една случка още по времето, когато Левски е бил знаменосец в четата на П. Хитов – руските тайни служби се опитват да ги вербуват. Хитов приема, Левски – не! Дяконът има категорично мнение, че „който ни освободи, той и ще ни зароби”. Това му коства скъпо – по-късно граф Николай Игнатиев не само, че не го спасява, но и насочва турската власт към изграждането на криминален профил на „процеса“ срещу Васил Левски. Руският посланик в поместеното по-горе писмо използва думата „злосторници“, което говори само по себе си! Не „бунтовници“ (камо ли революционери), а злосторници! Игнатиев следи „изкъсо“ нещата, което е видно от категоричната му забрана до Н. Геров (руски вицеконсул в Пловдив) да използва служебното си положение за освобождаването на Левски, макар да има вече прецедент със задържания по същото дело Хр. Стоянов, който е освободен. Щом не служи на Русия – трябва да бъде омаскарен и унищожен!
Всеки, който работи за освобождение на България без участието на Русия, се явява пречка за имперските интереси и трябва да бъде отстранен и заменен с удобни и послушни хора. Затова Апостолът е съден в скалъпен процес (всъщност комисия!) и то не като революционер, борещ се за изконните права и свободи на българите, а за криминално престъпление – убийство.

Внушението е, че Левски е криминален престъпник! Но, смъртта на Апостола не е достатъчна! Паметта му трябва да бъде омаскарена и принизена в очите на българския народ. .

 123 Посетена,  1 Общо четения

Иван Тренев

By Иван Тренев

Да живееш, значи да се бориш-робът за свободата, а свободният за съвършенството” ( Яне Сандански)