Може ли българка да акушира 3462 бебета, да спаси 54 човешки животи в морето, да пренася тайните писма на Левски, да оцелее в Баташкото клане, да се сражава на Шипка, да е герой от войните за обединение и да бъде забравена? За жалост, може.
Запознайте се с удивителната съдба на Христина Хранова, първата дипломирана практикуваща акушерка в България и първата жена морски спасител, жена покрила се със слава и потънала в забрава. Тя е родена през 1851 или 1852 година в село Клисура до Самоков, в семейството на Храно Овчаря, което се състои от, забележете, 18 деца или по-точно 12 сина и 6 дъщери. Христина е най-малкото детенце от тази многолюдна челяд. Няма много описания на това в каква семейна среда е възпитана тази велика българка, но човек може буквално да настръхне от факта, че шестима от братята ѝ ще загинат в Руско-турската война от 1877-1878 г., а четирима в Сръбско-българската война за защита на Съединението. Не знам за друго българско семейство, което да е дало такава жертвена дан пред родината ни, но да караме подред.
Христина първо е един от куриерите на тайната поща на Левски, след това като по чудо оцелява в Баташкото клане и най-накрая се озовава в редиците на Българското опълчение в битката за нашето Освобождение. Заедно с братята си воюва и помага на ранените в тежките сражения при Стара Загора, Шипка и Шейново. Заради загубите на семейството ѝ, нейният личен принос и героизъм, е изпратена да учи за акушерка в „Повивалния институт” на университета „Свети Владимир” в Киев, където се дипломира през 1881 година с пълно отличие. Всъщност, тя ще е първата дипломирана практикуваща акушерка в България. Друга такава е знаменитата ни Райна Княгиня, но тя не е успяла да практикува тази велика професия.
Започва Сръбско-българската война и Христина Хранова, която сама определя себе си като „стара революционерка”, хваща пушката и се сражава като доброволец при Драгоман и Сливница. През 1895 година е назначена за акушерка във Варна, където край морето преминава голяма част от живота ѝ. Именно тук, тя се проявява и като морски спасител, защото тя била и изключителен плувец. В специално издание на „Юбилеен спомен”, за нея е посочено, че е спасила 48 човешки животи от удавяния, при това без да е назначавана на работа или „плата”, а доброволно – от „човещина”.
През 1907 година получава сребърен орден „За гражданска заслуга“ и скромна парична награда от благодарните варненци, заради многото бебета, които е изродила и заради многото човешки животи, които е спасила в морето. Но тук, историята не свършва. На повече от 60 годишна възраст, Христина Хранова отново е доброволец на фронта, този път във Втората балканска война и се сражава при Куманово и Крива Паланка.
От къде знаем всичките тези подробности? Освен от архивите, най-вече от молбите и писмата ѝ до Народното събрание за пенсия, от годините в края на живота ѝ, които тя прекарва в бедност. Малка пожизнена народна пенсия от 60 лв. месечно и е отпусната през 1918 година. Цялата процедура отнема 8 години. Тя ще взима тази „сума” само 4 години, защото просто си отива от този свят през 1922 година. Такива ми ти нашенски тъжни работи. Днес във Варна има улица, носеща нейното име и инициатива на Медицински университет – Варна да издигне неин бюст-паметник. Дано се направи. Рядко съм срещал толкова изумителна, богата, героична и трагична житейска съдба. Само си помислете. Да загубиш десет родни братя на война? Да се валяш сред труповете в църквата в Батак и да оцелееш? Да си в стихията на битките при Шипка и Сливница? Да даряваш и спасяваш животи? Всичко това е тази жена. Мисля, че за Христина Хранова трябва да знае всеки, който поне малко се чувства българин.
