В новата книга на проф. Евгений Сачев и Иван Тре-
нев „Ролята на масонството в борбите за освобождение
на българите от османско иго“ читателите ще се запознаят
с неизвестни факти, свързани с личността на Георги Бенковски
и други велики личности от историята на Възраждането на
България. За първи път се разкрива истинската
самоличност на Георги Бенковски!
В секретния архив на руското ГРУ се съхра-
няват документи, свързани с българското нацио-
нално, освободително движение! Истинското име
на Георги Бенковски е Стоян Георгиев Панайотов
и той е панагюрец. Бил е руски хусар с чин рот-
мистър и агент на Трето отделение. Съществуват
автентични документи, че Захари Стоянов и Сте-
фан Стамболов са били щатни османски шпиони.
Те са членове на „Дьонме“ – наименование в Ос-
манската империя за вероотстъпниците християни и
юдеи, приели исляма. Думата на османотурски озна-
чава „обърнати“, т.е. „ренегати“.
„Дьонме“ изповядва криптоюдаизъм. Към нея
принадлежат евреи, формално приели исляма, но ос-
таващи във вярата си – скрити юдеи. Има данни, че
Орчо войвода е убил Захарий Стоянов. Авторът
на „Записки по български въстания“ единствен
твърди, че истинското име на Георги Бенковски е
Гаврил Груев Хлътев.
Има версия, че майката на Гаврил Хлътев е
чакала пред Хаджилуковата къща в Панагюри-
ще, да посрещне своя син Гаврил – именуван
вече Бенковски. Но, когато войводата Бенковски
идва с четата си, майката изненадана попитала:
„Кой е този човек?“
Майката не е разпознала своя син Гаврил
Хлътев във войводата, който в действителност е
панагюрецът Стоян Панайотов!
Набеденият за Георги Бенковски – Гаврил Хлъ-
тев е абаджия. Това значи, че той не може да строи
инженерно – отбранителни съоръжения, защото
няма военни познания. А те са направени около Па-
нагюрище, създадено е и мобилно-военно подраз-
деление – Хвърковатата чета. Освен това, в боя при
Петрич са направени черешови топове и са използ-
вани тактики за бой, които са дело само на военно
образовани мъже. Или: Заключението е, че войвода-
та Георги Бенковски е в действителност панагюре-
цът Стоян Панайотов, ротмистър на руска служ-
ба – по база данни на ГРУ – служил при хусарите!
Работил е в Трето отделение, с командир генерал
Потапов. Опровержение на факта, че набедения
Гаврил Хлътев за Георги Бенковски всъщност не е,
дава и Панайот Волов като отстъпва лидерското си
място на познатия нему Стоян Панайотов!
В секретния исторически архив на Трето отде-
ление към Тайната квартира на Руския император се
съхранява базата данни на ГРУ. Там е и стратегиче-
ският план за Освобождение на България от 1876 г.
Този план се проваля, защото копривщенци вдигна-
ха предсрочно бунт!
В същите архиви се съхраняват автентични до-
кументи, че Захарий Стоянов, Стефан Стамболов,
Никола Обретенов, Стоян Заимов и други са били
записани като щатни османски шпиони и членове на
юдоислямисткото тайно общество „Дьонме“.
Орчо войвода е разказвал история за пре-
дателството на Захарий Стоянов. Това са живите
архиви на България. Орчо и знаменосецът Край-
чо Самоходов са писали писмо на Захарий Стоянов,
в което го заплашват, че «ще му резнат кратуната,
ако продажният му крак стъпи отново в Панагюри-
ще». После те го пребиват в Стрелча. Щели са да го
убият, но полицейските жандарми спасяват Захарий
Стоянов. В крайна сметка, Орчо войвода отмъщава
за смъртта на Георги Бенковски като отравя Захарий
Стоянов, според Н.М.
Захарий Стоянов, чието истинско име е Джен-
до Стоянов Джедев е бил прост и неграмотен овчар
в родното си село Медвен, Сливенско, също в село
Инджекьой (днес Тополи), Варненско, и в село Под-
вис, Бургаско (1866-1870). Според тези данни, до
1870 г. като двадесет годишен той е неграмотен!.
Изведнъж става ученолюбив младеж и тръгва за Ва-
рна, за да се образова. От Варна отива в Русе. Рабо-
ти като чирак абаджия. Единствен Захарий Стоянов
твърди, че войводата Георги Бенковски в действи-
телност бил абаджията Гаврил Хлътев!!! През 1871
година Захарий Стоянов става просветен, образован
и родолюбив революционер. Събужда се в него на-
ционално самосъзнание, а само преди година е бил
неграмотен овчар! През 1872 година Джендо Дже-
дев (З.Стоянов) става „неволен свидетел“ на само-
убийството на Ангел Кънчев. Същият много добре
е познавал Ангел Кънчев от революционния коми-
тет. По каква причина Джендо Джедев се появява
на мястото и по време на самоубийството на Ан-
гел Кънчев? И до днес не е ясно кой е предателят
на Ангел Кънчев. През 1873 година Джендо е чи-
новник-маневрист в Баронхиршовата железница на
гара Търново-Сеймен (дн. Симеоновград). Шпиона-
жът по време на Османската империя се знае, че е
използвал Баронхиршовата железница, която е иг-
рала важна роля в тези игри. По време на Руско-ос-
манската война (1877-1878) Захарий Стоянов се на-
мира в Търново – предполага се с шпионски задачи
в полза на османците. Интересно е също,че Захарий
Стоянов се събира със Стефан Стамболов в Стара
Загора и започват да организират въстание, но…
пак става предателство! Османските власти залавят
всички бунтовници, единствено Захарий Стоянов и
Стефан Стамболов успяват да се измъкнат. Злове-
щото клане в Стара Загора от 19 до 21 юли 1877 г.
е предизвикано от местните евреи – членове на
тайно общество „Дьонме“, в което членуват Заха-
рий Стоянов и Стефан Стамболов. Година по-късно
Захари Стоянов е в Панагюрище – един от четирите
Апостоли. Кой го е изпратил там? Пристига с пре-
поръка от Стефан Стамболов. Панайот Волов и Ге-
орги Икономов го познават бегло, но гарантират за
него! Всъщност Джендо не търси близост с тях, а се
присламчва към Георги Бенковски – явно войводата
е бил целта на шпионската му мисия.
В архивите на руското Трето отделение се пазят
няколко ръчно писани донесения на Захарий Стоя-
нов до османските власти, изпратени в периода на
подготовката на Априлското въстание, които доказ-
ват, че Захарий Стоянов е бил следен и от руското
разузнаване.
В Джендовия роман „Записки по български-
те въстания“ се добива представата, че авторът
Захарий Стоянов е бил безучастен свидетел на тези
събития, въпреки че се е водил един от водачите на
Априлското въстание. През всичкото това време той
не е убил нито един османлия, не е изстрелял нито
един патрон срещу властта.
В Хвърковата чета войводата Георги Бенков-
ски избира най-добрите воини, а Захари Стоянов
е включен, макар че не е имал никакъв боен опит.
Явно инициативата е била негова и настоятелна! За-
хари Стоянов остава неотлъчно до войводата Геор-
ги Бенковски до последния му миг. Малко известен
факт е, че по време на планинския преход Захарий
Стоянов сам отива да търси храна в една кошара
при някакви тетевенски цигани – мюсюлмани. Не се
знае какъв разговор е водил Джендо с циганите, но
той се връща с празни ръце. Удобен момент за из-
вършване на предателство.
Най-странният факт е убийството на Георги
Бенковски на река Костина. На мостчето стъпват
дядо Въльо Мечката, войводата Бенковски, отец Ки-
рил Слепов, Стефо Далматинеца и Захари Стоянов.
Това мостче е предварително направено от османци-
те, за да имат добра видимост при стрелба от заса-
да. Дядо Въльо изведнаж ляга на земята (сигурно е
уговорено с потераджиите на Рюзгяр Хаджи Ахмед
ага). Бенковски, отец Кирил и Стефо Далматинеца
са надупчени на решето. Захарий Стоянов остава
жив, въпреки добрата видимост. Дори имал време
да види как тежко раненият Георги Бенковски
изважда револвера си и се доубива. Чак тогава
Захари Стоянов пада в реката. В себе си той е
носил знамето на Хвърковата чета и го скрива в
хралупата на едно дърво. След Освобождението
той получава странна амнезия и забравя къде е
скрил знамето. За щастие, едни овчари са го откри-
ли и са го запазили.
След три дни Захарий Стоянов е заловен край
с. Терзийското, Троянско. Жив. Откаран е в Троян-
ския затвор. Там той не е бил нито изтезаван, нито
разпитван. А той е един от водачите на Априлското
въстание. Османците са знаели кои са водачите на
бунта, но никой не докосва Захарий дори с пръст.
След три дни той е освободен от кауша и настанен в
местен хан. Какво се е случило и с кого се е срещал
през това време, не е известно, но се предполага, че
е имал среща с представител на османските тайни
служби. Защото внезапно Захарий Стоянов отново
става затворник. Прекарва няколко месеца в Троян-
ския, Ловешкия, Севлиевския, Търновския, Елен-
ския, Сливенския, Новозагорския и Пловдивския
затвор, където слухти сред арестуваните въстаници.
Доста от тях увисват на бесилото. В тези затвори
Захари Стоянов отново не е разпитван и не е изте-
заван. Другите заловени бунтовници са били преби-
вани, унизявани, бесени, обезглавени, пращани на
заточение. Османците изненадващо освобожда-
ват Джендо Джедев и той се прибира у дома в
родното село Медвен.
Информацията за Захарий Стоянов в българ-
ската история по време на Руско-османската война
е, че отива нелегално в освободения град Велико
Търново. Той не се включва в Българското опълче-
ние, а шпионира в тила на руските войски в полза
на османците. В архива на ГРУ има сведения, че
Захарий Стоянов убива Тома Георгиев, секретаря на
Хвърковатата чета, за да прикрие предателската си
дейност.
Публикува Иван Тренев по материали на
(Н.М.)