ЗНАЕМ ЛИ ИСТИНСКАТА САМОЛИЧНОСТ НА ГЕОРГИ БЕНКОВСКИ?

Сподели сега
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

В новата книга на проф. Евгений Сачев и Иван Тре-
нев „Ролята на масонството в борбите за освобождение
на българите от османско иго“ читателите ще се запознаят
с неизвестни факти, свързани с личността на Георги Бенковски
и други велики личности от историята на Възраждането на
България. За първи път се разкрива истинската
самоличност на Георги Бенковски!

В секретния архив на руското ГРУ се съхра-
няват документи, свързани с българското нацио-
нално, освободително движение! Истинското име
на Георги Бенковски е Стоян Георгиев Панайотов
и той е панагюрец. Бил е руски хусар с чин рот-
мистър и агент на Трето отделение. Съществуват
автентични документи, че Захари Стоянов и Сте-
фан Стамболов са били щатни османски шпиони.
Те са членове на „Дьонме“ – наименование в Ос-
манската империя за вероотстъпниците християни и
юдеи, приели исляма. Думата на османотурски озна-
чава „обърнати“, т.е. „ренегати“.
„Дьонме“ изповядва криптоюдаизъм. Към нея
принадлежат евреи, формално приели исляма, но ос-
таващи във вярата си – скрити юдеи. Има данни, че
Орчо войвода е убил Захарий Стоянов. Авторът
на „Записки по български въстания“ единствен
твърди, че истинското име на Георги Бенковски е
Гаврил Груев Хлътев.
Има версия, че майката на Гаврил Хлътев е
чакала пред Хаджилуковата къща в Панагюри-
ще, да посрещне своя син Гаврил – именуван
вече Бенковски. Но, когато войводата Бенковски
идва с четата си, майката изненадана попитала:
„Кой е този човек?“
Майката не е разпознала своя син Гаврил
Хлътев във войводата, който в действителност е
панагюрецът Стоян Панайотов!
Набеденият за Георги Бенковски – Гаврил Хлъ-
тев е абаджия. Това значи, че той не може да строи
инженерно – отбранителни съоръжения, защото
няма военни познания. А те са направени около Па-
нагюрище, създадено е и мобилно-военно подраз-
деление – Хвърковатата чета. Освен това, в боя при
Петрич са направени черешови топове и са използ-
вани тактики за бой, които са дело само на военно
образовани мъже. Или: Заключението е, че войвода-
та Георги Бенковски е в действителност панагюре-
цът Стоян Панайотов, ротмистър на руска служ-
ба – по база данни на ГРУ – служил при хусарите!
Работил е в Трето отделение, с командир генерал
Потапов. Опровержение на факта, че набедения
Гаврил Хлътев за Георги Бенковски всъщност не е,
дава и Панайот Волов като отстъпва лидерското си
място на познатия нему Стоян Панайотов!
В секретния исторически архив на Трето отде-
ление към Тайната квартира на Руския император се
съхранява базата данни на ГРУ. Там е и стратегиче-
ският план за Освобождение на България от 1876 г.
Този план се проваля, защото копривщенци вдигна-
ха предсрочно бунт!
В същите архиви се съхраняват автентични до-
кументи, че Захарий Стоянов, Стефан Стамболов,
Никола Обретенов, Стоян Заимов и други са били
записани като щатни османски шпиони и членове на
юдоислямисткото тайно общество „Дьонме“.
Орчо войвода е разказвал история за пре-
дателството на Захарий Стоянов. Това са живите
архиви на България. Орчо и знаменосецът Край-
чо Самоходов са писали писмо на Захарий Стоянов,
в което го заплашват, че «ще му резнат кратуната,
ако продажният му крак стъпи отново в Панагюри-
ще». После те го пребиват в Стрелча. Щели са да го
убият, но полицейските жандарми спасяват Захарий
Стоянов. В крайна сметка, Орчо войвода отмъщава
за смъртта на Георги Бенковски като отравя Захарий
Стоянов, според Н.М.
Захарий Стоянов, чието истинско име е Джен-
до Стоянов Джедев е бил прост и неграмотен овчар
в родното си село Медвен, Сливенско, също в село
Инджекьой (днес Тополи), Варненско, и в село Под-
вис, Бургаско (1866-1870). Според тези данни, до
1870 г. като двадесет годишен той е неграмотен!.
Изведнъж става ученолюбив младеж и тръгва за Ва-
рна, за да се образова. От Варна отива в Русе. Рабо-
ти като чирак абаджия. Единствен Захарий Стоянов
твърди, че войводата Георги Бенковски в действи-
телност бил абаджията Гаврил Хлътев!!! През 1871
година Захарий Стоянов става просветен, образован
и родолюбив революционер. Събужда се в него на-
ционално самосъзнание, а само преди година е бил
неграмотен овчар! През 1872 година Джендо Дже-
дев (З.Стоянов) става „неволен свидетел“ на само-
убийството на Ангел Кънчев. Същият много добре
е познавал Ангел Кънчев от революционния коми-
тет. По каква причина Джендо Джедев се появява
на мястото и по време на самоубийството на Ан-
гел Кънчев? И до днес не е ясно кой е предателят
на Ангел Кънчев. През 1873 година Джендо е чи-
новник-маневрист в Баронхиршовата железница на
гара Търново-Сеймен (дн. Симеоновград). Шпиона-
жът по време на Османската империя се знае, че е
използвал Баронхиршовата железница, която е иг-
рала важна роля в тези игри. По време на Руско-ос-
манската война (1877-1878) Захарий Стоянов се на-
мира в Търново – предполага се с шпионски задачи
в полза на османците. Интересно е също,че Захарий
Стоянов се събира със Стефан Стамболов в Стара
Загора и започват да организират въстание, но…
пак става предателство! Османските власти залавят
всички бунтовници, единствено Захарий Стоянов и
Стефан Стамболов успяват да се измъкнат. Злове-
щото клане в Стара Загора от 19 до 21 юли 1877 г.
е предизвикано от местните евреи – членове на
тайно общество „Дьонме“, в което членуват Заха-
рий Стоянов и Стефан Стамболов. Година по-късно
Захари Стоянов е в Панагюрище – един от четирите
Апостоли. Кой го е изпратил там? Пристига с пре-
поръка от Стефан Стамболов. Панайот Волов и Ге-
орги Икономов го познават бегло, но гарантират за
него! Всъщност Джендо не търси близост с тях, а се
присламчва към Георги Бенковски – явно войводата
е бил целта на шпионската му мисия.
В архивите на руското Трето отделение се пазят
няколко ръчно писани донесения на Захарий Стоя-
нов до османските власти, изпратени в периода на
подготовката на Априлското въстание, които доказ-
ват, че Захарий Стоянов е бил следен и от руското
разузнаване.
В Джендовия роман „Записки по български-
те въстания“ се добива представата, че авторът
Захарий Стоянов е бил безучастен свидетел на тези
събития, въпреки че се е водил един от водачите на
Априлското въстание. През всичкото това време той
не е убил нито един османлия, не е изстрелял нито
един патрон срещу властта.
В Хвърковата чета войводата Георги Бенков-
ски избира най-добрите воини, а Захари Стоянов
е включен, макар че не е имал никакъв боен опит.
Явно инициативата е била негова и настоятелна! За-
хари Стоянов остава неотлъчно до войводата Геор-
ги Бенковски до последния му миг. Малко известен
факт е, че по време на планинския преход Захарий
Стоянов сам отива да търси храна в една кошара
при някакви тетевенски цигани – мюсюлмани. Не се
знае какъв разговор е водил Джендо с циганите, но
той се връща с празни ръце. Удобен момент за из-
вършване на предателство.
Най-странният факт е убийството на Георги
Бенковски на река Костина. На мостчето стъпват
дядо Въльо Мечката, войводата Бенковски, отец Ки-
рил Слепов, Стефо Далматинеца и Захари Стоянов.
Това мостче е предварително направено от османци-
те, за да имат добра видимост при стрелба от заса-
да. Дядо Въльо изведнаж ляга на земята (сигурно е
уговорено с потераджиите на Рюзгяр Хаджи Ахмед
ага). Бенковски, отец Кирил и Стефо Далматинеца
са надупчени на решето. Захарий Стоянов остава
жив, въпреки добрата видимост. Дори имал време
да види как тежко раненият Георги Бенковски
изважда револвера си и се доубива. Чак тогава
Захари Стоянов пада в реката. В себе си той е
носил знамето на Хвърковата чета и го скрива в
хралупата на едно дърво. След Освобождението
той получава странна амнезия и забравя къде е
скрил знамето. За щастие, едни овчари са го откри-
ли и са го запазили.
След три дни Захарий Стоянов е заловен край
с. Терзийското, Троянско. Жив. Откаран е в Троян-
ския затвор. Там той не е бил нито изтезаван, нито
разпитван. А той е един от водачите на Априлското
въстание. Османците са знаели кои са водачите на
бунта, но никой не докосва Захарий дори с пръст.
След три дни той е освободен от кауша и настанен в
местен хан. Какво се е случило и с кого се е срещал
през това време, не е известно, но се предполага, че
е имал среща с представител на османските тайни
служби. Защото внезапно Захарий Стоянов отново
става затворник. Прекарва няколко месеца в Троян-
ския, Ловешкия, Севлиевския, Търновския, Елен-
ския, Сливенския, Новозагорския и Пловдивския
затвор, където слухти сред арестуваните въстаници.
Доста от тях увисват на бесилото. В тези затвори
Захари Стоянов отново не е разпитван и не е изте-
заван. Другите заловени бунтовници са били преби-
вани, унизявани, бесени, обезглавени, пращани на
заточение. Османците изненадващо освобожда-
ват Джендо Джедев и той се прибира у дома в
родното село Медвен.
Информацията за Захарий Стоянов в българ-
ската история по време на Руско-османската война
е, че отива нелегално в освободения град Велико
Търново. Той не се включва в Българското опълче-
ние, а шпионира в тила на руските войски в полза
на османците. В архива на ГРУ има сведения, че
Захарий Стоянов убива Тома Георгиев, секретаря на
Хвърковатата чета, за да прикрие предателската си
дейност.

Публикува Иван Тренев по материали на
(Н.М.)

 2,770 Посетена,  148 Общо четения

Иван Тренев

By Иван Тренев

Да живееш, значи да се бориш-робът за свободата, а свободният за съвършенството” ( Яне Сандански)