БЪЛГАРСКАТА АЗБУКА, ПОРЪЧАНА И ПЛАТЕНА ОТ БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА
Нашата родна дума “писменица”
е заменена с гръцката дума “граматика”!
Името на нашата Българска азбука е заменена от гърците с думата „кирилица“.
Това е станало постепенно, тихомълком, основно в годините на ромейското владичество по нашите земи – между първото и второто български царства.
Няма друг народ, който да има специално име за азбуката си, а да не е наречена тя на него. Всяка от другите, известни в древността азбуки, носи името на народа, който е неин носител. Знаем за арменската азбука, знаем за гръцката азбука, знаем за грузинската азбука, знаем за еврейската азбука, знаем за китайското писмо, знаем за индийската азбука …
НО НИКОЙ НЕ НАРИЧА НАШАТА АЗБУКА БЪЛГАРСКА АЗБУКА!
Тази подмяна, извършена постепенно от гръцкото духовенство, в годините на робството, е била с цел унищожаване на нашето самосъзнание, принизяването на ролята на българската държава за развитието на православния свят, на народите в Източна Европа.
Някой ще си спомни, че има и така наречената латиница, но нека не забравяме, че това е една съкратена форма на понятието “латинска азбука”, обслужваща латинския език – един измислен в средните векове, канцеларен, служебен език на Ватикан.
Днес, например, НИКОЙ НЕ КАЗВА, че половин Европа пише на Българската азбука, а се казва просто, че ползва … кирилицата.
Кирил, впрочем, е гръцко име – Константин се замонашва и приема това наложено му име 40 дни преди смъртта си.
Забелязахте ли как с годините, докато казвахме Константин-Кирил Философ и брат му Методий, постепенно започнахме да казваме Кирил и Методи?
Версията, че Климент Охридски е съчинил азбуката, на която пишем днес, и я е “кръстил” на своя учител Кирил, има своята логика и затова се е закрепила с годините. Но истината за нея е съвсем друга.
Нашата – българската азбука – е съставена по поръчка на Българската държава, най-вероятно в Преславската литературна школа. Тя е започнала да се ползва именно там и на нея са написани повечето, запазени до днес, литературни произведения на български език от това време.
Съвсем наскоро, чак в 20 век, историческата наука доказа, че солунските братя са съставили така наречената “глаголица” (от думата глаголя – говоря).
Дотогава се е смятало, че те са съчинили днешната ни азбука – българската. Обърнете внимание на всички картини, изобразяващи двамата братя. Те държат в ръцете си свитъци с букви от азбука, която е съставена един век след тях. От тези образи ни се внушава една неистина.
Истината е, че Българската азбука,
която днес наричат кирилица,
е поръчана от българския цар Симеон,
платена е от Българското царство и е
НАШАТА НАЦИОНАЛНА АЗБУКА.
Подходило се е прагматично – близостта на Империята е наложило да се възприеме и подобен ход. Съставена е, в голямата си част, от гръцките букви, като за специфичните за езика ни звукове, са съставени нови букви. При това, дори те са изобразени с помощта на съществуващите букви от гръцката азбука – например Ж е от две огледално положени букви К, а Щ е съставена от буквите на съставните ѝ звукове – Ш и Т.
В древността чертичката надолу се е изписвала в средата на буквата, а не в дясно, и е наподобявала силно гръцката буква ψ).
Правилно е да говорим за Българска азбука,
поръчана и платена от Българската държава,
достояние на българския народ.
Тя е наше НАЦИОНАЛНО ДОСТОЯНИЕ.
Българска – такава тя трябва да се нарича днес –
от нас и от всички останали народи.
Тогава ние с гордост можем да твърдим, че българската азбука е дала писменост на множество народи по света, формирала е държавността по много земи в Европа и Азия и днес на Българската азбука пишат над 300 милиона човека!
И тогава спорът, българи ли са били солунските братя или не, губи от своята актуалност и не е от такова голямо значение за нашата история.
ЗАЩОТО Е ВАЖНО, КОЙ Е ПОРЪЧИТЕЛЯТ!
А не да се стигне дотам, че от руската наука да твърдят, че старите българи са говорели на практика на руски език и промяната в езика ни се е извършила едва в средата на 19 век. Истината е, че е било точно обратното – съвременният руски език е сформиран, на базата на църковнославянската литература, която също е правилно да бъде наричана Българска църковна литература, а езика, на който тя е написана – литературен старобългарски език.
За да не срещаме примери, като този:
…
Публикацията е вдъхновена от разговора на Стойчо Керев с Александър Димитров.
Публикувано от Пламен Кочев
