Докато краткосрочни ползи от глобалната Covid-19 заключването може да бъде ценно, дългосрочните последици ще бъдат катастрофални.
Многобройни коментатори възхвалили положителния ефект, че глобалното изключване на Covid-19 се извършва върху околната среда. Качеството на въздуха се е подобрило значително в области, където е имало „блокиране“, рибата се е върнала в каналите на Венеция, а сателитните наблюдения на Европейската космическа агенция разкриха драстичен спад на замърсяването над Европа. Както Греъм Докъри е отбелязал другаде в “RT”, това е въздействие, за което Грета Тунберг и други природозащитници могат само да мечтаят.
Но не се разчува твърде силно: в дългосрочен план, общественият изключване, който видяхме в Китай и в цяла Европа и Америка, предизвиква глобална рецесия, която ще бъде катастрофа за околната среда. Икономическата активност се сближа. Стоковите пазарни стойности са понижили. Много фирми просто изчерпват парите и значителна част от тях ще се сринат. В Обединеното кралство например, добре познати магазини като “Carphone Warehouse” и Лора Ашли вече се поддават, както и регионална авиокомпания “Flybe.” Тези фирми вече бяха в беда, но по-силните компании скоро ще бъдат в опасност.
Правителствата предлагат огромни суми в безвъзмездните средства и гаранциите за заеми, за да защитят предприятията и работниците. Когато прахът се утаи и тези сметки трябва да бъдат платени, наистина ли ще има такъв апетит , а не говорим за парите – да се следват политики теза та?
Значителното намаляване на емисиите на парникови газове може да се направи по два начина. Единият е чрез ограничаване на достъпа до дейности, които произвеждат емисии — като например летене и управление — чрез увеличаване на разходите, чрез отделяне на тези дейности, или дори на отделяне на емисиите. Това може да включва и правила и разпоредби, които да ни принуждават да преминем към нисковъглеродни алтернативи, като например забрана на използването на газови котли. Тези мерки обаче ще налагат значителни разходи за домакинствата и предприятията.
Можем също така да прокарваме технологични темпопромени на обществено ниво. Това може да означава да заменим голяма част от енергийната ни система с нисковъглеродни алтернативи. Възобновяемите източници като вятърите и слънчевите лъчи могат да направят толкова много, защото и двете са непостоянни (слънцето не грее през нощта) и непредсказуемо (вятърът и слънчевата светлина са променливи). Такова разстилане, разредени енергийни източници ще се нуждаят от значителна промяна в инфраструктурата.
Така че засега ще ни трябват атомни електроцентрали, които са скъпи и доказани комплекс за изграждане. Европейските реактори под налягане, които се изграждат във Финландия и Франция, са много закъснели, много закъсняха с бюджета и все още не са онлайн. Ще трябва да похарчим много, много повече за изследвания и разработване на нисковъглеродни технологии. Ресурсите, предназначени за разработване то на ядрен синтез, например, са малки в сравнение със сумите, предназначени за други методи за намаляване на емисиите. Например общият бюджет за ITER, най-голямото международно сътрудничество в областта на ядрения синтез, е само 20 милиарда долара, разпрострясен в шест държави плюс ЕС и срок от 20 години. Трябва да похарчим много повече.
Това е скъпо. Една от прогнозите за Обединеното кралство, публикувана през февруари, поставя разходите за „нетни нулеви“ въглеродни емисии в 3 трилиона лири за периода от сега до 2050 г. — равняващи се на 100 000 британски лири на домакинство. Това са много пари, които да посветим, не за подобряване на живота ни, а просто за намаляване на емисиите, които произвеждаме в настоящия ни стандарт на живот. Въпреки че тази оценка е критикувана, тя обхваща само жилищата и производството на електроенергия. Общата цена може да бъде много повече.
Ще трябва също така да намерим нови строителни материали, които да заменят цимента, например, който произвежда изненадващо голямо количество емисии в неговото производство — което представлява около осем процента от емисиите в световен мащаб. Ако циментът беше страна, това щеше да е третият най-голям излъчвател в света.
Така че увеличаването на богатството ще бъде от жизненоважно значение за заплащането на технологиите и по-широките икономически промени, които ще трябва да достигнем до „нулева стойност“. Богатството ни дава свободата да се грижим за околната среда. Бедните хора посвещават енергията си на оцеляване, а не на екологични течения като изменението на климата или опазването.
Всъщност, природозащитният е от дълго време е елитна мания. По-бедните страни се съсредоточават върху опитите си да станат по-богати икономики и не се интересуват от разходите за това. Традиционно, това е богати западняци, които са обсебени от околната среда. Левокрилците често са били важни критици на зелениидеи, като осъзнават, че обикновените работници се нуждаят от широко разпространен икономически растеж, за да повишат жизнения си стандарт и да избегнат бедността.
Един водещ британски лейбърист от Шестдесетте и седемдесетте, Антъни Кросланд, е оскверняващ асаминистки тече: „Неговите шампиони често са любезно и отдадени хора. Но те са богати и основно, макар и да не съзнателно, те искат да ритат стълбата зад тях… Трябва да направим собствена ценностна преценка, базирайки се на социалистическите цели: и тази цел трябва… и ползите от него далеч надхвърлят разходите му.“
Така че, докато зелените хора сега могат да настъпят нашата временна по-чиста среда, в крайна сметка ще пострада причината за справяне с изменението на климата, ако Covid-19 доведе до продължителната глобална рецесия, която мнозина смятат за вероятно.
