„Христо Ботев беше председател на тайния БРЦК. Сред
многото членове на съзаклятието имаше една отявлена група, в
която бях и аз Димитър Тодоров. Освен мене в нея бяха Никола
Обретенов, Георги Апостолов, Сава Пенев, Перо Македонеца
Христо Ботев беше доверчив и добър човек и от това се
възползваха бая люде, дето уж бяха революционери. Та един ден
касиера на комитета виждайки, че касата (сандъче със златни пари)
е почти пълно, той се примолил на Ботев, да му разреши да вземе
малка част от парите, за да помогне на любимата си, която била в
тежко положение. Като обещал в най-скоро време тя да му ги върне
и той да ги върне в касата. Ботев, без да се допита до никой от
нази, разрешава. На вместо да вземе малко, касиера вземал
половината пари. Скоро след това наши верни люде докараха с
едната талига пушки за четата, които не ни достигаха. Никола
Обретенов и Георги Апостолов отидоха да вземат пари, за да им
се плати. Тогава разбират, че в касата липсват много пари. След
разговор с Ботев и касиера, разбират какво се е случило. Любимата
на касиера е избягала с парите и никой не може да ги върне.
Разбрал, че е сглупил, давайки съгласието си на касиера, Ботев
подаде оставка и се оттегли от поста председател на БРЦК. Още
същата нощ, групата се събра и осъди двамата на смърт за

присвояване на голяма сума от парите на комитета. Най-буйният
от всички ни, Георги Апостолов веднага тръгна да изпълни
присъдата. С него тръгна и Никола Обретенов. Разбирайки, че
убийствата в Букурещ можеха да попречат на четата въобще да се
сформира, аз и останалите тръгнахме да спрем Апостолов. Когато
стигнахме до дома на касиера разбрахме, че той се бе гръмнал сам,
знаейки какво го очаква. Апостолов бе вече тръгнал към Ботевата
къща и ние с голям зор го спряхме. На Ботев му се бе родила дъщеря,
пък и предното лято се бе оженил. Сава Пенев и Перо Македонеца
едвам удържаха Апостолов, та се наложи направо на ръце да го
отнесем. Пенев през целия обратен път му думаше, че сега тука
нито е мястото, нито времето за такова нещо.
Георги Апостолов и Никола Обретенов бяха бая буйни и
припрени и това можеше да ни донесе неприятности. Затова те
почти не оставаха сами, а все някой от нази беше с тях… освен
това не дадохме случилото се с касата да се разчуе. За него знаехме
сал ние петимата…
На 11.05.1876г. за Военен ръководител на четата бе назначен
Никола Войновски от Габрово, който единствен бе завършил
руско военно училище. А за негов заместник доброволецът
Теофан Радионов, псевдоним на капитан А. Загорин. Тъй като
през цялата подготовка на четата за войвода се спрягаше Ботев,
нямаше как да не се разчуе за касата, ако той не бъде войвода. В
разговор Н. Войновски пита за Ботев няколко пъти. Групата беше
принудена да каже на Ботев да оглави четата като войвода.
Същата нощ Апостолов и Обретенов тръгнаха да му кажат
решението ни, но без оръжие в себе си. За по сигурно Пенев и
Македонеца искаха и аз да отида с тях. Щом стигнахме до дома
на Ботев аз останах встрани, а Апостолов и Обретенов похлопаха
на вратата. Скоро на прага се показа Ботев и погледна двамата
пред себе си.
– Какво? – захвана Ботев – дойдохте да ме гръмнете ли? Много

се забавихте нещо.
Георги се почеса по главата сетне поклати глава
– Къде ти! Нема да те гърмим, а ще те каним за войвода на
четата.
– Ха тъй! – Значи присъдата ще да е другаде изпълнена, а?
– Няма да има присъда, – Обади се Обретенов речи ще ставаш
ли войвода или не. Никола Войновски е веки военен
ръководител, ти ще си войвода за пред всички.
– Така ще за е по-добре – отвърна Ботев и поклати глава, а
очите му се навлажниха. Утре сутринта ще дойда да видя що ще
става.
Георги и Никола се обърнаха и си тръгнаха, а Ботев се прибра.
Аз настигнах двамата и заедно се прибрахме. По пътя Георги се
спря и ме погледна право в очите.
– Знаете ли що ме накарахте да сторя?
– За всеобщо благо е, Георге. отвърнах му аз. – За четата е. На
следващия ден Ботев дойде и съставихме план за качване на
момчетата от пет пристанища на кораба, с който щяхме да се
прехвърляме на българския бряг. Трябваше да се качваме на групи,
предрешени, за да не бием на очи. На 16.V.1876г. трябваше от
Гюргево с Хр. Ботев да се качат 35 души; от Зимница с
И.Х.Димитров 20 души; на Т.Магурели с Н. Войновски 50души;
на Корабия с И. Дочев 30души; на Бекет сГ.Апостолов 64души.
На 17.V.1876г. така и стана. Всички се качихме на борда на
парахода Радецки като различни групи мними градинари.
Към 11ч., когато се показа устието на р.Огоста, Ботев даде
уговорения знак и ние завладяхме парахода, облякохме
въстаническите униформи и се въоръжихме. След което накарахме
капитана да спре на 3 км. от Козлодуй и всички слязохме на
българският бряг. Дорде слезем и целунем земята си, пред нази се
показаха петима турци от близкия пост. Н.Войновски гръмна
първия, а другите се пръснаха бегом, щото бяха и по далече. На
мястото трябваше да ни чакат 50 каруци, за да можем по лесно да
се придвижваме от Дунава до Враца, но те не бяха там. Без да се
бави, Н. Войновски поведе четата със своя авангард. След като
стигнахме с. Козлодуй, пред четата се изправиха група черкези.
Авангардът се разгърмя и тримата паднаха убити, другите се
пръснаха кой на дето му видят очите. В селото взехме осем каруци
и натоварихме храната и багажа на четата. Към четата от селото
се присъедини сал един даскал, на име Младен Попов. Към
икиндия напуснахме с.Козлодуй, след което преминахме р.Огоста
и излязохме на пътя Рахово – Враца. Без да се бавим, прекъснахме
телеграфните жици на няколко места. Нощта настъпи ясна и четата

продължи да се движи. Никола със своите 30 души излезе бая
напред. Късно през нощта минахме покрай с.Алтимир, а подир
полунощ влязохме в с.Борован. там трябваше да ни чакат
няколкостотин въстаници, но отново нямаше никой. Не само те,
но и нямаше вода кой да ни даде. Без да се бавим, четата тръгна
към Враца. На разсъмване, на 18.05.1876г. стигнахме до
Оходенският мост, преминахме го и наближихме с.Баница. Там
навместо българи ни срещнаха башибозуци и черкези. Те загърмяха
връз нази и Н.Войновски даде заповед да им отвърнем. Завърза се
бой, от към татарската махла на с.Баница също вземаха да гърмят.
Черкезите бяха на коне и бързо се пръснаха, но скоро пак ни
налетяха. Н.Войновски бързо поведе четата и заобиколихме селото
от запад и се изкачихме на Банин връх, където заехме отбрана.
Този връх, бе част от хребета Милин камък и черкезите знаеха добре,
че който е на него, трудно може да се удари, пък имаше и на къде
да се изтеглим, ако се наложеше. Затова те с конете се помъчиха да
ни изпреварят, но не можаха. След като отбихме черкезите, ние
бързо натоварихме продоволствието и боеприпасите от каруците
на конете и тръгнахме към връх Милин Камък.
Щом стигнахме върха, четата се разположи в три етажни
линии така, че да може да се гърми наедно. Четата на Милин
Камък бе командвана от Христо Ботев, а Н. Войновски с тридесет
души бързо зае близък връх, дето беше на североизток от нашия.
Към икиндия от към с.Мраморено се появиха черкези и
башибозуци От към. с.Чирен също настъпваше башибозук Скоро
се завърза бой, но башибозуците и черкезите отстъпиха. Ний
чакахме въстаници от Враца, но вместо тях към нази идваха
редовни турски войски… Два табора пешаци и един ескадрон,
командван от някакъв си бей. С идването на войската, черкезите
вземаха да налитат като бесни. Около нази имаше поне 1000
турци и черкези. Боят не спря до вечерта. Малко преди да падне
мрак, падна байрактарят Димитър Курото. Той бе улучен в сърцето.

бяхме йощ насядали, когато ни налетяха черкезите на Джамбалаза.
Завърза се бой. Часитата донесоха за редовна войска и башибозук,
който се мъчи да ни огради. Друг пък донесе, че конница тръгва да
ни реже пътя към Балкана. Бързо отбихме черкезите и четата хвана
към връх Вола. Още щом се качихме, заехме гористото било
Камарата. Тогава видяхме, че има и друг аскер под нази.
Насрещният връх бе Царева ливада и скоро турците се качиха там.
Черкезите първи ни удариха, сетне и редовният аскер се впусна в
атака. След страшен бой, отишъл два сахата, ги отбихме. Настъпи
малко затишие, но за кратко. Черкезите на Джамбалаза, отново се
помъчиха да влязат сред нази, като ни заобиколиха и ни удариха в
тил от към котловината, между двата зъбера. Н.Войновски с 40
души ги отби и ги накара да бягат през глава. Сетне да не се допусне
нова атака, той с хората си зае двете височини, Купена и Околчица.
С това той ни осигури тила, но без него, Ботев бе в голяма опасност.
Боят продължи до мръкнало. Гърмяха пушки, чуваха се стенания
на умиращи и ранени и от двете страни. Надвечер черкези, турци
се оттеглиха в равното на повече от 2000 аршина и там запалиха
огньове. След като оставихме часита, четата се оттегли към изворите
в тила на позицията, за да отморим. Георги Апостолов ни събра
тези дето бяхме от групата и с Ботев се дръпнахме настрана в
задънено място край малка скала, за да обсъдим що ще правим.
Там бяхме Христо Ботев, от лявата му страна Никола Обретенов,
пред него Перо Македонеца, до Перо бе Сава Пенев, до него Георги
Апостолов, а аз седях от дясно на Ботев. Разговора почна като всеки
думаше на де да хващаме, след като пробием обръча. Изведнъж
Ботев рече, че от тук няма да има измъкване и че тука ще си мрем.
Апостолов стана прав. Ботев и той стана. Апостолов му рече, че
той имал да плаща заради погазената клетва от преди да тръгнем
и дали тогава или сега ще мре, си е все тая, но другите нямало да
мрат тука. Апостолов бръкна за револвера си, Ботев също. Перо
македонеца се намеси:

– Спрете се бре! Не ни ли стигат турците… – Недовърши
Проехтя изстрел, Ботев се вцепи и падна на камънака по гръб.
Видяхме как Никола прибра револвера си и Апостолов викна:
-Удариха войводата! Изядоха го, мамка им поганска! – Сетне
се обърна към мене Македонеца и Пенев и рече тихо, – Умната
с четата, ей! Нито дума за туй що стана!
Всички от четата наскачаха. Всеки взема да пита:
-Какво стана? Как стана?
Никола Обретенов, обаче рече, че сигурно черкезин се е
доближил и гръмнал войводата в главата. Ама от къде е гръмнал,
никой не можал да види от нази, щото станало апсъздан.
Четниците видяха дупката в челото на войводата, но тъй като
падна назаде не можаха да видят дупката на тила, от където бе
влязъл куршума. Ботев седеше с рамото си към турската позиция
и нямаше как черкезин да го застреля отзад или в челото дето бе
скалата, но в суматохата на никой не му дойде на ум за това.
Никола Обретенов гръмна Ботев в тила, а куршума излезе през
челото, щото бе от близко. Апостолов отряза главата на войводата
да не я разнасяли турците из селата. Присъдата бе изпълнена, но
това доведе до страшна суетня. Четниците взеха да се събират на
малки групи и шушукаха по между си. Всеки гледаше как да отърве
кожата си. Чуваха се подмятания да пробиваме градежа и кой
накъдето му видят очите да хваща.
Пенев и Македонеца съблякоха Ботев и след като го туриха в
една цепнатина го затрупаха с камъни. Апостолов и Обретенов
ни дръпнаха на една страна, кога четниците се пръснаха.
Апостолов рече:
-Сега всите дайте клетва, че дорде сте живи, няма да
разправяте за туй що стана с Ботев на никой.
Петимата дадохме клетва. Обретенов се обърна към нази,
огледа ни и поклати глава.
-Знайте добре, че нарушената клетва е най-голям грях.

Сетне всите тръгнахме към другите.
Беше късно, когато четата под командването на Апостолов и
Обретенов тръгна да пробива обръча, Никола Войновски също
дойде с хората си, но бе закъснял. Той само чу от четниците за
смъртта на Ботев. След като пробихме обръча на 20.05.1876г.,
четата се пръсна на малки групи. Нашата група начело с
Апостолов на 21.05. се озова при Люти брод, местност Рашов
дол. Захвана се бой, в който падна убит с много други Георги
Апостолов. От групата успяхме да се отървем само аз, Сава Пенев,
Никола Обретенов и Стоян Ловчанлията. След като се скитахме
няколко дни стигнахме до Баловия хан на р.Бели Осъм. Там
заранта ни огради потеря, явно ни бяха предали. Стоян
Ловчанлията, щом видя, че сме оградени лапна револвера и се
гръмна без да каже дума. Ний тримата се спогледахме.
– Що ще чиним, Димитро? – запита ме Обретенов.
Аз погледнах Пенев, а той вдигна ръце и излезе, подире му
тръгна Обретенов, сетне и аз…
Най-много четници тръгнаха с Н.Войновски, но щом стигнали
Старополският Балкан се пръснали. Едни тръгнали с Хаджи
Димитров към Сърбия, други с Н.Войновски. Тези, с Хаджи
Димитров били обградени и почти всички избити от потеря. Н.
Войновски стигнал Стара планина, след 40дни ходене. В
с.Шипково, Троянско, той и четниците попаднали на засада. В
завързалия се бой, паднал и Н.Войновски, убит от турски куршум…”