“ Някъде в „Красно село“ има забутана малка уличка. Носи името на велика българска Царица, заличено от комунистите и грозно, и незаслужено забравено в наши дни. Царица Елеонора Българска, наречена още приживе – коронованият ангел на България. Когато Царица Елеонора се омъжва за Цар Фердинанд, нейна братовчедка и снаха на руския император, казва: „Цар Фердинанд се жени за Елеонора, а Елеонора се омъжва за България“. Думите са пророчески. От този момент до края на дните си, Царицата отдава всичко за новата си родина. За сватбата държавата и прави подарък от 150 хил. лв., а тя изумява всички, като веднага ги дарява за построяване на детски санаториум за костна туберкулоза край Варна. Започва да разпродава личните си семейни бижута и да дарява. На Червения кръст, за интернати за слепи или глухонеми деца, за сиропиталища. Едно от тези семейни бижута спасява от разрушение Боянската църква – местните искали да я съборят и на нейно място да изградят по-голяма. Царица Елеонора купува парцел за нова църква и организира реставрирането на старата. Създава благотворително дружество. Когато журналистите я питат за нейната неуморна работа в помощ на нуждаещите се, тя отговаря: „Да си Царица е служба като всяка друга. Пък и Царицата е такава само в Двореца“.
Като пряк очевидец на болката и страданията от войната – била е милосърдна сестра по време на Руско-Японската война, организира и лично финансира обучението на милосърдни сестри, осигурява закупуването на най-съвременните по това време носилки за ранени. Когато започва Балканската война, а после и Междусъюзническата, Царицата е на фронта, облечена в своята бяла униформа. Гази калта, грижи се за ранените, чете и пише писмата им до близките, държи ръцете на умиращите. Когато гърците настъпват, Фердинанд изпраща заповед българските войници да се оттеглят заедно с Царицата, която е в болницата в района, а 160 ранени да бъдат изоставени на милостта на врага. За първи и единствен път в живота си тя се възползва от своето положение и дава контра-заповед на войниците – с преграден огън да се осигури изтеглянето на всички ранени. Царицата е първата жена с орден „За храброст“. Но не по волята на Царя и не, защото е Царица, а по настояване на войниците и техните командири.
Името и прекрачва границите на България и за “ коронованият ангел“ се пише из цяла Европа, та чак отвъд Океана. Поканена е от президента Удроу Уилсън да посети САЩ. По това време обаче вече е нелечимо болна, а болестта и е в напреднал стадий, и всички я съветват да не предприема пътуването. Тя пише до сестра си: „Длъжна съм да направя това за моята България. Америка е новата световна сила. И тя проявява интерес към нас. Повярвай ми, Зизи, човек трябва да живее заради онова, което може да вземе със себе си на оня свят…“. Уви, тази визита не се осъществява – при пътуването здравето и се влошава и тя не може да продължи.
Н.В. Царица Елеонора Българска завещава всичко, което вече не е дарила приживе, за благотворителност. Погребана е по нейна воля в двора на Боянската църква. Казват, че не е имало софиянка, която не е отишла на опелото и́, а оцелели под нейните грижи войници всяка година посещавали гроба и́.
През комунизма извергите заличават името и́, а банда безпросветни уроди оскверняват и разкопават последната и обител, търсейки скъпоценности – те не знаели, че тази скромна и изключителна дама е оставила всичко на „родината на душата ми“, както сама наричала България.

ВЕЧНА ПАМЕТ! “

от Минко Танев
снимки от Тошо Пейков