Оригиналната карта на свободата: Приложение към чл. VI от Санстефанския мирен договор.
На това изображение виждате границите на България така, както бяха начертани в часа на нашето Освобождение. Обърнете внимание на мащаба – от бреговете на Дунав до водите на Егейско море и от Охридското езеро до Черно море.
На днешната дата преди 148 години, в малкото крайбрежно селище Сан Стефано, България се завръща в политическия живот на Европа не просто като име, а като най-голямата и значима сила на Балканите. Картата, начертана в онзи ден, обхваща близо 170 000 квадратни километра и събира в една държава почти всички земи, населени с българи – от поречието на Дунав до беломорския бряг и от Охридското езеро до Черно море. Това е територия, която включва Мизия, цяла Тракия без района на Одрин и Гюмюрджина, както и цяла Македония без Солун, осигурявайки на страната ни широк излаз на Егейско море.
Зад решението на Русия да настоява за толкова обширни граници стоят както етническите реалности, признати от Великите сили, така и мащабната геополитическа стратегия на Империята. Създаването на силна и признателна България е било замислено като мощен руски преден пост на Балканите, който да осигурява индиректен контрол над Проливите и сигурност за руските интереси в Средиземноморието. Излазът на две морета е трябвало да превърне младата държава в икономически и стратегически център, който окончателно да неутрализира османското влияние в региона.
Макар тази карта да съществува официално само 111 дни преди да бъде разпокъсана от дипломацията в Берлин, тя оставя незаличима следа в българското съзнание. Тя престава да бъде просто географски чертеж и се превръща в националния идеал за обединение, който вдъхновява поколения българи в следващите десетилетия. Днес, когато погледнем към тези граници, ние виждаме не само територия, а символ на историческата справедливост и признание за правото на един народ да живее свободно и цялостно под своето знаме.

Честит Национален празник! Да живее България! 🇧🇬