Предателствата на Любен Каравелов, част пета
Хитов дори не е знаел,че е избран в БРЦК, защото не е бил на събранието. Не са ясни причините за това, но трябва да се знае, че Хитов и Каравелов винаги са били комбина. Каравелов прави всичко, за да бъде председател на организацията, за да може да контролира всичко, дори върховния ръководител на ВРО – Васил Левски. Според мен, тази жажда за лидерство на Каравелов му изиграва много лоша шега и често се излага пред своите най-приближени. Много скоро истинският образ на Каравелов излиза наяве. Като председател на организацията, кабинетният революционер си мисли,че ще може да контролира Левски и неговата организация, но е в голяма грешка.
Като главен Апостол на България, Левски има абсолютна и неограничена власт чак до Македония. На основата на това огромно влияние, което има, той създава основен щаб на ВРО в Ловеч. Левски е бил много по-авторитетен от Каравелов и това се вижда в бъдещите събития. Ако внимателно сте чели за живота и делото на Апостола, ще видите, че той винаги се е стремял да запази единството във всяка една организация. Един от малкото хора, на които Левски е имал доверие, е Димитър Ценович, който като касиер на БРЦК отговаря за финансовите въпроси. Парите са от изключителна важност за революцията, защото предстои закупуване на оръжия.
Апостолът е усещал негативното отношение на хората към Каравелов и поради тази причина, преди да се прехвърли в България, той решава да обиколи редица села и градове в Румъния, за да види настроенията на хората, относно Каравелов и революцията.
От срещите си със стотици емигранти, Левски разбира, че хората не приемат Каравелов като лидер, защото бил съмнителен. На 27.06.1872 г. Левски пише писмо до Каравелов, в което го уведомява, че хората нямат доверие в него. Това е и момента, в който отношенията между двамата драстично се влошават. Левски цитира някои хора, които казват: “Тая работа не е за Каравелов, защото Каравелов е човек, който винаги казва – АЗ СЪМ!”.
След като Апостолът усеща, че българите не са уверени в лидерите, които се намират в Букурещ, се решава революционното движение да премине в Българско. От този момент нататък, Каравелов започва да приема Левски като враг. Ясно доказателство за това е когато Димитър Общи се заканва за физическа саморазправа с Левски, а Каравелов не заема страната на Апостола.
Лекомислието на Димитър Общи вреди много на организацията, но да не забравяме от кого е изпратен той при Левски? Панайот Хитов силно препоръчва Общи на Левски, а Общи от своя страна е агент на множество служби, затова го наричат така.
Най-голямата глупост, която е правил Димитър, е обирът на турската поща в Арабаконак, което поставя началото на края на ВРО и залавянето на Васил Левски.
В началото на 1873 година Каравелов отново лекомислено бърза да обяви въстание, което не само ще че е неуспешно, но и ще доведе до унищожаването на комитетите на Левски.
След предателствата на повечето комитетски дейци и най-подробните предателства на Общи, архива на БРЦК някак си “случайно” попада в сръбски ръце, а те го предават на османците.
Малко познат факт е, че има много опити за спасяването на Апостола:
– Христо Иванов-Големия подпалва турския затвор в Търново, но улучва грешна (празна) килия и не успява да измъкне Левски.
– Чирпанския революционер Иван Андонов също се опитва да го спаси, но заради липса на достоверна информация не успява.
– Когато Левски е вече в София, след около седмица се разчува, че съда му ще е в Цариград. Комитетът от Стара Загора незабавно изпраща хора на ЖП линията към българо-турската граница да спрат влака. В тази операция участват едни от най-доверените хора на Левски, включително и Христо Иванов-Големия. Комитетските дейци вземат с восък отпечатък от болтовете на релсите и го дават на железар, да им направи гаечни ключове, с които да отвият релсите. Набавят се турски дрехи за акцията. Близо тридесет човека се позиционират на линията до днешен Симеоновград. Пратеникът на комитета, който трябва да даде знак,че влакът тръгва, е арестуван в Орхание и така акцията се проваля.
– Имаме основание да вярваме, че Панайот Хитов и Филип Тотю също обединяват усилия за спасението му, но те също не успяват.
Това са само част от опитите за спасяване на Апостола, които според неофициални източници са близо двадесет на брой. В края на октомври и началото на ноември, Каравелов пише две писма до Апостола. В първото му съобщава за обира в Арабаконак, а във второто се опитва да го подтикне към решителни действия. Ако прочетем внимателно писмата, ще видим,че Каравелов си противоречи, като в едното съветва Левски да внимава, а в другото го подтиква към въстание с подкрепата на Сърбия и Черна гора. Идеята на русофилите е да се вдигне въстание, което Османската империя да потуши жестоко, а след това Русия да обяви война на османците и да се яви като спасителка. Левски се противопоставя на тази идея за проливането на ненужна българска кръв. Той смята, че народа все още не е готов за въстание. Комитетът в Стара загора, в присъствието на Левски, остро осъжда Каравелов за русофилската му политика. Левски държи реч, в която казва : “Ний в нищо не сме подготвени.”. За разлика от Каравелов, чувството за отговорност на Левски е много по-голямо.
Апостолът нарежда преписка от решенията в комитета да се разпространи в Чирпан, Сливен и Хасково. Всички са единодушни, че Левски е прав и че народът не е готов за въстание. Малко преди да бъде заловен, той пише писмо до Христо Иванов-Големия, в което го предупреждава да забави революцията с няколко месеца, заради обира в Арабаконак.
Апостолът предупреждава от там нататък да го наричат “Ибряма Анадоллу”.
Той успокоява своите саратници, като казва,че нищо не може да спре революцията,но малко ще се забави.
Това доказва непримиримостта на Левски. Той остава верен на себе си , като казва : “Бързата работа ялова излиза”.
Въстанието трябва да избухне не когато Сърбия и Русия искат, а когато българите са готови.
През рискованата есен на 1872 година, Левски тръгва към Румъния, заради глупостите на Каравелов за въстание. Той е убеден, че неговият авторитет ще убеди хората, че още е рано.
Както пише г-н Янко Гочев в своята книга “ Убийството на Васил Левски- виновниците” се пропуска важен момент за вдигането на въоръжено въстание или революция, което според османския закон, е противодържавно престъпление и антидържавна активност.
Левски не се поддава на манипулациите на Каравелов и спестява на народа ненужни кръвопролития. С времето сериозните хора постепенно прекъсват връзките си с Каравелов и заради загубата на доверие в себе си , спира да издава своя вестник “Независимост” заради финансови проблеми. След смъртта на Левски и разгрома на Априлското въстание , постепенно Каравела се оттегля от БРЦК и политическата дейност.
Руският агент умира на 21.01.1879 година и оставя на другите последствията от дейността си.
Не ни изненадва съдбата на архива на БРЦК. Той е оставен Букурещ, а Каравелов бяга в Сърбия след като е предупреден за предателствата на Общи. Неговата жена Наталия изнася архива и го дава на секретаря на сръбския консул в Букурещ – Васа Живанович. Той е близък приятел на Каравелов. Стоян Заимов пише,че турците разбират къде е архивът от шурея на Живанович- Джуро. Той бил с големи борчове от хазартни игри и имал държавна служба в Сърбия. Джуро се е надявал да изтъргува архива на БРЦК, за да си оправи борчовете, но не успява да го предаде на турците, а попада в ръцете на сръбското правителство, което на части го продава на османците в защита на своите интереси.
Ако вие бяхте председател на БРЦК, бихте ли оставили архива в Букурещ, особено след като сте предупредени,че Димитър Общи е издал всичко?
Бихте ли стояли безучастни, когато сформираната от вас чета е брутално унищожена, а другарите ви са затваряни по занданите?
Бихте ли се опитали да компрометираме Левски в собствената си организация и да се опитвате да го контролирате?
Бихте ли станали проводник на Панславизма на Балканите, знаейки, че това движение цели поробването на България?
Бихте ли се опитали да провокирате въстание, когато очевидно народа не е готов, а това би довело до унищожаването на всичко, за което са работили Левски и Раковски?
Това е моята гледна точка за живота и делото на Каравелов на база на моите проучвания през годините.
В крайна сметка, герой или предател е председателят на БРЦК?
Автор на статията: Димитър Гилев
