Иван Ведър, роден като Данаил Николов и известен с псевдонимите си Яни Ингилиз, Ованес Ефенди и Денкооглу (от Деню, Данаил), е мащабна фигура в българското обществено пространство и масонството. Неговият жизнен път започва в колеж в Малта, където овладява няколко езика, след което работи като моряк на английски кораб по линията Лондон–Мелбърн. По-късно е преводач в турски учреждения в Цариград и преподава езици в Измир на синовете на турски първенци, сред които и тези на Мидхат паша. По време на Кримската война той обикаля черноморските пристанища, вероятно изпълнявайки ролята на руски разузнавач. Следва медицина в Букурещ, където професорите д-р Петър Протич и д-р Георги Атанасович му дават псевдонима „Ведрий“ заради неговия открит и ведър характер.
През 1863 г., в цариградския клон на „Ориентал Лодж“, той е посветен в масонството, успявайки да достигне до най-високата, 33-та степен според Стария и приет шотландски ритуал. Животът му продължава да бъде все така пъстър – работи по изграждането на първата железопътна линия Русе–Варна, пребивава като търговски представител в Манчестър и се оженва за дъщерята на уважаван русенски архитект. По-късно преподава в „Робърт колеж“ в Цариград и е кореспондент на големи европейски вестници. Русенският валия Мидхат паша го назначава за „секретар по външната кореспонденция“, което му отваря врати за чести контакти с чуждестранни дипломати.
Иван Ведър подпомага финансово няколко въстания и революционното движение в Русе, където вече е установил здрави връзки. Именно той ходатайства за Захари Стоянов, помагайки му да заеме поста библиотекар в читалище „Зора“.
Името му остава записано със златни букви в историята на Русе заради неговия подвиг по време на Руско-турската война (1877–1878). Неговото лобиране отменя фаталното решение на Делавер паша да изколи голяма част от русенското население през 1877 г. В края на август същата година, след ожесточена руска атака, турските управници решават да изтребят българите в града. Цялото население е изведено в полето при Владиковата бахча (днес Парк на младежта), където прекарва няколко денонощия в очакване на смъртта.
Ведър успява да напусне обградената си къща, плащайки за това „торба злато“. Той се отбива при италианския консул Енрике де Губернатис и заедно поканват влиятелния турчин хаджи Мехмед Алия да се качат до хълма Левента, за да лобират пред Делавер паша – командващ египетските войски. Когато влизат при пашата, и тримата правят масонски знак с ръка. Разбирайки, че говори с по-висш по степен масонски брат, пашата обещава на Иван братско съдействие. На връщане делегацията заварва населението, обградено от египетски аскери, които го пазят от черкези и башибозуци. В резултат на това са спасени от сигурна смърт 4000 русенци, а градските сгради са предпазени от опожаряване.
След Освобождението Ведър организира първата българска редовна масонска ложа „Балканска звезда“ (Etoile des Balkans) в Русе през 1880 г. Сред нейните членове са Никола Обретенов, Захари Стоянов, Иларион Драгостинов и Тома Кърджиев, а инкогнито я посещава и бъдещият княз Александър Батенберг. Въпреки че учредява ложи и в други градове, през 1887 г. Ведър се принуждава да „приспи“ всички ложи, за да не позволи дейността им да се опорочи от политически борби.
В края на своя земен път той приписва целия си имот на държавата, заявявайки, че е дал достатъчно на децата си – образование и възпитание. Костите на Иван Ведър са пренесени в Пантеона на Възрожденците през 1978 г., а в близост е издигнат паметник в негова чест. Съвременните масонски организации в България и до днес пазят паметта му чрез орден с неговото име.
