Портрет на Еремия Българов. Белград, 1864г.

Еремия Българов е български революционер, участник в Зайчарската чета като неин военен командир през 1867г. и в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през 1868г.

Еремия Петров Българов е роден през 1836 или 1837 г. в семейството на Петър и Станка Ангелови от село Медковец, Ломско. Според друга версия е роден през 1840г. в село Мокреш, Ломско. Така твърди брат му
Кано Монов Петров, който е 4 години по-голям от него.
Българов не е негово родно име, той сам се е нарекъл така от любов към Родината. 🇧🇬
Баща му е бил близък другар, съратник и знаменосец на войводата Иван Кулин – голям поборник за българската свобода от северозападните български земи в продължение на десетилетия. Майка му Станка е сестра на Иван Кулин, т. е. Иван Кулин е вуйчо на Еремия Петров.
Еремия Петров учи в Лом при Кръстю Пишурка, а след завършване на класното училище е изпратен да продължи образованието си в Белград (около 1854 г.). После постъпва в Одеската духовна семинария, но не я завършва. От 1859г. е в Белград. За няколко месеца е учител в Лом, след което отново се връща в Белград. Учи в класическата гимназия, и след свършването й се записва да следва в сръбско военно училище.
Участва в Първата българска легия на Г. Раковски и през юни 1862г. се сражава в Белградската крепост.
След разпускането на Легията през септември 1862г. остава в Сърбия. В продължение на четири и половина години подофицер в сръбската армия (до 14.06.1867 г.).
Поддържа постоянна връзка с българската емиграция, най-вече със старите български войводи Панайот Хитов, Цеко Петков, Ильо Марков и своя вуйчо дядо Иван Кулин, живеещ в Зайчар и един от най-ревностните поддръжници на борбата срещу турците.
През пролетта на 1867 г. Ер. Българов участва в сформирания от Любен Каравелов революционен комитет в Белград. През лятото на 1867г. комитетът организира Зайчарската чета с войвода Иван Кулин и военен командир племенникът му Еремия Българов. Това е много голяма чета, всъщност цял въстанически отряд от няколкостотин души с вероятна численост 600 четници, по-голям от четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.
Това е въобще най-голямата българска въстаническа чета в историята на българското националноосвободително движение. Тя носи знамето на Легията. Една част от участниците в отряда са всъщност бивши легионери от 1862г.
Ер. Българов напуска окончателно сръбската войска и
започва трескава дейност по набиране на доброволци, пари и оръжие. Той е военен ръководител на Зайчарския отряд.
Сигурни в дружелюбното отношение на сръбските власти, четниците свободно се събират край сръбско-турската граница. ТЕ ВЪОБЩЕ НЕ ПРЕДПОЛАГАТ ЗА ПРЕДАТЕЛСТВОТО НА СЪРБИЯ.
На 20.07.1867г. започват своя поход, пресичайки границата. Насочват се към Раковския манастир. Планът е да достигнат до Стара планина, където замислят да се съединят с малките чети на Панайот Хитов, в която знаменосец е Васил Левски и Филип Тотю.
Зайчарската чета е посрещната и обстрелвана от многобройни вражески сили. Белградските власти уведомяват турската власт за нахлуването на Зайчарската чета и турците концентрират свои редовни войски чак от Видин, както и башибозук и черкези за нейното ликвидиране.
В района на Раковица и Връшка чука турците струпват около двехилядна войска – пехота, конница и дори артилерия, като в това число не влизали башибозуците, въоръжените местни турци, татари и черкези, които се окуражили от присъствието на многобройна редовна войска.
На 27 и 28.07.1867г. противникът минават в контранастъпление и войводата Еремия Българов дава заповед на въстаниците да отстъпят към Балкана. Но малко след това на скритата в засада турска част покосява редиците на четниците. Притиснати от две страни, четниците са принудени да отстъпят към сръбската граница.
Положението се усложнява от предателското поведение на сръбските погранични части, които обстрелват четниците в гръб с викове: „Предайте се, брачо!“
Заповедта е от Белград. Лично предадена от Илия Гарашанин.
Накрая Зайчарската чета е атакувана едновременно и от турски части, и от сръбска погранична милиция. Четата е разпръсната, а част от членовете й са заловени и предадени на сръбските власти, които дори ги изправят пред съд, като не пропускат да се гаврят както с тях самите, така и със знамето на Легията, наричайки го “парцал“. Особено се изявява княжевацкия управител Йоцо Наумович.
Еремия Българов е сред тези четници, които са арестувани и съдени. В тази група са още Иван Кулин, Найден Пешов и Герго Цвятков Капитански.
Л. Каравелов не е съден, защото е “сръбски“ приятел, а и има протекциите на Русия и лично на граф Н. Игнатиев – руският посланик в Цариград. Той се измъква жив и здрав от разпръскването на Зайчарската чета, за чийто провал има голяма вина.
След като излежава четиримесечната си присъда Ер. Българов, се прехвърля в Румъния. Там се присъединява към четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа и е включен в нейния щаб. Участва в похода й през юли 1868г. в българските земи, в хода на която е убит.
Според Филип Симидов загива в сражението при Вишовград, а според други източници – на Бузлуджа. Днес има негов паметник в Лом.

Янко Гочевъ