ИСТОРИЯТА НА ЛЕЧИТЕЛЯТ ОТ ШИПКА

Иван Раев е роден през 1876 г. в Сопот- град на билкари и лечители. Баща му работил като тъкач, но се занимавал и с билкарство. Времето, в което са живели е трудно и тежко, от малък остава сирак Иван Раев изучава билките , продава ги за чай и така се препитава. През 1900 г. заминава за Цариград при ходжа, за да се учи на знахарство и ориенталски рецепти. . Османската медицина в онзи период е в досег с арабската, арменската и европейската, което води до натрупване на опит. Завръща се в Родината с познания и дебела книга с рецепти .В следващите години се прочува из цяла България не само като лечител, а и като човек, който на бедните помагал безплатно. През 1919 г. той се жени за Неда, дъщеря на Петър Антипов- шипченски билкар. Семейството си построява къща, раждат им се две деца и от тогава Иван Раев става известен с прозвището Лечителят от Шипка. Тук той установява, че активната съставка от корена на билката бела дона /Atropa belladonna/, най- добре се извлича с вино, защото в червеното вино се съдържа танин, а индийското орехче подобрява приема и че активният въглен в отварата предпазва стомаха. Така всъщност е открито лечението на постенцефалитният паркинсонизъм след прекарана сънна болест, а именно с атропин, извлечен от билката бела дона, известно още като „сurra bulgara“ / т. е. „българско лечение „/. Лечителят продава лекарството си заедно с инструкции за употребата му в „ Магазин Раев „, наричан просто „ Билка „.Това лечение впоследствие се оказва ефективно при всички форми на паркинсонизма.
Неговите познания и умения се разнасят чрез пресата извън границите на страната ни. Висш италиански офицер, приближен до кралския двор в Рим заболява тежко от сънна болест и е на смъртно легло. Кралица Елена Савойска / баба на цар Симеон II / , също заболяла от същата болест. Дочула от свои приближени за Шипченския лечител изпраща хора да го издирят и след няколкоседмична терапия тя и генералът били излекувани , името на лечителя се изговаряло с възхищение и респект в кралския двор.. Кралят на Италия Емануел поканил Иван Раев да помогне на италианските лекари в отчаяната им и безнадеждна борба с тежката пандемия, която засяга човечеството след края на Първата световна война- летаргичен енцефалит , поразяващ нервните тъкани, от което много хора загиват или остават инвалиди за цял живот. Съществуването им след болестта е в будна кома, промени в поведението, психоза, болните застивали в необичайни пози, осъзнаващи безнадеждността на състоянието си. В Рим построили болница, в която по метода на българският лечител лекували заболелите от сънната болест. За кратко време 1345 души биват излекувани напълно с помощта на балканските билки, като този невероятен факт станал достояние на международния конгрес в Берлин. Така Иван Раев получава световна известност, а италианската медицинска академия му присъжда титлата „ доктор „ и болница , която носи неговото име и до днес. Връщайки се в Шипка Иван Раев открива малка лечебница и продължава своята благородна дейност, пращайки пратки с билки и указания към тях. Година по- късно в Шипка пристига Артуро Наници, който посещава нивите и складовете, където Иван Раев отглежда билката- бела дона /Atropa belladonna/, позната още като лудо биле.. Лечителят спасил милиони човешки животи, умира от инфаркт през 1938 г. в Пловдив във файтон на път за гарата. За наш срам, най- големият изследовател на Иван Раев не е българин, а италианецът Пауло Пацарело. Припомняйки си за този забележителен българин, нашият дълг като потомци е поне да не забравяме, да разказваме и предаваме историята на Лечителят от Шипка на следващите поколения. Кметство- Шипка в чест на Иван Раев през 2019 г. създаде „ Спиралата на билките „ – градинка под формата на човешко око в централният парк, където бяха посадени билки и подправки, както и монтирана табела с кратка история на Иван Раев. Близо до къщата, в която е живял последно се намира и улица, кръстена на него . В гр. Сопот има паметна плоча на дома, в който се е родил Иван Раев и болница на негово име. И до ден днешен лечението на Лечителят от Шипка не е загубило своето значение, въпреки напредъка на медицината, и е известно под името „ Кобура Булгар“