В началото на ноември 1914 г. руският писател Леонид Андреев, основател на руския експресионизъм и поклонник на Шопенхауер, публикува във в. „Утро России” статията “Търгуващите в храма”. Тя е препечатана във всички руски, а оттам и в българските вестници. В статията си Андреев хули българите като неблагодарници, защото се вкарали във войната на страната на Германия и обърнали гръб на Русия. Очевидно руснакът е знаел какво ще се случи, защото България се включва в Първата световна война на 14 октомври 1915 година, като обявява война на Сърбия. Това става след сключването на съюз с Централните сили (Германия, Австро-Унгария и по-късно Османската империя), с надеждата да си върне загубените територии от Междусъюзническата война (1913), особено Македония. Леонид Андреев не само прави на пух и прах териториалните български претенции, но и лепи обидни епитети върху “неблагодарния български народ”. Тези срамни писания не остават без реакция на тогавашната българска интелектуална мисъл и получават заслужен и унищожителен отговор на българските писатели Иван Вазов, Боян Пенев, Кирил Христов, Стилиян Чилингиров и Димитър Мишев. Сред публикуваните остри отговори на Леонид Андреев се задава въпроса: писател от каква величина се смята руснакът, та си позволява да хули цял един народ.
„ТЪРГУВАЩИТЕ В ХРАМА“
Не съм политик, дипломат или член на партия, а писател, за когото над всичко стоят интересите на справедливостта и доброто. Ако бях политик, щях да държа примирителен тон, боейки се най-много от нетактичност и на чувството си за възмущение щях да вържа конски капаци; ако бях дипломат, щях да заоблрям фразите и да разпределям товара по полиците за реалните политици в България; а като писател мога да говоря прямо. Не искайте тук „авторитетни източници“ – за мен няма други източници, освен всевластното чувство на негодувание и мъчителна скръб.
Какво правите и продължавате да правите, българи? Славянският свят се срамува и свежда очи, когато чуе името българин – така в честните семейства се срамуват от недостойните си членове. У вас тупти славянско сърце, българи, но мозъкът ви е немски, а езикът ви е раздвоен като на змия.
Какво правеше вашето сърце, когато немските мозъци и ръце превозваха през вашата страна оръжие и бомби за турците? То мълчеше, докато се извиваше езикът на вашата дипломация. То мълчи и сега, когато вече започнаха да се използват тези бомби и мини, убивайки руски хора – колко получавате за превоза, българи?
Когато Европа, Азия и Африка са обхванати от пламъците на смъртоносната битка, вие заглушавате гласовете на умиращите със своите жалби от каква да е обида; над стоновете на ранените и над братските могили се носят търгашеските гласове на вашите водачи. Когато в бащиния дом – който е и ваше жилище, българи! – броди смъртта и воплите на осиротелите се въздигат към небето, вие страхливо предявявате стари сметки, като не пропускате да претърсите и джобовете на вашия брат-длъжник.
Вие притежавате славянско сърце, но мозъкът ви е немски, той сдържа вашите свети пориви, реално вие сте търгаши – като цигани на пазар. Като търговци на коне вие оглеждате зъбите на победата и коленичите под корема: съдбата не би измамила честния българин, отдал се в прежните времена на свети братски чувства!
Изнемогва от болки, губи последните си капки кръв, биейки се за свободата си малка, бедна Сърбия, но оглушали от грохота на великите сражения и заслепени от мълниите на немските оръжия, малцина мислят за нейния народ. Театърът на нейната война е като малък провинциален театър, където местните трагици правят едно-друго и дори по оградите лепят още мокрите афиши. Но и в този театър тече гореща кръв, смъртта покосява героите и се леят майчини сълзи.
И на никого не е толкова болно, трудно и страшно сега, колкото на този неблестящ, беден и полузабравен народ, комуто съсед се явяваш ти, родна Българийо! Ти не го забравяш, Българийо, и с едната си ръка го държиш с длан отгоре, а с другата замахваш с нож към братското гърло. Не го ли преряза, Българийо?
Когато в прослава на немския мозък и джоб вие изпълнихте този кървав танц на духовната нищета, няма ли за го повторите на бис?
Времето е много подходящо. Глупавата Сърбия е изтощена, умната Австро-Германия* вече събира на своите граници железните си корпуси и се готви за такъв страшен пир, пред който ще избледнеят всички ужаси на Антверпен и Лувен.
И ако ти, Българийо, внимателно подходиш в гръб и забиеш ножа си между ребрата – а ти добре знаеш къде е сърцето на Сърбия! – това ще бъде неглупава стратегия и превъзходна немска реална политика. По-бързо целуни брата си в устата, Българийо! Ти помниш как се прави това, нали? Дванадесет апостоли имаше около Иисус, но само един го целуна в устата…. но ти помниш , разбира се, как се прави това и как нарекоха дванадесетия.
Но ако си забравила, ако зле помниш Евангелието, попитай Вилхелм Хохенцолерн: той е отлично подготвен на тема Свещено писание и неотдавна с дълбоко познание на делата целуна право в устата невинната Белгия… и до днес пари целувката на Юда!
Скоро, българи, побързайте – не се оправдавайте като турците, не лъжете, пригответе раздвоения си език, зад който се вижда смъртоносната отрова. Не излагайте на сергията своето славянско сърце, не се жалвайте, че вие самите сте нещастни, че вашият народ е стадо овце, което немският овчар държи в заграждение.
Не вярвам на това. Ако вие действително сте нещастни и невинни, ако вашата родна нам душа стене под игото на немския мозък – въстанете, както въстават народите!
Не се бойте, че това ще бъде трудно и опасно! Това, което се нарича немски мозък, е само една шапка върху главите ви, и най-малкият порив на свободния вятър ще я отнесе назад, в нейното германско отечество. И тогава бих ви повярвал.
Но ако като овце ви държат в немското заграждение, докато към небето вопие братската кръв,- или овчарите ви поведат към предателството, и вие, подобно на всички воюващи, започнете да изселвате русите от България, то пръв сред първите отделете бронзовия паметник на Александър Втори, който ви е създал, защото той също е бил руснак.
ноемврий 1914 г.
Леонид Андреев
