От Банско до манастири в Йерусалим, където са открити надписи с имената на македонските българи, свързани с едни от най-влиятелните търговски родове в Османската империя.
„От четирите имена на поклонници, споменати в надписа, третото име е забележително: Хаджи Вълкан. Считаме, че този поклонник може да се идентифицира с Хаджи Вълчо,
известна фигура в българската история от ХVІІІ в., като името „Вълчо“ (Вълчо) е умалителната форма на българското име “Вълкан”. Хаджи Вълчо Баанов (ок. 1710–след 1764) е един от заможните и успешни търговци на Банско, смятан и за един от най-богатите търговци в Южна България. Търговията му се шири както в балканските провинции на Османската империя, така и извън нея. От писмените източници става известно за търговски кантори, които е отворил в Кавала (днешна североизточна Гърция), Буда и Виена. Освен с търговската си дейност, Хаджи Вълчо е известен и със своето религиозно благочестие, изразено в няколко поклонения в Светите земи, които му спечелват почетната титла „Хаджи“. На Атон е известно, че той щедро е дарявал за възстановяване на манастирите Зограф и Хилендар (Балевский 1996:228).
Братята на Хаджи Вълчо също са известни личности в българската история: неговият по-голям брат Лазар (?–след 1776 г.) – по-известен с монашеското си име Лаврентий – служи като игумен на Хилендарския манастир на Света гора от 1761 г. (Куманов 2023:446); и по-малкия му брат Петър, по-известен с монашеското си име Паисий Хилендарски
(1722—1773) — ключова фигура, считан за основоположник на Българското възраждане. През 1745 г. Паисий постъпва като монах в Хилендарския манастир на Света гора,
където започва да пише своя исторически труд „История славяноболгарская” (Балевски 1996:553)…
Ако Хаджи Вълкан наистина е Хаджи Вълчо, можем да предположим и идентификацията на други поклонници, споменати в този надпис. Документ от 1766 г., който изброява български търговци от Банско, които търгуват във Виена по това време, споменава между другото Хаджи Ласко от Банско и Никола Мутафчи. Хаджи Ласко, който просперира
в търговията с памук, е родоначалник на търговско семейство Хаджиласкови от Банско. (Дяконова-Арсен 2014б). Възможно е тези две лица да са същите като първите и втори поклонници, споменати в надписа. В светлината на казаното предлагаме
датирайки този надпис около 1750 г.“
Източник на снимката и текста: „Graffiti and Other Evidence of Bulgarian Pilgrimage to Jerusalem in the Ottoman Period: A Photographic Survey“, публикация в израелското научно списание Atiqot, бр.116.
