Снимката направих в галерия „Уфици“ през ноември 2023 г.
Тя представлява детайл от фреска от 16 в.
Галерия „Уфици“ във Флоренция е една от най-прочутите в света, средоточие на шедьоври на италианското изкуство от – Античността, през Куатрочентото и Високото Възраждане, до 18 век – от античен Рим до Леонардо и Белини. „Уфици“ е бивш дворец на фамилията Медичи. Там видях една много особена живописна творба – огромна фреска, изпълнена направо върху стената – около 8×15 м (по мои наблюдения). Фреската представлява географска карта, нарисувана през 16 век, отразяваща познанията върху географията и етническата картина на Европа и част от Средиземноморието, според възможностите към онова време. Картата е смес от тогавашни и антични познания на италианците за близкия им свят, а италианците са водещи картографи до 16 век. Сред многобройните наименования на народи, стои ето този надпис: „Bolgari“ – българи. Във век, когато Османската империя е погълнала Балканите и Юго-западна Европа, малко са названията на народи, паднали под турско робство. Няма сърби, няма власи, хървати, босненци, въпреки че преди 15 век съществуват техни държави. Няма и македонци, разбира се. Само гърци и българи на Балканите.
Най-интересно е, че името „bolgari“ е илюстрирано от едно изображение на храм.
Голямата изненада за мен, а вероятно и мое откритие е, че този храм вероятно представлява Патриаршеската катедрала в разрушената още през 14 век престолнина Търновград. Към 16 век катедралният ни храм вече не е съществувал. Сред българските историци все още има спор как е изглеждала Патриаршеската катедрала, защото единственото схематично изображение е от Брашовския миней, кр. на 14 век. А то е много близко до ето този флорентински детайл. Не зная дали той някога е използван от наши историци като аргумент в полза на верността на брашовското изображение. Според мен, флорентинското свидетелство потвърждава верността на брашовското. Това изображение говори и за друго: с голяма доза увереност може да се твърди, че флорентинските архиви и библиотеки са притежавали немалко документи за и от българските земи още отпреди унищожаването на Второто българско царство през 1396 г., както и след тази фатална за нас година. Това означава, че преди 16 век са съществували много, много документи, изображения, книги, архиви и знания за средновековна България, които по-късно се разпиляват и безвъзвратно изчезват.

Източник: Интернет