Челе кула или Кулата с черепите край Ниш.
На 31 май 1809 г. недалеч от град Ниш,
разбунтувалите се против османската власт местни въстаници са жестоко избити.
По заповед на османския военачалник Хуршит паша убитите бунтовници са обезглавени,
а черепите им са вградени в стените на кулата.
Онова, което премълчават сръбските „историци“ е,
че мемориалът е български, а не сръбски.
Ниш и околията му до края на XIX век са чисто български и си има даже екзархийски митрополит от 1870г.
Българският етнически облик на района на Ниш е доказан от няколко етнографски карти и пътеписи,
като например този на френския пратеник Жером-Адолф Бланки,
който в записките си нарича Ниш „Столицата на България“.
Френският геолог Ами Буе (1794-1881) също пише в свойте научни трудове,
че българите в Поморавието са най-бунтовното население в цялата Османска империя.
Но най-голямото доказателство е това,
което се е писало в сръбските вестници,
които съобщават за сраженията в Нишко със заглавия от рода на:
“Устанак у Бугарской“ (“Въстанието в България“).
Това доказва, че през 1809 г. надигналите се въстанници в Чегар планина са били повечето с български произход и самосъзнание.
Днес сърбите наричат въстанието тяхно,
но освен техните шовинистични “научни“ трудове има и неоспорими исторически истини,
които разобличават сръбските лъжи.