Горда Стара планина, до ней Дунава синей…
за мнозина това е метафора, но има едно място в България, където тя се превръща в реалност. Впечатлен от гледката, през 1885г Цветан Радославов написва текстът на днешният български химн.

Бил студент във Виена, но научавайки за нападението на Сърбия, заедно с други учащи в чужбина българи, се качват на параход към България и се включат в студентския легион. Завърнали се за да защитят Отечеството си в Сръбско-българската война.

И там на завоят, вероятно единственото място на река Дунав от което се вижда планината, Цветан Радославов увековечава гледката с думи.

Малцина знаят. че същата гледка впечатлява и Ханс Кристиян Андерсен. 1840г. предприел пътешествие към Цариград и се завърнал с параход по Дунав. Успява да зърне Русе, Свищов, Никопол, но слязъл на българска земя само във Видин. „Сбогом, българска земя!“ – извикахме ние и се пуснахме към сръбските гори“ пише Андерсен в своя пътепис „Пътуване по Дунав“

Едно нещо в тези истории е сигурно – благословени са Видинчани с уникална гледка. Да виждаш изгрева как огрява Стара планина, а пред нея …. Дунав да синей