Едва ли съществува човек, който не е чувал известната песен на Алла Пугачова „Миллион альιх роз”.

Текстът на песента, написан от Андрей Вознесенски, разказва за любовта на грузинския художник Нико Пиросмани към френската актриса, певица и танцьорка
Маргарита дьо Севр.

Грузинският художник-примитивист Нико Пиросманашвили бил самоук. Въпреки че бил доста популярен приживе, бил беден и рисувал картини, за да се прехранва, а световна слава получил след смъртта си. Даже тези, които никога не са виждали произведенията му, най-вероятно са чували легендата как той продал всичките си имоти и имущество, за да купи в Тбилиси цветя за жената, която обичал.

1909 година се оказва съдбоносна за 47 годишния Пиросмани. В родния му град пристига френският театър на миниатюрата „Бел Вю“ и френската актриса Маргарита дьо Севр, която грабва сърцето му. Влюбва се в нея от пръв поглед, обожава я, боготвори я. Маргарита е кокетка и за нея бедният художник е просто още един досаден обожател. За Нико обаче тя е муза не само в изкуството, а и в живота. Той я причаква пред хотела, в театъра, в ресторантите. Мисли само
и единствено за нея. Тогава рисува и прочутата си картина „Актрисата Маргарита“.

Историята на бедния артист, който дава всичко, което има, за да зарадва любимата си, става известна благодарение на писателя Шалва Дадиани. В книгата му четем: „Нико не познаваше любовта, преди да срещне Маргарита. Всяка вечер стоеше вцепенен в заведението ѝ и слушаше,
как изпълнява шансони”. Маргарита нехае за художника и Пиросмани решава, че може да спечели сърцето на дамата, като ѝ подари море от любимите ѝ алени рози.
Всички обожатели ѝ изпращали огромни букети, но Нико искал да се открои сред тях и да докаже, че неговата любов е много по-силна, истинска и чиста…

На рождения си ден Пиросмани продал къщата си и цялото имущество и с получените пари изкупил всички налични цветя в града. 9 файтона отрупани с рози, люляк, акация, божури, лилии били изпратени към дома на Маргарита дьо Севр. Той засипва с цветя цялата улица пред хотела, ароматният килим достига близо метър и актрисата потъва почти до кръста в милионите алени цветчета.
Полудял от нетърпение, Нико очаква нейната реакция. Уви, актрисата е напълно безразлична! Тя не прави нищо особено, разсеяно го целува така, както целува домашните си кучета. След това си отива.
Мнението на някои историци обаче е, двамата никога не са се срещали. Нико изпратил цветята и излязъл да се весели с приятели.

Актрисата изпратила на художника покана да му гостува, но той не се възползвал от нея веднага. Когато най-сетне почукал на вратата ѝ, Маргарита вече била отпътувала. И така – тя заминава за Париж, а той остава, разорен и нещастен.

Няколко години по-късно умира в нищета, разпродал цялото си имущество, в дни пропити с мизерия, самота, алкохол и спомена за една фатална жена, която разбива живота му.

След смъртта на Пиросмани на 5 май 1918 г., оцеляват само 300 от близо 2000 платна, които художникът рисува приживе, но затова пък съдбата му вдъхновява много творци, сред които Булат Окуджава и Андрей Вознесенски, които пишат стихове за него.

Песента на Алла Пугачова „Миллион алых роз“ е създадена по текст на Вознесенски и по музика на Раймонд Паулс и се превръща в тъжна, но красива музикална изповед на несподелената любов.

Паустовски пише: „Маргарита живеела като в сън. Сърцето ѝ било затворено за всички. Красотата ѝ била необходима на хората. Но очевидно тя била съвсем ненужна на самата себе си, макар да се грижела за външността си и се обличала добре. Шумоляща с коприните си и ухаеща на ориенталски парфюм, тя изглеждала като въплъщение на зрялата женственост. Но имало в нейната красота нещо грозно и май тя го усещала“.

През 1968 година в Лувъра се открива изложба на Нико Пиросмани 50 години след неговата смърт. Очевидци разказват, че пред портрета на Маргарита дълго време останала една възрастна жена. Самата Маргарита дьо Севр…