1.Преди малко повече от сто години, професор Ойген Оберхумер казва нещо, което е от голяма важност за нас: “Някои смятат, че българите и румънците спадат към един и същ физически тип. Като се има предвид общият тракийски етнически субстрат, такова предположение не е лишено от логика.” – “Manche glauben in Bulgaren und Rumänen eine physische Einheit zu erkennen (Ripley 425). Das wäre an sich mit Rücksicht auf die gemeinsame thrakische Unterlage nicht unwahrscheinlich.” – Prof. Dr. Eugen Oberhummer, Die Balkanvölker, Vortrag, gehalten den 14. März , 1917;
2. “Не ще съмнение, че расата на българския народъ се опредѣля значително от тракийския елементъ, който влѣзалъ в нея. Заради това изучаването на бита на старитѣ траки трѣбва да бѫде една отъ най-важнитѣ задачи на домашната ни наука.” – Гавраил Кацаров цитиран от Владимир Кецкаров във “Войни на Българитѣ въ Тракия, 689-972 г., София, 1940 г. ”.
3.По-късно, през 1971 г. акад. Димитър Ангелов, споменаващ антропологичните проучвания от 1959 година, пише следното в своя работа: “…погледнато от биологична гледна точка, ролята на траките във формирането на българската народност е несъмнено…” -Д.Ангелов, Образуване на българската народност, София, 1971.
4. Интересни са и резултатите от проучванията на Петър Боев и Славчо Чолаков: “Като обобщение може да се каже, че въз основа на данните на антропологията, като цяло, траките се явават местно население, чиито корени трябва да се търсят в Каменната епоха. “ – “Zusamenfassed ist zu zagen das die Thraker nach anthropologischen Hinweisen Hаuptsächtlich eine einheimlische Bevölkerung darstellen, deren Wurzeln im Neolithicum Stecken.” – P.Boev, S.Tscholakov, Die Abstammung der Thraker nach Anthropologischen Angaben, Dritter Internationaler Thrakologischer Kongress, zu ehren W.Tomascheks, 2-6 Juni 1980, Wien, Bd.1, Swjat, Sofia, 1984, z. 316.
5.Важни данни за характера на културата ни е представил в своя работа и Евгений Теодоров. Не случайно заглавието на една от най-забележителните му творби е “Древнотракийското Наследство в Българския Фолклор”. Теодоров разглежда подробно нашите празници, обреди и обичаи и като извод, в края на творбата си казва следното:“ Установените в този труд древнотракийски елементи позволяват да се смята, че заварените траки в освободените от византийско господство земи не са били малобройни, че потъвайки в славянските маси, те са продължили да съществуват в тях със своите вярвания, култове, обичаи…и това дава достатъчно основание да се говори за недооценявано досега древнотракийско наследство в нашия фолклор като значителен дял от него, обосновава правото ни да се смятаме за преки наследници на една от най-древните култури в историята на човечеството.“ – “Древнотракийското Наследство в Българския Фолклор”, София, 1972, с. 271.