Как Крачолов става Пейо Яворов

Сподели сега

КАК КРАЧОЛОВ СТАВА ЯВОРОВ ✍️
Пенчо Славейков, докато подбирал „по-добрите“ от цял куп стихове, дадени му от д-р Кръстев, казал:
– Ще дадем една малка китка от лирически стихотворения. Нека я наречем „Албум“. На първо място ще поставя две стихотворения от някой си Крачолов.
– Крачолов… Какво грозно име. – казал Кирил Христов.
– Затова след поместваните през изтеклата годишнина стихотворения не поставях цялото му име. – пояснява Кръстев. (В брой № 7 на сп. „Мисъл“ от 1898 г. стиховете „На един песимист“ и „Син на чужбина“ са подписани с „П. Кр-ов“.)
– Колкото е грозно името, толкова са хубави стиховете му. – заявил Пенчо. – Под тия хубави стихове не може, разбира се, да стои толкова грозно име. Дайте да му измислим друго.
– Друго име ли? – казал Андрейчин.
– Някой псевдоним, някой хубав псевдоним. – добавил Пенчо.
– Да му пишем, той да си намери, какъвто му се харесва. – казал Кръстев.
– Няма защо да се протака тая работа – намесва се Кирил Христов, – да му турнем ние новото име и, ще не ще, ще го приеме.
Пенчо започнал да прехвърля имена с нисък глас:
– Детелинов…Тополов… Яворов… ах, да, Яворов!
– Виж, хубаво е! – съгласил се друг.
– Яворов, така ще бъде! – отсича Славейков.
От този момент нататък под хубавите стихове на Крачолов, „тоя непознат поет, живущ нейде из провинцията“, които продължавали да се печатат в „Мисъл“, стояло вече името П. К. Яворов.

Loading

By Иван Тренев

Да живееш, значи да се бориш-робът за свободата, а свободният за съвършенството” ( Яне Сандански)