Кой български революционер е кръстен на германски император и гръцки крал? Това е забравеният Отон Иванов – човек, стоял редом до Левски и Бенковски, но потънал в дебрите на времето.
Каква е неговата съдба? Роден е през 1850 година в Пловдив (Plovdiv). През този период една немалка част от българите, особено в средите на интелигенцията и търговците, се „гърчее”. Точно поради тази причина новороденото дете получава името Отон. Кръстено е на първия гръцки крал Отон I (това всъщност е баварският принц Ото Фридрих Лудвиг Вителсбах, който пък е кръстен на император Отон). Въпреки кръщелното си, българинът ще стане един от най-дейните борци срещу гръцкото влияние и за „българска свобода и човешки правдини”.
Кое променя съдбата му? Една среща, на която младежът Отон разбира за ролята на рода си Хаджи Динчови в Белоградчишкото въстание – за това как е обесен прадядо му Хаджи Динчо, а оцелелите от фамилията се преселват в Пловдив (Plovdiv), за да се спасят. Учил в гръцко училище, Отон Иванов започва с настървение да търси българските корени и да „попива” всичко, свързано с българската история.
Семейният „бизнес” на тази фамилия е повече от престижен и напредничав за епохата. Те са часовникари. Така часовникарят Отон става един от най-важните основателите на българското читалище в Станимака (днешният Асеновград), където прогръцките настроения били особено силни.
Скоро героят на нашата кратка история, освен вещ в „часовникарските работи”, става умел и в нещо много по-опасно – борба за освобождение на българите. Той е един от най-верните сподвижници на Бенковски и оглавява не какво да е, а комитетската тайна полиция. По време на Априлското въстание на него е възложена задача да осъществи опожаряване на Пловдив (Plovdiv). За лошо или за добро, акцията е неуспешна, а Отон се опитва да вдигне на бунт няколко родопски села.
След потушаването на въстанието е осъден на смърт чрез обесване, но вследствие на международния натиск присъдата му е заменена с доживотен затвор. Първо лежи в мрачния затвор „Таш капия” в Пловдив (Plovdiv), а после е изпратен на заточение в Кипър (тогава това не е бил курортен остров). Известно време след Санстефанския мирен договор е освободен и се завръща в родината.
Заема различни длъжности, най-често като околийски началник в редица градове, но скоро влиза в конфликт с бившите си другари като Захари Стоянов и Стефан Стамболов, тъй като смята, че високи постове заемат „недостойни люде”. Въобще характерът му бил твърд, безкомпромисен и много „серт”, което явно не е предимство по нашите географски ширини. Всъщност това е човек, помогнал изключително много на Захари Стоянов за създаването на неговите „Записки по българските въстания”, но това е и човекът, който става негов пръв критик.
Отон Иванов също пише свои спомени от въстанието, които обаче не се радват на особено популярност. Най-вече по една причина. Прекалено обективни и сурови са. Като цяло политическите интриги го отвращават и той се установява във Варна, където се завръща към своята професия – часовникарството.
Пропуснах нещо важно. Той е от важните дейци на Съединението и помага много за създаването на десетки и десетки български училища. Негова заслуга е закупуването и поставянето на часовниковия механизъм в прочутата часовникова кула във Варна през 1890 г. Той дълги години се грижи за механизма. После грижата му поема синът му Иван Отонов. Отива си от този свят през декември 1934 година на достолепните 84 години.
Какво да добавим? Освен революционер, общественик и часовникар, той бил и много добър музикант. Когато чул, че едно комшийско дете има интерес към музиката, му дарил една от собствените си цигулки, а детето се казвало Добри Христов – бъдещият голям български композитор. Както се казва, какъв живот само?!
И как ли сме успели да го забравим? Ако някой ден се разхождате във Варна и чуете как бие градският часовник, си спомнете за Отон Иванов – „часовникарят на революцията”. Кръстен на гръцки крал, но отдал живота си за българите. Нека помним.
