НАЙ-ДОСТОЙНИЯТ ОТГОВОР

През 1969 година непознат на Борис Христов композитор, (Кирил Македонски – б.а.) живеещ в СР Македония – СФРЮ, му праща писмо, с което го уведомява, че е написал опера с исторически сюжет, наименувана „Самуил“. Той уверява певеца, че при сътворяването на произведението си е живял с мисълта да бъде изпълнена с участието на Борис Христов в главната роля. И тъкмо за него е написал басовата партия. Ето защо композиторът пита Христов дали би се съгласил да му изпрати партитурата на операта, за да я прегледа и му каже мнението си. Ако преценката е положителна – да отговори готов ли е да пее на премиерата, която ще се състои в открития театър на Самуиловите кули в Скопие, а след това да направи запис за грамофонни плочи на творбата. Композиторът уверява Борис Христов, че е осигурил за неговото участие заплащането на хонорара в долари – крупна сума по най-високите размери, каквито певецът получава на западните сцени. Естествено, Борис Христов проявява професионален интерес към операта на младия автор и иска от него да му изпрати либретото и нотния материал. Когато го преглежда, той е изумен от факта, че Самуил е титулуван като … македонски княз, а останалият персонаж са „дейци от някаква македонска нация“. Това предизвиква спонтанния му, несдържан гняв. Син на българи от Македония, запознат много добре с
родната си история, Борис Христов не може да проумее как е възможно истината да бъде така преиначена, просто фалшифицирана, та признатият от всички учени – наши и чужди – български цар Самуил да бъде обявен за македонски владетел, а българите в Македония – за някаква народност, различна от българската нация!

Като пренебрегва материалния си интерес и естествения стремеж на всеки певец да прибави към репертоара си и към списъка на грамофонните си плочи още едно заглавие, Борис Христо учтиво, но категорично отхвърля предложението на композитора със следното писмо:

Господин Македонски,

Получих програмата на „ВАШИЯ“ Цар Самуил за скопската сцена. Защо ми я изпратихте обаче не можах да разбера, като Вие знаете отдавна моето мнение, което е мнение и на всеки българин. Тягостно впечатление ми направи предговорът на Д. Ташковски, който е пълен с нелепи съждения и с изопачавания на исторически истини, които не могат да направят впечатление дори на невежи хора. Вие знаете, че моят род произхожда от този край на България, в който Вий живеете и който се нарича Македония, която е била и ще бъде център на най-здравия български национален дух, така както цар Самуил е бил и ще остане в световната история цар Болгарский. Желая Вам и на Вашето семейство Честита Нова година.

12 януари 1969 г., Борис Христов

Фактът, че се намират хора, които си позволяват да засегнат националното му достойнство с изопачаване на 13-вековната българска история, развълнувал Борис Христов така дълбоко, че той чувствувал нужда да сподели възмущението си с някой близък
човек. В писмо до мен от 1 септември 1969 година той пише:

„През тази зима композиторът Македонски има тупето да ми изпрати една програма от премиерното представление на „Цар Самуил“ в Македонския народен театър в Скопие. Изпращам ти прибавено към писмото фотокопие от предговора към програмата – пример на официално предателство към род, родина и човешко достойнство и фотокопие на моето кратко писмо-отговор. Без да коментирам повече, искам да ти съобщя, че ще страдам, докато не видя тези двамата български юроди (композитора Македонски и проф. Ташовски – б.а.), да им извия врата, да им изтегля ушите и да ги изпратя по дяволите с един мощен и свещен ритник… Боже, успокой раба твоего, Бориса!“

Ваня Правчанска – Иванова и Николай Правчански „Срещи с Борис Христов“, издател „Музика“, 1990 г.