ИЗ ДНЕВНИКА НА ДЕЙВИД ХЪНТЪР МИЛЪР ОТ ПАРИЖКАТА МИРНА КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА СЪДБАТА НА МАКЕДОНИЯ
Дневникът на Дейвид Хънтър Милър (2 януари 1875, Ню Йорк – 21 юли 1961, Вашингтон), който той води по време на Парижката мирна конференция (1918-1919) все още е непознат на нашите историци и общественост. По време на Мирната конференция той е правен съветник на Американската делегация в Париж. Като служител в Държавния департамент (1929-1944) Д. Х. Милър ръководи Американската делегация на Хагската конференция през 1930 г. Д. Х. Милър подготвя и отпечатва две изключително ценни документални издания „Моят дневник от Парижката мирна конференция с документи“ в 21 тома (1924-1926) и „Договори и други международни актове на Съединените американски щати“ в 8 тома (1931-1948). /Цочо Билярски/
Документ № 12
Телеграма от 29 октомври 1918 г. до държавния секретар, Вашингтон
… (Стр.78-79)
XI. Румъния, Сърбия и Черна Гора трябва да бъдат евакуирани; окупираните територии трябва да бъдат върнати обратно; на Сърбия трябва да се даде свободен и сигурен излаз на море; отношенията между балканските държави трябва да бъдат определени по приятелски начин според исторически утвърдените принципи на народностна принадлежност; трябва да се дадат международни гаранции за политическата и икономическата независимост и териториалната цялост на балканските държави.
Това предложение се налага от събитията. Сърбия ще се превърне в Югославия с излаз на Адриатическо море. Румъния ще се сдобие с Добруджа, Бесарабия и вероятно Трансилвания. Тези две държави ще имат 11 или 12 милиона жители и ще бъдат много по-големи и силни от България.
България ще има в Южна Добруджа абсолютно същата граница, която тя имаше преди Втората Балканска война. Тя ще получи също така Тракия до линията Енос-Мидия, а може би дори до линията Мидия-Родосто. Македония ще бъде разделена след безпристрастна анкета. Линията, която може да се вземе като основа за анкетата, е южната линия на „Спорната зона“, която бе уговорена между Сърбия и България преди Първата Балканска война.
Албания би могла да бъде протекторат на Италия и нейните северни граници, тези установени от Лондонската конференция, могат да бъдат запазени. …
