„Ще изложа за брат ми Тодор Александров това, което аз знам и което зная от други източници. Тодор е роден в град Щип през 1881год. 4 март.
(Той беше голем революционер и предопределен от рождение за водач.)
Тодор е достоен син на баща ни Александър Попорушов, учител, главен учител в непълната прогимназия в нашия град Щип, квартала Ново-село, революционер и пламенен проповедник.
В същото училище са били едновременно с него Гоце Делчев и Дамян Груев, с които са уреждали революционните комитети към ВМРО. Баща ни е от видно родолюбиво семейство. Неговия баща – свещеник Константин, майка му Ефрусина, нейния баща поп Апостол, неговия баща поп Оруш. Живели са дълги години и са просвещавали българския народ…
На срещата ми с Тодор на 27 август 1924 год. след дълъг разговор, казах му, че с мен ще заведа и майка ми за 1 год., каза „добре ще направиш, там ще ѝ бъде по-разнообразно.“ Запитах го, какво става с Македония? Българите в Истанбул, много се интересуват да знаят. „Кажи им, че скоро ще си отидем в Македония.“
Но все още аз съм била из път, той е бил убит.
След пристигането ми в Истанбул, след неколко дни позвъни се на вратата на – отворих виждам българския консул г-н Атанас Яранов. Поканих го, не иска да – влезе, отказа: „дойдох само да ве успокоя да ве предупредя, може би ще разберете от турските вестници, че Тодор е убит, не е верно.“ Но по израза на лицето му разбрах, че е истина. Така научих това страшно известие.
Това беше за нас най-голем удар. Когато той беше обнадежден, че скоро ще постигне целта си, делото за което всеотдайно през целия си живот непрекъснато работи.
Погубиха го, когато беше най-необходим и можеше да бъде полезен още дълго време за доброто на българския народ.
Гореше от желание да види Македония свободна и народа ѝ да заживее свободно и спокойно след 60 год. робство.
Ето каква бележка ми изпрати след като можа да се освободи от затвора: „Ако главата ми стои на раменете, не е защото имам майка, жена, дете и сестри, а само защото съм все още нужен за каузата на Македония…
На 31 август 1924год. измената и подлостта се съединиха за да извършат едно безподобно престъпление. Тодор Александров – легендарният вожд, могъщата фигура на която се открояваше все по-голем блесък и величие върху фона на Македонската освободителна борба, падна на тоя ден убит от куршумите на двама презрени предатели поставили себе си в услуга на чужди домогвания и интереси. Цела Македония изтръпна от болка и отчаяние при тази злокобна вест. Дори и тия, които познаваха патриотизъма и твърдостта на Македонските населения и които имаха безгранична вера в неминуемото тържество на народния идеал почувствуваха дълбоко смущение в душите си, защото местото, което Тодор заемаше в Македонското движение беше от най-значителните, каквито можем да си представим. Той така обхващаше в своите добродетели, с своята сила и с своята преданост Македонското дело, щото името му се
сливаше с това дело като негов синоним, като един жив символ на Македонската борба. Проникването между водача и народното движение беше толкова пълно, щото мъчно можеше да помислим да съществуват един без друг. И ако въпреки всичко, песимизмът и страховете останаха неоправдани, това се дължи на спонтанния характер на това движение за свобода, което стои и над най-необикновените личности, дължи се на здравите традиции и железната дисциплина, предавани в редовете на революционерите, като
свещен завет, дължи се на другарите и учениците, които Тодор остави след себе си; дължи се на непреклонния дух на Македонските населения, които не са се отчайвали и при най-тежките злополуки.
Делото, на което Тодор Александров посвети своя живот и за което се самопожертвува, не загина с неговата смърт. То се разрастна още по-могъщо, още по-стихийно. Основите, изградени от родолюбието, енергията и организаторските способности на Тодора останаха непокътнати и върху тех все по-величествена се издига сградата на Вътрешната Македонска революционна организация. Все по-неудържим става устремът на поколенията обединени под лозунга: „Борба до край, борба до победа.“ На тая борба името на Тодор Александров е знаме и символ. Нека на утрешния ден, когато в всеки кът и в всека колиба на поробена Македония ще си спомнят с умиление за лъчезарния образ на „Старио“, ний тук Македонските изгнаници да засвидетелстваме също нашата дълбока почит към паметта на оногова, който служи на Македония цел живот със безгранична преданост и със всички дарования.
Всички на колене пред името и делото на незабравимия народен вожд!“
Кира Александрова, сестра на Тодор Александров.
На снимката: Тодор Александров