На 4 август 1935 година край Варна се е състояло Велико събитие. Море от хора се събира на откриването на мавзолея на полско-унгарския крал Владислав Трети Ягело (крал на Полша, крал на Унгария, върховен княз на Литва), останал завинаги в историята като Владислав Варненчик.
Монументалният паметник представлява символичен мавзолей, посветен на младия, загинал в прочутата битка между кръстоносците и османците до Варна през 1444 г. Паметникът е построен в стара древнобългарска могила, а за направата му е използван и бял врачански камък. Кръстът на върха на паметника е специално изработен в Полша.
В топлия августовски ден, лично цар Борис Трети прерязва лентата, а ножицата му поднася един от основните „двигатели” за изграждането на монумента – полковник Петър Димков, командир на Осми приморски полк и бъдещ голям народен лечител. Други важни фигури, положили труд и усилия за мавзолея, са Антон Франгя – архитект на обекта (плановете са дело на полския арх. Мишевски, а самият Антон Франгя е военен герой и от първите архитекти на сгради и почивни станции в днешния курорт „Свети Константин и Елена”), Янко Мустаков (кмет на Варна от 1935 до 1943 г., между другото е бил кмет и на Скопие след 1941 г.), Никола Димитров (дългогодишен заместник-кмет и кмет на Варна 1943 – 1944 г. с големи заслуги за благоустрояването на града и развитието му като курорт). Около мавзолея има и чудесен парк с над 50 дървесни видове по план на чешкия архитект Антон Новак, по-известен като създател на Морската градина.Само 16 години след ужасяващия крах в Първата световна война страната се съвзема и дори строи паметници. Само 5 години след „избухването” на Голямата депресия от 1929 година българите само за 1 година създават един хубав паметник на европейско ниво.
