ДРЕВНИ ИСТОРИЦИ И АВТОРИ СПОМЕНАВАЩИ БЪЛГАРИТЕ!
Йоан Малала и Йоан Цецас за Старите Българи
В историографията посветена на българите има два факта, които звучат доста странно и обикновено са подминавани от историците. Първият е следният стих на Йоан Малала:
Ахил замина заедно с Атридите,
като водел своя собствена войска
от три хиляди души, наричани тогава
мирмидонци, а сега българи.
Този факт е особено ценен по две причини:
– стиховете са написани сто години преди „пристигането” на „прабългарите” на балканите;
– отговаря директно на въпроса – кои са българите?
Йоaн Малала е византийски писател от сирийски произход, произхожда от Антиохиа, днешна Турция, територия населена от т.н. „Тракийски“ племена. Живял е около 491 – 578 година. През четиридесетте години на шести век се премества в Константинопол. Негова е „Всемирна история” в 18 тома.
Този факт не е изолиран. Същото пише през 11 век и Йоан Цецес:
”…с тях бе Ахил, многославният син на Пелей и Тетида,
чийто известен родител беше Хирон философа.
Бе предводител на хуните, българите-мирмидонци.
Те бяха две по хиляда, а също така и петстотин.
…Евфрем, синът на Тризен, марокейците водеше смело.
А Пирехмис беше вожд на пеонци, на българи сиреч,
той бе поел от към Аксиос, сиреч известната Вардар.
…Хромий и Еном стояха начело на всичките мизи…”
И още:
“А пеонци са българите. Не вярвай на глупците,
да смяташ, че пеонците са различни от тях. Те
(глупците) смятат, че Аксиос е различен от Вардара,
и казват, че се пише с дифтонг…”
Трябва да се опитаме да разберем, какво са искали да ни кажат двамата автори в една литературна форма, което само по себе си е интересен факт – историци да говорят за исторически факти чрез литературните си творби!
Понякога, когато не могат да кажат нещо открито, хората търсят иносказателна форма за истината. Такъв ли е случаят? Дали истината е била прикривана преди хиляди години, както е и прикривана сега? И от кой?
ВЕЛИЧИЕТО НА БЪЛГАРИТЕ!
Нека да видим какво казват чуждите автори за Българите, с кои племена ни сродяват и от кога са първите сведения за нас?
‎”БЪЛГАРИТЕ – това е народът, който имаше всичко, което пожелавал; те вярваха, че светът е открит за тях; те никога не се съмняваха в победата си; това е народът, на който се учудваше светът.”
Магнус Феликс Енодий – 486г.
Роден във Франция, близък приятел на остготския крал Теодорих. В една от предишните ни статии разгледахме как Готите и Гетите е различно наименонавание на един и същ народ с цел да се разделя народа ни.
Трябва да знаем, че Енодий говори за нашите предци, чиято кръв и гени носим ние.
Херодот(484 – 425 пр.н.е) – “гетите са траки”. Той също описва траките като “хипемолгии” – пиещи конско мляко. Това е известно и за мизите и за българите.
Страбон(64/63 пр.н.е — 23/24 н.е.) – “гетите са от един род с мизите и говорят един език”.
Дион Касий(сенатор на Римската империя 155-235) нарича тракийското племе даки – част от скитите. А според много историци скити = българи.
Прокопий(500 – 565) – “сармати и гети са от един произход”. Отново според историците сармати = българи.
Стефан Византийски6ти век заявява –“скитите са тракийски нарои”
През IV-ти век Св. Йероним посещава нашите земи и прави карта, на която пише Moesia hec et Vulgaria- Мизия също и България.
За родството между готи(гети) и българи (мизи) се споменава и в “Дуклянската Хроника”. Там се казва готите и българите са обичали много, понеже говорили един и същ език. В историята на Отец Пасий срещаме твърдението, че в далечното минало българите били познати на гърците под името готи, конен народ.
Лаоник Халкондил (1423 – 1490) казва, че трибалите (“тракийски” народ) са били най-древният и най-големият от всички народи. “Сега те биват наричани българи”, казва той.
Михаил Аталиат 11ти век в неговата “История” казва – “мизи са със сигурност българите, които по-късно получили своето ново название…” и “българита са мирмидонците”.
Зонара 12ти век в своя Речник – “Пеонци – латинци или тракийски народ, македони. Тези са така наречените панонци. Панонците са българи” Панонците са населявали и населяват днешна Република Македония.
Йоан Цецас в “Хилиади” – “Пеонците са българи”.
Фулко, френски свещеник, описващ първия кръстоносен поход, минал през Българските земи, 1096 г. – “Оттук те поели път през земите на българите, които назовават траки според предишните паметници“.
Мавро Орбини цитира сведения на Марк Аврелий Касиодор, че българите са се сражавали с римляните около 390 г. (МАВ с. 51-52).
Касиодор (VI век, римски историк) пише, че «Българите са стар мизийски или илирийски народ»
Енодий Тицийски (473-524, епископ, придворен историк на готския крал Теодорих) също посочва, че българите са стар мизийски или илирийски народ.
Анастасий Библиотекар (810 – 878) казва след разпадането на Римската империя през 364 г. при императорите Валентиниан I (321 – 375) и Валент (328 – 378) “българският народ връхлетял и заел всички страни по Дунав” и в 4ти век“Българите обединили своето отечество, съгласно родственото им право”.
Константин Велики
“Сердика е моя Рим!”
Тракиецът Константин Велики премества центъра на Римската Империя от Рим в Константинопол, като в началото е искал Сердика (днешна София) да бъде столицата на Римската Империя. Константин Велики е родом от района около Ниш.
354 г. – Българското име се споменава в анонимен латински хронограф, изграден върху по-стар гръцки оригинал и е запазен в два преписа. “Ziezi ex quo Vulgares” – Зиези, от който са българите.
Нека се върнем малко по-назад във времето – 1ви век от новата ера. Йосиф Флавий (37-95), син на Матей, античен еврейски историк и писател. Автор е на “История на юдейската война”. По това време според нашите официални историци не би трябвало да има никаква България. Той казва – “даките наричани блъгаре” и “Синовете Ахилесови, наричани преди мирмидонци, а сега българи”
Тук се поставя равенство между Българи и Даки (днешните Румънци) и Българи и Мирмидонци.
Флавий Ариан (85-175) – гръцки историк, написал “Периплус” – “Ахил Пелеев бил скит от градчето Мирмикион, което се намира на Меотидското езеро. Той бил изгонен от скитите заради своята жестокост, свирепост и надменния си дух и след това се послели в Тесалия”. Забележете, че Меотидското езеро е днешното Азовско море. Не е раждан на елински острови.
Йоан Екзарх 9ти век в своя “Шестоднев” – “Тесалийските мирмидонци на Ахил са българи”.
Лъв Дякон ромейски автор от 9-10 век. “Армията пресичаще една гора.Армията тъкмо я премина, когато мизите атакуваха ромеите и като убиха много войници, взеха императорската палатка, взеха съкровището и обраха всичко. Аз също бях там, човекът, който разкава тази история, и а малко да ме сполети нещастната съдба да се спъна докато бягам и да стана жертва на скитски меч.” В едно и също описание на едно сражение, този автор поставя знак за равенство между мизите и скитите, като явно говори за българите. Твърдо доказателство, че нашия народ има повече от едно външно название.
В “Кратко житие” на Св. Климент Охридский, авторът охридският архиепископ Димитрий Хоматиан казва – “Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи.”
Арменските пътешественици от XVII век Хугас Инджеджиян и Степано Кювер уверяват, че “Българите са силен и непреклонен народ, който никога не се е страхувал от смъртта…Те са доброжелателни към своите приятели и зли към враговете си, безкрайно гостоприемни и обичат да живеят в мир и сговор със съседите си”.
Колко познати звучи, даже за Българите, които не изгубиха нито едно знаме през последните 2 световни войни.
Тропарх от 999 година: “Те, българите, някога бяха най-справедливия от всички народи и от всичко на света почитаха най-много тези добродетели и сами достигаха голяма слава, а градовете и народите се присъединяваха към тях доброволно”
Защо се стигна дотам, че нашите управници не следват пътя на най-справедливия народ?
Българите са регистрирани с това си име върху картата на Средна Азия още през Първото хилядолетие преди Новата Ера. В Индийските извори те са наричани Болхи и Болхики, управлявани от Кардама, в Арабските извори се среща земята Балхара и държавата Бургар, в Согдийските извори ни наричат Блгар, а в Таджикските Палгар и Фалгар. А анонимен хронограф от IV в.н.е. пояснява: името на българите замества тук името на цивилизованите бактри това е районът на Изток от Персия и на Запад от Туркестан с център в днешния град Балх, намиращ се в Северен Афганистан.
Още от най-дълбока древност китайците означават българите с йероглифа БАО със значение: “мъдреци”, “колобри”, “хора, общуващи с висшите сили на Вселената и Разума”; а днешна България наричат “Бао-цзя-лия”.
Но как така Българи в древността се споменават от автори и на Балканите и в района около Индия? Може би наистина нашия народ е мигрирал от Балканите към Индия и Китай.
Омуртаг, изготвя през 823 г. и издълбава с четливи букви върху мрамор: “Годината на появата на истинските Българи бе 6328”. Според професор Васил Златарски началото на време-измерването по българския календар се отнася към 5500 г. преди новата ера. В индийската Махабхарата десетки пъти се споменават с възхищение българите, съюзници на индийския царски род Курави, прочули се като смели воини в Голямата индийска война, заради които някога Каспийско море се е наричало българско. Името бълг се е превеждало като светлина, мъдрост, духовна и светска власт. Българите бяха многоброен народ, по-многочислен от пясъка в морето казва през Х век хазарския Каган Йосиф.

Българи, само истината ще ни направи свободни, а ние трябва да си спомним кои сме! Нека се върнем към истинските си корени!