Едва ли има българин, който да не е чел Иван-Вазовото „Под иго“ и стиховете му от „Епопея на забравените“ и да не е трепнало сърцето му пред подвига и саможертвата на нашите деди. Същевременно нашият народ завинаги ще запази спомена за онези благородни чужденци отразили както героизма на българите, така и агарянските жестокости. Сред тях са имената на Уилям Гладстон, Дженерариус Макгахан, Иван дьо Вестин, Фьодор Достоевски, Иван Тургенев, Жул Верн, Едуин Пиърс, преподавателите от Роберт колеж и на десетки чуждестранни журналисти и военни кореспонденти. Но като че ли почти винаги забравяме или споменаваме между другото имената на Юджийн Скайлер и Хорас Мейнард
Ако полският художник Антони Пиотровски по разкази на очевидци е рисувал картината за Баташкото клане след повече от едно десетилетие, то това което са видели и записали благородните американци – дипломатът Юджийн Скайлер с неговите доклади и военният журналист Дженерариус Макгахан с кореспонденциите си са разкази от натура на двама хуманисти, разтърсени от турските зверства над българите. Видяното от зорките погледи на американския дипломат и кореспондента и преживяното от тези големи приятели на нашия народ, минали по кървавите следи на престъпния и жесток турски башибозук и аскер в Батак, Перущица, Копривщица и Панагюрище надминава по натуралистическите описания всичко прочетено досега в литературата. Едва ли някой може, колкото и да му се желае, да опита да смекчи разказите им за Баташкото клане и жестокостите в Перущица. Ако при Иван-Вазовото стихотворение „От Батак съм чичо“ и при платното на Пиотровски има повече емоции, отколкото история и статистика, то при Скайлер и Макгахан достоверността в разказите им е безспорна и невероятно точна. Това най-ясно проличава и в анкетата, която правят двамата и в другите центрове на турските безчинства, а критиката им към английската туркофилска политика е не само категорична, но и безцеремонна и няма нищо учудващо в това, че след техните разкрития за правата кауза на българите ще се застъпи и великият Уилям Гладстон. И двамата се срещат и с героинята, ушила и развяла знамето на хвърковатата чета на Георги Бенковски. Благодарение на тях, нейният живот е спасен и са прекратени издевателствата над знаменоската.
За мисията на Дж. Макгахан и Юджин Скайлер и за техните качества като анкетьори след потушаването на Априлското въстание още на 31 август 1876 г. излизащият в Прага на немски език вестник „Politik“ ще отбележи: „Пристигането на секретаря на посолството на Съединените щати в Константинопол, господин Скайлер, и на неговия придружител при пътуването и негов сънародник – Макгахан, кореспондент на в. „New-York Levant-Herald“, беше за англичаните и турците еднакво неприятно. И двамата почувствуваха, че ги наблюдават. Освен това за господин Скайлер, който не скриваше симпатиите си към нещастните българи, му бяха добре дошли познанията на Макгахан на славянските диалекти и докладите на американските мисионери.“
По време на Априлското въстание американският политически деец и дипломат Юджийн Скайлер (1840-1890) заема поста на легационен секретар в посолството на САЩ в Цариград и на генерален консул в турската столица.
След анкетата, която провеждат по местата, където е вилнял башибозука и турския аскер и след кореспонденциите на Макгахан изнесеното пред цивилизования свят ще послужи на великите руски писатели Фьодор М. Достоевски, за да разкаже в „Братя Карамазови“ епизода, в който турските башибозуци подхвърлят български пеленачета във въздуха и ги нанизват на щиковете на пушките си и на Иван Тургенев да напише романа си „В навечерието“ и стихотворението „Крикет в Уиндзор“, а бележитият английски политик и държавник Уилям Гладстон ще стресне цивилизования свят с книгата си „Уроци по клане. Българските ужаси и Източния въпрос“, която ще стане най-силното обвинение срещу турските зверства над мирните българи по време на Априлското въстание.
Веднага след войната голяма част от кореспонденциите на Макгахан били събрани и издадени в обемисти томове каквото е английското им издание „The War correspondences of the „Daily News“. T. I-II. London, 1878 и българското „Хроника на Руско-турската война.“ Сливен, 1881, а двата доклада на Юджийн Скайлер, придружени и с кореспонденцията с американския президент Юлиус Грант и други документи за мисията му изцяло ще бъдат публикувани за пръв път изцяло на български език през 1987 г., придружени с обширно изследване от Веселин Трайков, Петър Шопов и Майкъл Петрович в книгата им „Юджин Скайлер и българите“ (София, 1987, 190 с.)
