На 1 декември 1955 г. чернокожата Роза Паркс отказва да се подчини на автобусен шофьор и да освободи мястото си на бял мъж.Тогава е съществувал закон в южните щати, според който в автобусите белите седели в предната част, а чернокожите в задната. Роза Паркс седяла в частта за чернокожи, но местата за бели свършили и шофьорът я накарал да стане. Тя отказала и я арестували за гражданско неподчинение. Тогава преподобният Мартин Лутър Кинг призовава в черквата за пълен бойкот от страна на черните на автобусните превози в Монгомъри. Чернокожите се вслушват в съвета му и по-богатите семейства с коли се организират и водят деца на училище, а хора – до работа и обратно, а доброволци охраняват апартамента на Роза денонощно. Тя и брат ѝ, с когото живее били освободени от работа и в продължение на няколко месеца гладуват, докато доброволците не забелязват, след това тя живее от дарения на местното общество. Така в рамките на 381 дни нито един чернокож не ползвал градския транспорт, което докарало транспортните фирми почти до тотален фалит, тъй като чернокожите били масовите потребители. След една година тя е призната за невинна, а закона за разпределение на места в автобусите между чернокожи и бели отпада. Роза Паркс продължава своята борба за равноправие през целия си живот, което ѝ извоюва мястото на най-популярната и известната чернокожа жена в американската история.