Българският Хенри Форд – Символ на Труд, Честност и Благородство!
Аврам Чальовски, роден през 1854 г в село Галичник, тогава в Османската империя, е пример за възход и успех чрез труд и постоянство. Като малък е пастир в родното си село, но след създаването на Княжество България емигрира в София с мечтата за по-добър живот.
Спи в тавани и мазета, мие чинии в кръчми и продава боза по софийските улици. Със събирани лев по лев купува работилница за боза и локум. През 1898 г купува кон и малка мелница и заедно с друг работник започва да произвежда тахан халва в работилницата. Тя прераства във фабрика, първата фабрика за тахан халва в България, започва да произвежда и сусамено масло. Името на предприятието му е „Индустриална къща за производство на захарни изделия, растителни масла, тахан, какао, шоколад, бисквити, карамел и пр.”
В 1921 г отваря втората си фабрика в Бургас, след като купува две работилници.
Известната компания „Победа АД“ стартира през 1929 година като наследник на фабриката за производство на захарни изделия на Аврам Чальовски в Бургас.
В 1936 година открива трети клон на фирмата на гара Искър, където произвежда растителни масла, глюкоза и нишесте.
Чальовски държи на качествените суровини и модерната техника. За да не зависи от външни фактори, построява и бъчварски цех за амбалаж. Фабриката в София разполага със собствена печатница за етикети и рекламни бланки. Въвежда за пръв път в България продукти като мляко и яйца на прах. Фабриките му разполагат със собствени водоизточници, кравеферми и рафинерии. Сградата на централата на фабриката е обявена за паметник на културата. Намира се в днешната централна част на София, ул. „Отец Паисий“ 41 и на метри от редакцията на „Фокус“.
Производството на индустриалната къща получава множество отличия от международни панаири и изложби. През 1906 година получава сребърен медал в Милано, в същата година златен медал в Лондон, както и награди в Атина, Солун и Пловдив. През 1938 година фирмата получава прескрипт (официално признание от българския царски двор), който гласи „Придворен доставчик на захарни изделия и растителни масла“, най-високото признание за дейността на Чальовски.
През 1928 година влиза в управителния съвет на Македонската народна банка.
Аврам Чальовски не се стреми към богатство за себе си, а към морал и благородство. Той и семейството му живеят скромно, но щедро подпомага своите работници с безплатна храна, 13-а заплата, отпуски и заеми, които често опрощава. Дарява големи суми за фондации, сиропиталища, старчески приюти и манастири. На Зографския манастир подарява още икона на Спиридон Чудотворец, патрон на фирмата. Подарява и параклис на църквата „Успение на Свети Иван Рилски“ в Рилския манастир. Чальовски дарява чрез завещанието си помощи на стойност 550 000 лева на Бигорския манастир, църквите „Света Петка“ в родното му село, на „Свети Димитър“ в Бургас и „Свети Никола Софийски“ в София.
Аврам Чальовски подкрепя българското образование, дарявайки средства на стотици български училища и спонсорирайки много българчета да учат в България и чужбина. Много от даренията му остават неизвестни, тъй като ги прави анонимно. Подкрепя и революционното движение в Македония, като синът му Евстатий участва в чети и въстания.
В завещанието си Аврам отпуска 10 млн. лева за учредяване на фондация за подпомагане на „бедни, болни, сираци, предимно от работнически семейства“. Други стотици хиляди са отредени за старчески приюти и църкви.
На смъртния си одър той опрощава дълговете на длъжниците си и пожелава да бъде погребан до първия си работник, с когото започва Големия път. Със сетни сили моли Бог да бди над наследниците му и да ги учи, че в живота единствено важни са „трудът и постоянството, честността и благородството“.
На 3 ноември 1943 година Чальовски си отива от този свят на 89 години. След няколко години фабриките му са национализирани, богатството му е разпиляно, а завещанието остава неизпълнено. Но той остава пример за човек, който започва от нулата, преуспява със собствени сили и качества и никога не забравя откъде и как е тръгнал.
