„Мие за българский язик бройме той язик, кой ся говорит по цела Македония, Тракия и България, между говорите на кой има малу-много разлика, но мие, както и секой българин не късоглед, не можиме да речеме, що словото „ръ́ка“ или „во́да“ йе македонско или тракийско, а „ръка́“, „вода́“ йе българско, защото нема македонци, нема тракийци като отделни народи, а има само славяне-българе, които живеят по речените места, имената на кои, може би, имаят си право в землеписанието, а не в народността; накъсо да речиме, има един целен народ българский и един язик българский, който, как и секой, кой му драго, другий язик, ся делит на наречия“.

Райко Жинзифов от Велес (Вардарска Македония)

(Новобългарска сбирка, Москва, 1863 г., стр. 15-16.)