Фотографията е правена месец преди “Радецки” да пристане на козлодуйския бряг • Поетът революционер за пръв път е заснет в цял ръст, сред свои съмишленици пред лодка с британското знаме.
Уникалната снимка на Христо Ботйов е автентична.
Направена е по време на тайна разузнавателна мисия на Ботйов, която предшества сполучливото акостиране на „Радецки“ на козлодуйския бряг на 17 май 1876 г. За проучвателната мисия на Христо Ботйов пише и революционерът Никола Обретенов. Един от най-близките около Христо Ботйов е отбелязал в дневника с: „Трябваше да се потърси място, гдето ще може четата да мине и да пренесе оръжието. Взехме лодката на австрийския шлеп, карана от шлепчията българин… Обиколихме брега на Козлодуй, гдето водата беше дълбока, а контролът слаб.“ Снимката е направена, след като воеводата намира безопасно място за акостиране на българска земя. Фотографията е пред къща от крайдунавски град, до голяма дървена лодка с английски флаг, преметнат върху единия й борд. На нея са заснети двама гребци със специални униформи, двама пасажери и собственикът на къщата. Проф Е. Сачев е категоричен, че човекът пред лодката е Христо Ботйов. Историкът предполага, че фотографията е заснета между 17 и 20 април 1876 г., преди четата да стъпи на българска земя. Евгений Сачев успява да идентифицира останалите хора на снимката. Изправеният зад лодката и облечен като Ботйов е Никола Обретенов. Крайният вдясно, който се е подпрял на стената е Андрей Матев, до него е Петър Н. Йорданов. Застаналият зад стълбата е селянинът от Гайтаново, който е бил пазач на австрийския шлеп в румънския град Бекет. Участвал е в подготовката на Ботйовата дружина. Къщата вероятно е негова, обяснява проф. Сачев. За това, че пребиваването на Христо Ботйов и сподвижниците му е временно и инцидентно, говори обстоятелството, че за лодката няма специално място за бивакуване – тя е подпряна с летви и парцали. Явно Христо Ботйов е искал да види със собствените си очи къде ще слезе четата му на българския бряг. И затова предприема тази толкова рискована, но идеално замаскирана акция, обяснява историкът и дългогодишен директор на Историческия музей в Исперих Йордан Стефанов, който пръв се натъква на снимката на Ботйов. Сензационната фотография има прелюбопитна история. Снимката е с размери 21 х 22 см и се предава повече от сто години от баща на син като безценна семейна реликва. Фотография е пазена в тайна от обществеността. Заради нея се скарват двама братя. За съществуването на снимката се разбира през 1980 г. Дечка и Георги Желеви, познати на Йордан Стефанов, му казват, че са виждали неизвестна снимка на Ботев в цял ръст, застанал пред лодка. Семейство Желеви обясняват, че фотографията им е била показана под клетва, че няма да споменават на никого за нея. Това още повече запалва любопитството на музейния директор. Всичките ми опити да ги убедя да ми кажат името на притежателя на снимката останаха напразни. Дечка Желева държеше да остане вярна на дадената клетва. Бях категоричен и настоятелен в исканията си, тя бе безкомпромисна, спомня си Йордан Стефанов. В крайна сметка той научава името и адреса на собственика на снимката, който живее в София. Йордан Стефанов заминава за столицата и се среща с притежателя на фотографията Николай Попов. Домакинът води гостенина в съседна стая. Там отваря капака на сандък и от него изважда мистериозната фотография и разказва историята й. Снимката е подарена на дядото на Попов, дългогодишен свещеник в Свищов. Дали му я двамата му шуреи, замесени в българските комитетски работи в Румъния. Малко преди да почине, свещеникът извиква при себе си двамата си сина. Показва им фотографията, казва им кои са хората на нея, както и че пред лодката е Ботев, и я предава на сина си Панайот, като го заклева да не я прави достояние на обществеността. След смъртта на свещеника снимката става причина двамата братя да се скарат и да прекъснат завинаги отношенията си. Братът на Панайот Попов на няколко пъти настоява да продадат снимката, уверявайки го, че е намерил добър купувач, който ще даде доста висока цена за нея, разказва Йордан Стефанов. Панайот Попов категорично отказва да стори това и остава верен на дадената на баща си клетва. В крайна сметка отношенията между двамата братя толкова се влошават, че Панайот Попов продава своя дял от полагащото му се наследство. Напуска Свищов и се заселва в Кеманлар, днешен Исперих, за да бъде колкото се може по-далеч от брат си. Връзката между двамата братя се прекъсва завинаги. Основната причина за това е тази уникална фотография на Христо Ботйов. Николай Попов ми разказа, че дядо му дава снимката на баща му, понеже чичо му, според неговия израз „бил пройдоха“, обяснява Йордан Стефанов. Панайот Попов си купува къща в Исперих. Поставя снимката зад стъкло в хубава рамка и я закачва над леглото в спалнята си. Скрита от любопитния поглед на съседи и приятели, които винаги били канени в гостната стая. Фотографията стои там до неговата смърт и по наследство преминава в ръцете на сина му Николай, който се заселва в София. С триста зора успях да убедя Николай Попов да даде снимката за съхранение във фонда на музея в Исперих, спомни си директорът на музея Йордан Стефанов. Историкът проф. Евгений Сачев, който прави пълно проучване на фотографията открива някои интересни подробности: конструкцията на лодката не е българска. Според Сачев изборът на лодката от австрийския шлеп, за който споменава Никола Обретенов в спомените си, не е случаен. Турските власти се опасявали от преминаването на въоръжени отряди през Дунав и вземали изключителни мерки за охраната на българския участък на реката.цБританският флаг е използван за прикритие,цтака както по-късно четата се прехвърля на българския бряг от борда на австрийския параход „Радецки“. Според сключено между Високата порта и британското правителство споразумение английски канонерки са използвани като гранични патрули по Дунав. Историкът Е. Сачев отбелязва, че Христо Ботйов и Никола Обретенов са облечени в униформа на австрийски моряци, която не се различава съществено от тази на английските. Фактът, че Ботев е фотографиран на преден план, също не е случаен. Това едва ли би било възможно, ако останалите не са питаели дълбоко уважение към него? Друг важен детайл е меката шапка на революционера. Христо Ботйов винаги се е снимал гологлав, но шапката задължително присъства в кадър. Така е и на снимката от 1875 г., на която Христо Ботйов е седнал заедно с Никола Славков и Иван Драсов. Тогава меката му шапка е на пода, до краката му, на откритата от мен снимка е закачена на оградата. Допускам, че дори шапката е една и съща, съдейки по формата и извивките на периферията, казва Йордан Стефанов. Според историка не е необходимо да се прави фотоекспертиза, идентифицираща лицето на Христо Ботйов въз основа на известните снимки, а комплексно научно изследване. Думата имат учените глави от БАН. След откриването на снимката през 1980 г. Йордан Стефанов моли Пенчо Кубадински на фотографията да бъде направена експертиза за истинност. В Дирекция на милицията снимката е предадена през март с. г. на майор Димитър Костов от Научноизследователския институт по криминалистика и криминология при МВР и престоява там повече от 8 месеца. През ноември 1980 г. Йордан Стефанов прибира снимката, като майор Костов му казва следното: В експертизата съм посочил, че човекът пред лодката не е Ботйов, но съм убеден, че е точно той. Докато професорите, защитили титли върху трите известни снимки на Ботйов, са живи, истината за тази фотография няма да излезе наяве. Историкът от Исперих смята, че експертизата отпреди 31 години е невалидна. Неговото мнение е, че за истинността на фотографията трябва да се произнесат учени експерти от БАН, които повече от 40 години мълчат и не дават отговор!
За Христо Ботйов…
Представата ,че Христо Ботйов е бил само някакъв участник в двживенито или поради патриотични чувства, че не си е давал сметка какво ще прави не е така! В тази връзка той е участвал организирано и си е давал отговорно сметка, че подготовката на подобно въоръжено всстание изисква подготовка с Генерал Кишелски! Фактически Ботйов е използвал военния опит на такива като Кишелски, Гарибалди ,Мацини, Войновски и такива организирани въстания каквито е имало в Италия! Той е стъпил върху опита на Раковски с легиите, върху опита на Васил Левски ,на Стефан Караджа , на Панайот Хитов – на така нареченото четниетско джвиение. Той тръгва от Турно Мъгруреле с една чета според указанията които има за създаването на организирана въстаническа армия. На кораба радецки му помагат братя масони, които искат да демократизират цяла Европа. Правени са разузнавателни плавания по река дунав и всичко е планирано с тази дружина! Независимо, че са му помагали от цяла Европа организаторите на въстанието в лицето на Обретенов, Матев са направили резервен вариант,ако нещо се случи с Оряхово, където са искали да го превземат и да съобшат в целия свят по телеграфопощеснките станции за България. да слезнат на Козлодуй митолог изиран в национално освободителното движение, че е бил само поет
Предварителния план е въстанието да избухне във врачанския окръг и да се сдъздаде плацдарм, за да навлезат от Север въстаници от сръбско-турската границата. На територията на Сърбия е имало много хайдушки чети . Имало е 6 хиляди въстаници! Да може да се завладее северозападната България. По този начин да влезат въстаниците от Сърбия и Априлското въстание да бъде успешно.
