Босненската кирилица, широко известна като босанчица, е вариант на кирилицата, произхождаща от средновековната Босна 🇧🇦. Терминът е въведен в края на 19 век от Широ Трухелка. Той е широко използван в съвременна Босна и Херцеговина и граничещите райони на съвременна Хърватия (Южна и средна Далмация и Дубровник). Сръбските учени го наричат сръбско, сръбско-босненско, а хърватските учени го наричат също хърватско-босненско.
Не е сигурно кога са започнали да се появяват най-ранните черти на характерен босненски тип кирилица, но палеографите смятат, че плочата Humac (таблета, написана на босненска кирилица) е първият документ от този тип писменост и се смята, че датира 11 век. Босненската кирилица е използвана непрекъснато до 18 век, като спорадичната употреба е била дори през 20 век.
Първата книга в Босанчица е отпечатана от Франческо Микалович през 1512 г. във Венеция.
След османското завоевание босненската кирилица е използвана, заедно с Аребица, от босненската мюсюлманска аристокрация, главно в кореспонденция, главно от 15 до 17 век (оттук писанието е наричано още беговица, „писпис на беговица