Анастасия Димитрова – великата българска Възрожденка

Сподели сега

Това е Анастасия Димитрова, жена чийто жизнен път е низ от щастливи обрати на съдбата, упорит труд и някои разочарования. Родена в Плевен през 1815 година в много бедно семейство, Анастасия Димитрова ще успее да постави реално основите на българското образование за девойки. Докато майка й прислугва в заможен дом, младото момиче е забелязано от врачанския епископ Агапий Врачански, който поема покровителство над нея. В знак на памет към майка си Евгения, която била радетел на „девическото образование”, епископът изпраща Анастасия да се обучава в Калоферския девически манастир, където й преподават колоси на нашето възраждане като даскалите Райно Попович, Брайко Генович и самият Ботьо Петков, бащата на Христо Ботйов и личност с необикновени познания, и изключително висока обща култура.
Колко е важно кои са ти учителите скоро става ясно. Защото, най-вероятно през октомври 1841 година, самата Анастасия Димитрова създава в Плевен първото девическо училище в българските земи, в което се преподават и светски предмети. Ефектът от нейната дейност може да се сравни с огромен „културен взрив”. Много от ученичките сами създават подобни взаимни училища за момичета на много места в страната. През 1852 година Анастасия се омъжва, но за жалост няма деца. В края на живота си, силно религиозна, тя заминава на поклонение в Йерусалим, приема името Ана, става монахиня и скоро след това през 1894 година умира. От тогава е и нейната единствена снимка, която виждате.
Какви ли несгоди са оставили своят отпечатък на лицето й? Колко ли трудности е срещнала и преодоляла? За някои това може да е просто една „намръщена строга баба”, но точно тази „баба” стои в основата на това жените у нас да почнат до получават образование и то във времена, когато това е било, меко казано, не особено приемливо не само в ориенталската Османска империя, но и на много места в Европа. Точна на тази „баба” и на нейните следовници милионите български жени дължат правото си да получават и предават знания. Така че, тя действително заслужа „поклон”. Просто защото е имала упоритостта, дързостта и смелостта да бъде първа. Дано повече българи знаят името й и поне няколко реда за нейния живот. Нека помним.

Loading

By Иван Тренев

Да живееш, значи да се бориш-робът за свободата, а свободният за съвършенството” ( Яне Сандански)