„Киката“ е основна прическа на древните българи, запазила се до 19 – ти век!

Сподели сега
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Чомбас – чумбас – чембас – кика – кыка.
……… Във изследването на Райко Сефтерски
– Принос към проучването на „перчема“ или „чомбаса“ у старите българи,
се заявява още че:
„При българите чембаса, наричан още кика (стблг. кыка – коса),
чембас се е срещал почти до края на XIX-ти в.
Подобна мъжка прическа, съдържаща три дълги плитки е използвана и от възрастните мъже в чирпанските села до 1878 г.
Тази прическа и това название е използвано от мъжете в Предбалканските селища до около 1870 г.
Например, еленският учител-реформатор от 40-те години на XIX-ти век Юрдан Ненов пише:
“Тук за пръв път в град Елена …принудих учениците да си стрижат главите,
защото до сега се бръснеха, като оставяха на върха кика, перчем или чомбас”
Фрагмент от картината на Никола Образописов от 1892г. Селско хоро от Самоковска околия.
Спомен от самото зараждане на българския народ.
За този стил прическа е изписано много.
Тя също има няколко вариации.
Кика (Чич или чач. От тук произлиза и думата КИЧур), перчем или перчач (преден, кичур или „плитка“),
чумбас (чембас).
Може би малцина от вас знаят, че тя се е практикувала, като почит към онзи, който е в основата на зараждането на българския народ още в праисторически времена,
а именно Сабазий, познат през античността като Дионис.
Всъщност, дори името Чумбас е отглас – вариация на името на Сабазий.
Сабазий е известен във волжко-българската летопис,
като Субаш, Субан, Субас, Чумбас (Сабаз).
В едно от сказанията във волжките-българските летописи се открива следния фрагмент:
„В памет на Авар (Летописта описва, че това е бил владетел на Тракия (област), за който българите вярвали,
че бил завърналия се според пророчество,
първи владетел на българите, син на Сабазий
и основател на първата и най-древна българска държава) простите българи-чирмъши
(чирмъш е стара дума за мравка „мирмъв“,
или това са така наречените българи-мирмидонци от „Хронография“ на ромейския летописец Йоан Малала)
почнали да носят по няколко дълги плитки – ег чач.
Затова тези плитки се наричали още чирмъш чач
(мравешки-мирмидонски плитки),
а броят им бил различен.
А знатните мъже продължавали да носят подобието на плитката на Субаш – Субас или Чуббаш чач,
Чембас (Сабазиева плитка).“
За запознатите със сведението на Йоан Малала, ще е приятна изненада да спомена,
че въпросният Авар управлявал в Тракия под името Агил -Ас известен ни от античните източници,
като Ахил.
В античните извори съществува приказна история за страна, която била обезлюдена от страшна чума,
Зевс, по молба на Еак,
превърнал мравките в страната в човешки същества и затова този народ започнал да се нарича мирмидонци
(от гр. μύρμηξ, „мравки“).
По време на Троянската война мирмидонците се сражават под водачеството на Ахил.
Съществува теория за родствена връзка на мирмидонците със старите българите.
В „Хронография“ на византийския летописец Йоан Малала пише:
„пристигна с атридите и самия Ахил със своя собствена войска, наричани някога мирмидоняни, а сега българи,
3000 души“.
Това сведение е отразено и в старобългарския превод на „Илиада“, направен по времето на цар Симеон Велики в Преславската книжовна школа.
За връзка на мирмидоните с българите се споменава и от Йоан Цеца, който пише:
„и тогава всички пристигнаха в Авлида с кораби,
и заедно с тях Ахил, синът на Пелей и на Тетида, дъщерята на философа Хирон,
водейки войска от хуни-българи-мирмидонци на брой две хиляди и петстотин“.

 53 Посетена,  1 Общо четения

Иван Тренев

By Иван Тренев

Да живееш, значи да се бориш-робът за свободата, а свободният за съвършенството” ( Яне Сандански)