Още за амазонките – Томира (Амазонката), победила Кир Велики и връзката им с древните българи

Сподели сега
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Още преди Александър Велики ( българин по произход) да достигне сърцето на Азия, там се разиграли велики исторически събития, свързани с историята на древна България.
Кир Велики (българин по произход), 559–530 пр. Хр., е първият официално признат от учените световен император, известен на историята (по систематизирани писмени паметници). Освен титлата „Цар на Четирите Краища на Света”, чийто първи носител е шумерският владетел Зиези (споменат в Българския Анонимен Хронограф), той е носил още 9 титли, свързани със завоюваните от него територии. Кир създава най-голямата империя на древния класически свят, Персийската. Персите са клон на древните българи!
Кир Велики – управлява най-могъщата световна държава по време на царуването му, което завършва с неговата смърт от ръката на гетската(древнобългарска) царица Йотомира (Томира), в битката при р. Аракс (530 г. пр. н. ера). Виж също книгата Гети (на Йорданес) гл. 10:61.
Херодот също свидетелства, че цар Кир бива обезглавен по заповед на гетската царица Томира(Томирис) след пълното поражение на персите в битката. (Херодот – том III, стр. 83).
Последният ирански шах Мохамед Реза Пахлави обявява 1971 за „Година на Кир” на тържествена церемония и се обръща към духа му така: „Кир, велик цар, Шахиншах (цар на царете), Ахеменидски цар, цар на земите на Иран, от мен, Шахиншах на Иран и от моя народ Аз те поздравявам… ти, безсмъртният герой на иранската история, основателят на най-древната монархия на света, на света велк дарител на свобода, заслужилия син на човечеството, ние те поздравяваме! Кире, ние сме се събрали тук днес, пред твоя вечен дом да ти кажем: спи в мир защото ние сме будни и винаги ще сме будни, за да бдим над твоето гордо наследство.”
Кир Велики е смятан и за първия владетел в историята, освободил робите, макар че от известния „цилиндър на Кир” (глинен документ във формата на цилиндър) не пише, че той освобождава робите, а дословно: „Аз ги отървах от страховете им и освободих ги от тяхната служба”. Пророкът Исак го провъзгласява за еврейски „месия” и „помазан” от Бог”, защото той „освобождава” евреите да се завърнат в Обетованата земя, а не защото освобождава робите. Както знаем, в Персийската (древнобългарска) империя робството продължава да съществува до нейния край. Историците още ще спорят дали Кир или Александър Велики е бил най-великата личност в човешката история, като поради това, че наследството, което оставя Кир, е било по-дълготрайно от това на Александър, за такъв по-често се приема именно персийският владетел. Поддържниците на Александър обаче изтъкват, че Кир има поражение на бойното поле, макар и само едно, при което при това загива. С това поражение ще ви запознаем в следващите редове.
Царица Йотомира е легендарна царица на древнобългарската племенна общност гети.Нейн баща е цар Йотом – могъщ и славен предводител. Царица Йотомира е една от дъщерите му, и името й е свързано с това на баща й – ⲓⲱⲧ-ⲟⲙ-ⲙⲏⲣⲁ – „йот-ом-мира“ на древнобългарски означава „Възлюбената на Отеца им“, където ⲙⲏⲣⲁ- „мира“ означава „любов“/“възлюбена“. На смъртното си легло, цар Йотом заръчал на старейшините да се възцари след него Йотомира, тъй като нямал син, и защото в нея живеели Мъдростта и Силата на Божия Дух. И тъй като старейшините се прекланяли пред светостта и божественото присъствие на Йотомира, послушали единодушно повелята на своя цар и поставили на трона Царица Йотомира. Тя била известна и като „Томирис, Томрис, Томриде“, tomiris, от иранското tohmirth = смел/храбър, според етимологията, предложена от F. Altheim and R. Stielh (1970), е била царица на масагетите ( те са обитавали през античността земите на север от Персия. Родствени на масагетите са редица ирански племена – скити, саки, сармати, алани и др. Херодот, Тукидит, Страбон и други казват, че саки, скити, сармати, алани, масагети са един и същи народ и това са древните българи! Дион Хризостом ( римски историк и философ, живял между 40–120 сл. Хр.), както е отбелязано от Асен Чилингиров, е казал : Гетите (древните българи), наричани сега готи, за които Александър заявил, че трябва да се избягват, от които Пир се ужасявал и от които Цезар също странял”. Масагетите са източният клон на този голям древнобългарски народ, както ни съобщава и Йордан в неговата De origine actusque Getarum, където той възхвалява и царицата им Томира (българка).
С тях воюва и Александър Велики на брега на същата река Яхартес, където около 200 години преди него Кир намира смъртта си. Той преминава в бой реката, но вероятно именно споменът за неговата съдба го кара да спре настъплението си и да се върне.
Ромейският историк Ктесиас (5 век. пр. Хр.) в книги 7–9 на своята хроника „Персика” твърди, че Кир загива в битка с дарбени/дербики , скитско/сакско (древнобългарско) племе, обитаващо двата бряга на Оксус (Амударя). Според вавилонския жрец Берос (4 век пр. Хр.) Кир загива в битка с дахите. И двата споменати народа са част от масагетската конфедерация, като името дахи е вариант на името на известните ни даки (антични българи). Във войските на Томирис са били и контингенти от сродните на масагетите, агатирсси, тисагети и ярги и други степни техни родствени клонове. Волга.
Реката, близо до която става сражението, не е Оксус, а Яхартес/Джахартес, днешната Сърдаря, в Казахстан. Според наскоро открит документ от гр. Киш (близо до Вавилон), битката се е състояла на „на 19-ия ден от месец Арахсамна, в деветата година на царуването му”, т.е. 4 декември 530 г. Представа за размера на войските имаме от предишната кампания на Кир в Кир Велики е смятан и за първия владетел в историята, освободил робите. Кир Велики е смятан и за първия владетел в историята, освободил робите. Централна Азия, когато той се изправя срещу саките и бактрийците ( И саки, и бактрийци са антични българи). В тази кампания (540 пр. Хр.) според Ктесиас, която завършва със съюз между Кир и сакския цар Аморг, войските на саките са се състояли от 300 000 конници мъже и 200 000 конници жени, водени от жената на Аморг, Царица Спарета. В тази кампания Кир Велики е водил войски, равностойни на тези на неговите противници. Вероятно приблизителен е бил размерът на войските, съсредоточени и за битката, която разглеждаме, още повече, че и броят на падналите в боя персийци подсказва това.
Когато Кир с огромната си войска застава на брега на Яхартес, той започва да строи мостове на реката и понтонни лодки с кули за стрелците. Той предизвиква Томира, при което царицата се обръща към него със следните думи: „Царю на Медите (антични българи), спри да упорстваш в това си начинание, защото не знаеш дали това, което правиш, ще бъде в твоя полза. Бъди задоволен да властваш в мир над своето царство и понеси това, да ни гледаш да владеем над страните, дадени ни (от Бог) на нас да владеем. Но, както Аз знам, ти не ще вземеш присърце този съвет, тъй-като нищо по-малко ти не желаеш от мир и спокойствие, ела, щом се мислиш за толкова могъщ, за да срещнеш с оръжие масагетите; остави ненужните усилия да правиш мостове; нека ние се отдръпнем на три дни път от брега на реката и премини с войниците си, ако пък предпочиташ да се бием на твоята страна на реката, отдръпни се ти на същото разстояние”.
Кир се вслушал в съвета на Крез (царя на Лидия, когото Кир бил победил и пленил), който вероятно е бил съзнателно подвеждащ, и преминал реката след отдръпващите се масагетски войски. Той построил лагер, който обаче заложил като капан за врага си, като през ноща отстъпил от него, оставяйки там обоза и само една част от войската си. Масгетите, както е била традицията при тях, разделили войските си на три корпуса. Централният корпус, воден от сина на Томира, Спаргап, се разположил срещу лагера, а останалите два започнали обходни маневри, за да отрежат Кир от реката. Спаргап атакувал лагера и бързо преодолял защитата му, избивайки и пленявайки защитниците му. При разграбването на обоза масагетите открили нарочно оставените големи количества вино и несвикнали (те са пиели кумис) с този вид алкохол бързо се опили. Очаквайки това, Кир атакувал с цялата си войска, разбил неподготвените и замаяни масагети и пленили Спаргап. Кир решил да го освободи, но щом го развързали, изтрезнелият и посрамен войн отнел меча на един от стражите и се самоубил.
Тази постъпка на гордия масагет (античен българин) предопределила по-нататъшното развитие на събитията – битка до смърт. Научавайки за смъртта на сина си и за обстоятелствата около нея, Томира осъдила „недостойната за истински войн” тактика на Кир и се заканила: „Щом искаш кръв, ще ти дам кръв”. Тя оглавила едновременна атака срещу персите (антични българи), които вече били отрязани от реката и обкръжени. Битката била на живот и смърт, в близък бой, без възможност за маневриране. Всякакъв опит за бягство при масагетската конница бил обречен, затова всички се биели до смърт. Всеки се биел за живота си, включително пълководците. Поражението на персийците било пълно, като в центъра им паднал, сражавайки се самият Кир Велики.
Според ромейски историци 200 000 персийци и техни съюзници загинали в битката. Херодот казва, че това сражение е „било най-мащабното и най-кървавото до неговото време”. Цялата войска на Кир била унищожена. Ако е имало оцелели, вероятно те са били изпратени по далечните краища на масагетските степи и приети в техните родове, при тях робство не е имало. Никой не се завръща в Персия и когато Камбуз иска да измоли тялото на баща си, трябва да изпрати човек от Персия, един от телохранителите си, Багапат. В средата на полесражението Томира получила отсечената глава на Кир. Тя заповядала да й донесат мех, пълен с кръв и потопила в него главата на царя на царете с думите : „Обещах ти да ти дам кръв, давам ти кръв”. Тази сцена поразила въобръжението на света и проникнала дори до ренесансовото изкуство повече от 2000 години след битката, в което е честа тема за художниците.

Восъчна фигура на Томира амазонката – Царица на българите гети
Томира (амазонката) връща тялото на Кир на сина му. За съжаление, гробницата на Кир в Пасаргадае е била ограбена, малко преди Александър Велики да я достигне и спаси, и не знаем дали и главата на персийския владетел е била заедно с трупа. Най-вероятно по древен български обичай тя се е превърнала в луксозна чаша, от която Томира заедно с кумиса е поемала и силата, останала в черепа на победения от нея враг, както всички степни народи са вярвали. Нека си припомним чашата в ръката на Мадарския конник, главата, окачена на стремето на конника от Наги Сент Миклош, и черепа на Никофор Геник. Томира заслужено е народна геориня и символ на днешен Казахстан (земи на античните българи), но и ние, далечните й потомци, трябва да я знаем и тачим като истинска Амазонка, Царица-Воин на древността!

 35 Посетена,  1 Общо четения

Иван Тренев

By Иван Тренев

Да живееш, значи да се бориш-робът за свободата, а свободният за съвършенството” ( Яне Сандански)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.