Народопсихология на древните българи – доклад на Иван Тренев

Сподели сега
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Народопсихология на древните българи

Иван Тренев
За да осмислим адекватно каква е народопсихологията на древните българи е редно да
проучим техния бит и душевност, както и истинския произход на българите. Съществуват над 17
теории за произхода на българите. Но истината е една, а истината ще ни направи свободни!
Редно да споменем понятието българи. „Българите са в основата на човешката
цивилизация“ са думи, изречени от Шарл дьо Гол, Франсоа Митеран, Карло Монти, Лорънс
Игълбъргър, акад. Дмитрий Лихачов и много други. Когато говорим, че българите са в основата на
човешката цивилизация се позоваваме на факта, че съществуват още със сформирането на първите
социални общности в света, а това засега в историята се фиксира по общо приета рамка, 10 000
години пр. Р. Хр. Затова нямаме съмнение, че тези първи социокултурни общности са се създали на
изконни български територии. В подкрепа на това твърдение е достатъчно да споменем
Варненския енолитен некропол, известен с най-ранното обработено технологично злато в света.
Този некропол отразява и най-ранните социоикономически, социокултурни взаимоотношения. В
тази връзка може да се каже, че не само обработката на златото, но и обработката на други метали
се дължи именно на творческия гений на древните българи. Затова не става дума само за
Варненския некропол, но и за праисторическото селище и некропол Дуранкулак (общ. Шабла,
област Добрич) и за други открития, които са на територията на днешна България, близо до
Панагюрище. Съществуват достатъчно археологични данни, които безапелационно доказват, че на
български територии се е формирала човешката цивилизация.
В последните години беше открит един много ценен археологичен паметник в Шумерия,
на територията на днешната Иранска република. Това е релефно керамично изображение на
първата карта на света. Става дума за 2000 години пр. Р. Хр., на което е написано, че ние (става
дума за древните перси) произлизаме от района на планината Хемус (Стара планина), Балкана
(2000 г. пр. Р. Хр.). Това означава, че така наречените „гети“, за които е известно, че са населявали
сегашните наши територии, даже и тези, намиращи се отвъд Дунава, са българи.
Преди повече от 6000 години, поради промяната на природоклиматичните условия, една
част от тези гетски племена са се преселили в Мала Азия. Там те са известни под името „хати“.
Друга част от тях се заселват в териториите на Долен и Горен Нил. Други отиват и се преселват на
територии в долните течение на реките Тигър и Ефрат. Там те създават т.нар. Хетска държава (ок.
1350 – 1300 пр. Р. Хр.) Преди това гетите (хетите) създават древните държави Шумер (4500 – 1900
пр. Р. Хр.) и Акад (2334 г. пр. Р. Хр. – 2154 г. пр. Р. Хр.). Поради вътрешно-политико-икономически
борби част от хетите преминават Кавказките планини и се разселват в районите на Черно, Азовско,
Каспийско и Аралско море. Там те стават известни под името „готи“. Трябва да се знае, че
наименованието „българи“ през IV хил. пр. Р. Хр., а и сравнително по-късно, се е отнасяло за
цялото население, което е обитавало районите на днешна Европа до Карпатите и Предна Азия.
В китайски хроники се говори за древните българи („Боо“ или „Боолъ“), които са
датирани от 2137 г. пр. Р. Хр. В тези хроники се говори за държавата на българите и за техния
предводител Само Шабо или Шамо, а самите тогавашни древни българи са били наричани
„самнити“. Наименованието самнити се запазва за някои племена в Северна Италия и Средна
Европа. Дори за кратко време през Средновековието съществува такава държава, която се нарича
Само. Но в Тибет изчезналата държава на древните българи (самнити) е известна под името
Шамбала, което означава българите под предводителството на Само (Шамо). От названието на
древните българи самнити произлиза и т.нар. санскритски език, за който и Георги Стойков
Раковски пише за самокритски език („бащата на всички езици“).
Веднага трябва да се отбележи, че в древни арабски хроники (датирани от 1000 пр. Р. Хр.)
наименованието българи, отнасящо се за цялото население в тогавашна Европа и предна Азия, е
известно като „Ас борч“ или „Ас бурдж“. Следователно през този период не са съществували други
етнични общности, освен тази на българите, тоест известните много по-късно племена: германи,
брити, французи, балти и др. Дотогава те са се наричали и са били наричани болгари или булгари.
Много по-късно се появяват етруски, руси (росомани), словени и др. Когато се казва, че българите
са в основата на цивилизацията, трябва да се разбира, че става дума за население, което се е
формирало преди 3000 – 4000 г. пр. Р. Хр. като племенна общност.

Това население създава единна култура, единна икономическа система, писменост и език.
Изследванията по въпроса за числеността на древните българи показват, че първоначалната
територия на т.н. Дунавска България е много обширна територия и е обхващала цяла Добруджа,
Североизточна България и част от Влашката низина. Колко са били българите ще доказват
историците. Важно е, че духът, който е създал историята е създал исторически факти, битови
елементи, носел е столетия в психиката на един етнос психологически черти и името българи.
За древните българи съществува психологически феномен, вероятно от устрема в битките,
от волята за победа, от стремежа за надмощие над врага. Българите освен замислите, целите и
фантазията са били строги до жестокост и взискателни към себе си. Първична, сурова
взискателност, инквизиция на своите страсти и желания. Арабският историк Ал Масуди е написал:
„Бурджаните (българите) са огромен, могъщ и войнствен народ, който е подчинил всичките
съседни народи. Един български конник може да излезе на глава на 100 или 200 конници от
Неверните.“
Древните българи са били физически закалени и смели войни. Освен това те са
подготвяли победите с предварителни тържества. В тях са настройвали психиката си, повдигали са
духа си, проявявали са чувствата и волята си, душевните сили са оживявали, битките и
кръвопролитията са драматизирани. Действителните битки ставали игри на духа. Българите имали
белезите на древната иранска култура, създадена по-късно на базата на културата на античните
българи. Тази култура на българите е много по-ранна от гръцка и римска. Те – българите стават
оформен етнически душевен облик, които оформят душевната енергия, опит, дух, а те придават
индивидуалност и своеобразие на българите. Наричали ги: „страшните по цял свят българи“. От
тях са се страхували крале и армии.
Така наречения гръцки историк Псевдо-Маврикий е документирал: „Тия племена
издържат на жега и мраз… Те са неуседнали, потайни, притворни… Те замислят нападение…
ловко издебват сгодните случаи… Имат в запас войскова част… Преследват противника си,
докато напълно го унищожат.“ Притежавали са следните черти: любопитство, потайност,
непостоянство и същевременно настойчивост, гъвкавост и храброст.
Владетелят на древните българи Атила е наричан „чук на Вселената“. След смъртта му
българите се оттеглят към Днепър и Днестър. и затвърждават народопсихологията и качествата на
ръководители за пореден път. С времето борбената стихия закърнява чрез семейния живот, който
настоява за уседналост. Това ще стане доста по-късно.
В походи и битки българският боец води два коня – един резервен. Правени са редовни
проверки дали всеки войн след определена възраст е годен за бой. Същият е държан в постоянна
готовност. Работено е сериозно за формиране черти на характера, изграждане на душевния облик.
Фокусиране на психиката преди боя. На пръв поглед това се оценява като наивни поверия, но в
действителност са качества на уникална богата душевност и характерова доброта, които говорят за
изключителната древнобългарска психика не само като възпитание на мъжкото поколение, но и
като непрестанна мобилизация и висок дух, готовност за бъдещи битки.
Енодий пише: „Това е народ, който е имал всичко, което е пожелавал, който е купувал
благородството си с кръвта на неприятеля.“ Християнският апологет Регион Прюмски е наричал
древните българи „страшните по цял свят българи“.
Облеклото и на жените, и на мъжете било почти еднакво: тесни гащи от лен и коноп.
Мъжете били с островърхи шапки с дълги пера – белег на храброст и сила. Върху гащите всички
носели туники, препасани с меч, кесия и нож. Животът на древните българи бил строг и суров.
Смърт грозяла всеки, който в мирно време яздел боен кон. Също се полагало за прелюбедеянието,
изменничеството, предателството. Смърт получават съветниците на Кана, когато грешат в съветите
си. Исторически факт за отговорите на папа Николай на допитването му от българите: „Вие
заявявате, че по обичая на Отечеството ви всякога бдят на границата – между вашето
Отечество и това на другите – и ако роб или свободен избяга по някакъв начин чрез тая същата
страна, то незабавно вместо избягалия се избиват пазачите.“
Древните българи са боготворели животните. Всеки род и племе имал за тотем свое
животно. Душата за българите е била безсмъртна, така че умрелите са временно изчезнали. Когато
Аспарух решава да премине и създаде Дунавската България събира народа си и с един удар съсича
жребец. Тъпани бият, рогове тръбят, народът е в екстаз, като внезапно настава мъртва тишина.
Аспарух казва: „Аз виждам път за нас през велика река.“ С кръвта на жребеца ръси войската си.
Ритуалът е тържествен, фанатизира хората, мобилизира психиката. Това е силата на древния

български дух, с учението към Бог Залмоксис – първият монотеистичен Бог в света и учението му,
което се наричало „Тангра“. Войните са влизали в битка без страх и угризения от смъртта на боеца.
Акад. Дмитрий Лихачов определя България като „страна на духа“. Думите му се явяват
оценка по достойнство, дадена ни от един голям приятел на нашия народ и световен учен.
Смисълът, който е проявен тук, се корени в същността на Българина. От край време съществува
един определител, който ни характеризира възможно най-вярно. Това е онова състояние на духа,
при което при нас си дават среща двете основопологащи начала:
* съзидателността и творческият дух, родили високата етно-култура, и
*стремежът да се отрича успехът на ближния, проявен като стихия на разрушението.
Тези две начала са като лица на монета. Ако липсва едното, тя престава да съществува.
Тази особеност на духа е видяна и описана с най-точни думи в началото на миналия век от поета
Димчо Дебелянов. Той разкрива противоречивата същност на българина и неговия изпепеляващо
нежен чар:

Аз умирам и светло се раждам –
разнолика, нестройна душа,
през деня неуморно изграждам,
през нощта без пощада руша.

В своята съзидателна история нашият народ неуморно гради откакто се помни – било то
къщи, крепости, градове или държави. Създава невероятни приказки, омайни песни и изгарящи
танци. Рисува чудни картини и реди божествено писмено слово. При българина днес водещо е
индивидуалното начало, а усещането за осъзнатия колективизъм е вторична потребност.
Античните българи (неправилно наричани траки) в своето самоопределение, строейки
държавите си, са гарантирали максимални свободи както за единоплеменниците си, така и за
подчинените народи и племена. Така са се отличавали от другите народи на древността. Повечето
древни автори като Херодот, Страбон и други пишат за особената черта от характера на нашите
предци, като акцентират на това, че са били особено чувствителни по тема лично достойнство и
индивидуална свобода. Освен това са уважавали същите качества и у другите, но са ценили
почтеността като основен достойнствен белег.
Херодот е усетил нюансите на характерността на древните българи и ни представя един
факт, върху който е желателно да се замислим: „Един местен вожд, за да убеди своите
съплеменници в стойността и смисъла на единството им, демонстрира борба между кучета.
Когато те вече са обезкървени в своето ненужно единоборство той вкарал в битката и един
вълк. Озверелите и настръхнали кучета изведнъж забравили, че са се мразели и заедно вкупом
скочили срещу вълка.“ Днешният българин, както и античния, е с многопластов характер и образ.
Четейки тази история можем да констатираме, че днешните българи сме такива, каквито сме били
и вчера. Само пред лицето на врага сме способни да извършим чудесата, за които античните автори
пишат и всички други народи биха завидели. В друго време сме разединени, сякаш сме отделни
народи.
Душевността на древния българин е в хармония с усета към красивото, съвършеното,
духовното и мистичното. Години по-късно древните българи ще създават държавите си,
независимо от пирамидалния йерархизъм и подчинеността на институции. Те приемат като
основен елемент в съществуването зачитането на индивидуалността и завишената роля на общото
събрание. Свидетелства за това намираме в ромейските, арменските, арабските и други източници.
В своята хилядолетна история българинът е защитавал притежаваната от него собственост
с цената на живота си по най-достойния начин. Българинът има способността да представя себе си
пред света като неподвластен индивид на директно управление, което го прави уникален в своята
особеност.
Използвана литература:
Сачев, Евгений. Българите са в основата на човешката цивилизация, Нитон, Пловдив, 2022
Семов, Марко. Българска народопсихология, том 1, УИ „Св. Климент Охридски“, София,
2010
Хаджийски, Иван, Бит и душевност на нашия народ, том 1, Изток – Запад, София, 2009

 82 Посетена,  1 Общо четения

Иван Тренев

By Иван Тренев

Да живееш, значи да се бориш-робът за свободата, а свободният за съвършенството” ( Яне Сандански)